Кризата с коронавируса е подобна на военните икономики. И може

Кризата с коронавируса е подобна на военните икономики. И може ...

Кризата, причинена от пандемията, едва започва


Кризата с коронавируса е подобна на военните икономики. И може да прерасне в световна икономическа криза. Какви са рисковете и по-добре ли са подготвени водещите държави, коментира пред Deutsche Welle Албрехт Ричл – професор по икономическа история, изучаващ икономическите кризи.

Намаляване на търсенето, срив на производството, огромна безработица, финансова криза, а после и криза на държавния дълг – това са основните тенденции при всяка икономическа криза.

Големият въпрос е къде сме в момента. "Ние сме едва в началото на кризата. Може да стане толкова лошо, че да доведе до глобална икономическа криза като тази в началото на 30-те години на миналия век (Голямата депресия, б.р.). Дори не може да се изключи напълно 20-процентен спад на брутния вътрешен продукт. Перспективите са мрачни и зависят от продължителността на мерките за карантина", предупреждава Ричл.

{{ otherArticle[0].article.title }}

Пандемията от коронавирус ще доведе до влошаване в стандарта...

Икономическата ситуацията в момента напомня тази през войните, когато ресторантите, малките магазини и производственият и занаятчийски бизнес са затворени, за да се освободят ресурси за военната икономика. Някои сектори могат да се свият както през войните, когато икономиката е намаляла в определени отрасли с цели 70%, посочва експертът.

Големият проблем остава несигурността – никой не може да предвиди колко ще продължи икономическата стагнация, което се усеща и в изявленията на политиците. Президентът на САЩ обещава да върне икономиката в релси след Великден. Експертите нямат представа на какво е разчитал, за да стигне до това заключение. Политическите изявления и сметки често нямат много общо с експертния анализ. 

Държавите се опитват да потушат финансовите пожари – американските власти "хвърлят пари от хеликоптер", а краткосрочната надбавка за работа в Германия не е много по-различна. Това е реактивно действие, но не и истинска стратегия за решаване на проблема. "Голямото неизвестно се крие в мерките за ограничаване и техните ефекти. Не е ли радикалното излекуване по-лошо от болестта? В момента тази дилема се обсъжда бурно", отбелязва Ричл.

Държавите печатат пари като луди, за да помогнат на хората, което неминуемо поражда риск от инфлация. "Дали това ще се случи в действителност е неизвестно: всички икономисти го прогнозираха за периода след финансовата криза през 2008 г. И всички грешихме, включително и аз. Идеята ми е, че всъщност не знаем. Но поемайки риска да се направя два пъти на глупак, аз настоявам: рискът съществува", предупреждава историкът.

Всички големи войни и кризи трансформират икономиката, което се усеща най-вече в начина на работа на различни сектори. В момента работим от вкъщи, което вероятно ще се запази и след пандемията.

През Първата световна война се засилва заетостта на жените, които получават и избирателни права, синдикатите набират скорост и започва да се прилага осемчасовия работен ден. 30-те години са жесток (но неуспешен) опит тези постижения да се върнат назад. "След Втората световна война виждаме прилагането на индустриалното масово производство, появата на потребителско общество, масовия достъп до по-добро образование. Това са всички примери, всичко това бяха промени след тежки икономически кризи", обобщава Ричл.

Поглеждайки в бъдещето се питаме кои са най-важните фактори за възстановяване от криза. "Истинската движеща сила за възстановяване от криза е публичният дълг. Ако една държава е имала относително ниско ниво на публичен дълг преди да е настъпила криза и следователно също и варианти за действие за фискална политика, тогава ще бъде по-лесно и по-бързо . Държавите с най-много дългове отпреди криза се наложи да се изправят пред ескалация на публичния дълг. Южна Европа след финансовата криза от 2008 г. е класическият пример и ще бъде така и сега", обяснява историкът.

Добър пример за това е Германия. Въпреки спорната си политика на нулев дълг, федералната република поддържа боеприпасите си в добра форма, за да може да предприема мащабни контрамерки в моменти като настоящия. Германия вече е в добра позиция, но проблемът е, че днес тя е по-взаимозависима на международно ниво от повечето големи икономики. "Това означава, че зависим повече от другите от това, че нашите съседи се справят добре", подчертава Албрехт Ричл.

Източник: expert.bg