Крушите са източник на фолиева киселина
Крушите, които без да желаеме, будят у нас асоциация с женско тяло, от епохи се считат за знак на вярна обич. Първи са разкрили тези прелестни плодове античните китайци.
Те освен възпявали крушите в стихове, само че създали и прецизна селекция, с цел да се появят доста нови сортове от вкусните плодове. Крушата в Китай е знак на дългоденствие.
Това се дължи на учудващата жизнеустойчивост на това дърво, което може да живее 100 години. В света има няколко крушови дървета, които са на повече от триста години.
Китайците в древността считали, че влюбените и приятелите не би трябвало да ядат една круша, разрязана на две, тъй като това би могло да стане предвестител на разлъка.
Крушовият цвят символизира скръбта и непостоянството. В Древна Гърция крушата била известна като храната на боговете. Формата на крушата се свързвала с любовта и с майчинството.
Древните славяни считали, че крушите могат да закрепят верността на съпрузите и да попречат на изневерите. В някои страни крушовото дърво се сади до параклиси, отдадени на Дева Мария.
Освен другите вълшебен свойства крушата има и изцяло земно значение за здравето на индивида. Странното е, че узрелите круши ни се костват по-сладки от ябълките.
На процедура обаче крушите съдържат доста по-малко захар, в сравнение с ябълките. Едно от основните благосъстояния на крушата е наличието на фолиева киселина. Тя е нужна за растежа и за здравето на клетките на тялото, както и за вярното действие на кръвоносната система и имунната отбрана.
Крушите съдържат витамин А и витамин С, както и калий и целулоза. Крушата е потребна при стомашни разстройства, при висока температура и при сърдечно-съдови болести.
Колкото е по-узряла крушата, толкоз повече потребни субстанции съдържа. Грубите твърди сортове би трябвало да се употребяват деликатно, защото те мъчно се усвояват от организма.
