Кризата с коронавируса е подобна на военните икономики. И може

Кризата с ковид е сходна на военните стопански системи. И може да прерасне в международна икономическа рецесия. Какви са рисковете и по-добре ли са готови водещите страни, разяснява пред Deutsche Welle Албрехт Ричл – професор по икономическа история, учещ икономическите рецесии.

Намаляване на търсенето, срив на производството, голяма безработица, финансова рецесия, а след това и рецесия на държавния дълг – това са главните трендове при всяка икономическа рецесия.

Големият въпрос е къде сме сега. " Ние сме едвам при започване на рецесията. Може да стане толкоз неприятно, че да докара до световна икономическа рецесия като тази при започване на 30-те години на предишния век (Голямата меланхолия, б.р.). Дори не може да се изключи изцяло 20-процентен спад на брутния вътрешен артикул. Перспективите са мрачни и зависят от продължителността на ограниченията за карантина ", предизвестява Ричл.


Пандемията от ковид ще докара до утежняване в стандарта...

Икономическата обстановката сега припомня тази през войните, когато заведенията за хранене, дребните магазини и индустриалният и занаятчийски бизнес са затворени, с цел да се освободят запаси за военната стопанска система. Някои браншове могат да се свият както през войните, когато стопанската система е намаляла в избрани браншове с цели 70%, показва специалистът.

Големият проблем остава несигурността – никой не може да планува какъв брой ще продължи икономическата застоялост, което се усеща и в изказванията на политиците. Президентът на Съединени американски щати дава обещание да върне стопанската система в релси след Великден. Експертите нямат визия на какво е разчитал, с цел да стигне до това умозаключение. Политическите изказвания и сметки постоянно нямат доста общо с експертния разбор.

Държавите се пробват да потушат финансовите пожари – американските управляващи " хвърлят пари от хеликоптер ", а краткосрочната надбавка за работа в Германия не е доста по-различна. Това е реактивно деяние, само че не и същинска тактика за решение на казуса. " Голямото незнайно се крие в ограниченията за ограничение и техните резултати. Не е ли радикалното изцеление по-лошо от заболяването? В момента тази алтернатива се разисква бурно ", отбелязва Ричл.

Държавите печатат пари като луди, с цел да оказват помощ на хората, което неизбежно поражда риск от инфлация. " Дали това ще се случи в реалност е незнайно: всички икономисти го предвидиха за интервала след финансовата рецесия през 2008 година И всички грешихме, в това число и аз. Идеята ми е, че в действителност не знаем. Но поемайки риска да се направя два пъти на простак, аз упорствам: рискът съществува ", предизвестява историкът.

Всички огромни войни и рецесии трансформират стопанската система, което се усеща най-много в метода на работа на разнообразни браншове. В момента работим от у дома, което евентуално ще се резервира и след пандемията.

През Първата международна война се ускорява заетостта на дамите, които получават и изборни права, синдикатите набират скорост и стартира да се ползва осемчасовия работен ден. 30-те години са нечовечен (но неуспешен) опит тези достижения да се върнат обратно. " След Втората международна война виждаме използването на индустриалното всеобщо произвеждане, появяването на потребителско общество, всеобщия достъп до по-добро обучение. Това са всички образци, всичко това бяха промени след тежки стопански рецесии ", обобщава Ричл.

Поглеждайки в бъдещето се питаме кои са най-важните фактори за възобновяване от рецесия. " Истинската движеща мощ за възобновяване от рецесия е общественият дълг. Ако една страна е имала релативно ниско равнище на обществен дълг преди да е настъпила рецесия и затова също и разновидности за деяние за фискална политика, тогава ще бъде по-лесно и по-бързо. Държавите с най-вече задължения отпреди рецесия се наложи да се изправят пред ескалация на обществения дълг. Южна Европа след финансовата рецесия от 2008 година е класическият образец и ще бъде по този начин и в този момент ", изяснява историкът.

Добър образец за това е Германия. Въпреки противоречивата си политика на нулев дълг, федералната република поддържа боеприпасите си в добра форма, с цел да може да подхваща огромни контрамерки в моменти като сегашния. Германия към този момент е в добра позиция, само че казусът е, че през днешния ден тя е по-взаимозависима на интернационално равнище от множеството огромни стопански системи. " Това значи, че подвластен повече от другите от това, че нашите съседи се оправят добре ", акцентира Албрехт Ричл.