И СДС не харесаха бюджета
Критики към бюджета за 2021 година насочи и най-старата дясна партия у нас Съюз на демократичните сили, която на изборите за европейски парламент и за локална власт се яви дружно с ГЕРБ в коалиция.
" Ако би трябвало да го дефинира, може би е вероятният или ситуационният бюджет, само че във всеки случай не десен. Ситуацията не разрешава може би да бъде същински десен бюджет. Това е вероятното към този миг. Разбира се, постоянно може да бъде подложен на критика. И ние имаме няколко забележки от Съюз на демократичните сили, само че по този начин или другояче това е рамката, върху която би трябвало да обсъждаме проектобюджет 2021 година ". Това съобщи водачът на Съюз на демократичните сили Румен Христов пред " Фокус ".
Голямото харчене стартира тази година. Разбира се, тя е доста необикновена, както за България, за българската стопанска система, по този начин и за Европейския съюз и целия свят. Аз с голямо удовлетворение предходната година разясних уравновесения бюджет, който беше импортиран за пръв път от толкоз доста години от ръководещите. Тоест, приходите бяха равни на разноските. Но, за жалост, с нахлуване на рецесията всички тези упования се изпариха. И като приказваме за огромно харчене, да кажем и тази година какво е ситуацията, да стартираме от базовата 2020 година: чака се понижение на приходите в границите на 900 млн. лв. и повишаване, увеличение на разноските в границите на 840 млн. лв.. Тоест, бюджетният недостиг евентуално ще е в границите на 4.4 % от Брутният вътрешен продукт, или той ще се равнява на сума от 5.250 млн. лв., сподели още водачът на Съюз на демократичните сили. Според него „ още от тази година започнаха тези разходи, тъй като в действителност се появиха непредвидени потребности както с решение на Ковид рецесията, по този начин и с подкрепяне на тези, които са най-засегнати, имам поради и жителите, и компаниите. И то евентуално ще продължи, по-скоро то се вежда, че продължава и в 2021 година ”.
За Христов казусът с изключение на харченето е и по какъв метод ще се покрие бюджетния недостиг.
Тези вероятни способи са четири, уточни водачът на Съюз на демократичните сили: преди всичко - понижаване на разноските, което в изискванията на рецесия и упованията на компаниите и на жителите няма по какъв начин да стане.
На второ място, увеличение на приходите, само че в случай, че стопанската система се свива и растежът на Брутният вътрешен продукт тази година е негативен, а следващата година се залага дребен растеж, който няма да доближи предкризисното равнище, и това е нереалистично очакване.
Възможен вид е повдигане на налози, само че по време на рецесия това не е най-препоръчителния от мен като десен човек мярка. „ И отиваме на разновидността дългово финансиране. Няма да избегнем това, въпросът е да се намерят благоприятни условия за добра рентабилност както при изтегляне на външен дълг, по този начин и при издаване на вътрешни излъчвания. Но това е обстановката сега във връзка с макрорамката ", разяснява Христов.
" От тези 10 милиарда лв., в случай че мога да направя една равносметка, единствено към 300 млн. лв. виждам, които се насочват към бизнеса. Другите са свързани със обществени стратегии и други действия на обществената администрация, увеличение на заплати на учители – това беше в действителност ангажимент на кабинета в тяхната стратегия със 17%, увеличение на средствата за опазване на здравето с 650 млн. лв., от които мисля, че 400 млн. лв. бяха за Здравна каса, останалите за така наречен „ първа линия “, както и за увеличението на заплатите в бюджетната сфера. Аз тук съм запазен поради обстоятелството, че по време на рецесия да усилваме по този начин заплатите на калпак, както се споделя, надали е най-хубавият метод ”, счита още Румен Христов. Той има запаси и във връзка с повишението на минималната работна заплата. И в случай че допуснем, че въпреки всичко, с цел да компенсираме тези жители поради на нарасналите техни разходи от позиция на това, че някои от тях, от фамилиите им са изгубили работа, постанова се да се купуват повече медикаменти, децата са неведнъж в къщи, не знам дали стъпката от 40 лв. беше точната. Може би някъде към 20 лв. повишение на минималната работна заплата беше по-добре. Защото пък въпреки това работодателите и компаниите изнемогват – имат по-малко поръчки, постанова им се да редуцират хора, а като им увеличим минималната работна заплата като база, тя повдига всички прагове на всички стопански действия, и това затруднява бизнеса, сподели Христов.
" Ако би трябвало да го дефинира, може би е вероятният или ситуационният бюджет, само че във всеки случай не десен. Ситуацията не разрешава може би да бъде същински десен бюджет. Това е вероятното към този миг. Разбира се, постоянно може да бъде подложен на критика. И ние имаме няколко забележки от Съюз на демократичните сили, само че по този начин или другояче това е рамката, върху която би трябвало да обсъждаме проектобюджет 2021 година ". Това съобщи водачът на Съюз на демократичните сили Румен Христов пред " Фокус ".
Голямото харчене стартира тази година. Разбира се, тя е доста необикновена, както за България, за българската стопанска система, по този начин и за Европейския съюз и целия свят. Аз с голямо удовлетворение предходната година разясних уравновесения бюджет, който беше импортиран за пръв път от толкоз доста години от ръководещите. Тоест, приходите бяха равни на разноските. Но, за жалост, с нахлуване на рецесията всички тези упования се изпариха. И като приказваме за огромно харчене, да кажем и тази година какво е ситуацията, да стартираме от базовата 2020 година: чака се понижение на приходите в границите на 900 млн. лв. и повишаване, увеличение на разноските в границите на 840 млн. лв.. Тоест, бюджетният недостиг евентуално ще е в границите на 4.4 % от Брутният вътрешен продукт, или той ще се равнява на сума от 5.250 млн. лв., сподели още водачът на Съюз на демократичните сили. Според него „ още от тази година започнаха тези разходи, тъй като в действителност се появиха непредвидени потребности както с решение на Ковид рецесията, по този начин и с подкрепяне на тези, които са най-засегнати, имам поради и жителите, и компаниите. И то евентуално ще продължи, по-скоро то се вежда, че продължава и в 2021 година ”.
За Христов казусът с изключение на харченето е и по какъв метод ще се покрие бюджетния недостиг.
Тези вероятни способи са четири, уточни водачът на Съюз на демократичните сили: преди всичко - понижаване на разноските, което в изискванията на рецесия и упованията на компаниите и на жителите няма по какъв начин да стане.
На второ място, увеличение на приходите, само че в случай, че стопанската система се свива и растежът на Брутният вътрешен продукт тази година е негативен, а следващата година се залага дребен растеж, който няма да доближи предкризисното равнище, и това е нереалистично очакване.
Възможен вид е повдигане на налози, само че по време на рецесия това не е най-препоръчителния от мен като десен човек мярка. „ И отиваме на разновидността дългово финансиране. Няма да избегнем това, въпросът е да се намерят благоприятни условия за добра рентабилност както при изтегляне на външен дълг, по този начин и при издаване на вътрешни излъчвания. Но това е обстановката сега във връзка с макрорамката ", разяснява Христов.
" От тези 10 милиарда лв., в случай че мога да направя една равносметка, единствено към 300 млн. лв. виждам, които се насочват към бизнеса. Другите са свързани със обществени стратегии и други действия на обществената администрация, увеличение на заплати на учители – това беше в действителност ангажимент на кабинета в тяхната стратегия със 17%, увеличение на средствата за опазване на здравето с 650 млн. лв., от които мисля, че 400 млн. лв. бяха за Здравна каса, останалите за така наречен „ първа линия “, както и за увеличението на заплатите в бюджетната сфера. Аз тук съм запазен поради обстоятелството, че по време на рецесия да усилваме по този начин заплатите на калпак, както се споделя, надали е най-хубавият метод ”, счита още Румен Христов. Той има запаси и във връзка с повишението на минималната работна заплата. И в случай че допуснем, че въпреки всичко, с цел да компенсираме тези жители поради на нарасналите техни разходи от позиция на това, че някои от тях, от фамилиите им са изгубили работа, постанова се да се купуват повече медикаменти, децата са неведнъж в къщи, не знам дали стъпката от 40 лв. беше точната. Може би някъде към 20 лв. повишение на минималната работна заплата беше по-добре. Защото пък въпреки това работодателите и компаниите изнемогват – имат по-малко поръчки, постанова им се да редуцират хора, а като им увеличим минималната работна заплата като база, тя повдига всички прагове на всички стопански действия, и това затруднява бизнеса, сподели Христов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ