Каквa икономическа подкрепа трябва да иска България от ЕС?
Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка
За създателя
Д-р Ивайло Яйджиев е откривател, работил в Института за европейски политики в София и в Оксфордския университет Какво би трябвало да желае България от Европейски Съюз като икономическа поддръжка? Темата стана още веднъж " гореща ", откакто министър председателят Бойко Борисов изясни, че страната ще кандидатства за ERM II до края на април с тази цел. Изказването му пристигна единствено ден откакто министрите на финансите в еврозоната се договориха на 9 април за пакет ограничения на обща стойност към 540 милиарда евро.
Какво е на масата
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Винаги е добре да стартираме от обстоятелствата. От тези номинални 540 милиарда евро половината (240 милиарда евро) са свързани с Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), който може да дава помощ единствено на страни в еврозоната. Допълнително програмата на ЕЦБ - може би най-важният инструмент все още - на стойност 750 милиарда евро също е единствено за еврозоната. И това е разумно - страните в еврозоната имат повече отговорности и надлежно повече права. Когато България стане член, несъмнено, ще има достъп до тях - и това е значим мотив за идната рецесия (а в случай че след 2014 година си бяхме свършили домашното, към този момент щяхме да сме през днешния ден в еврозоната и да имаме достъп).
От друга страна, 200 милиарда се чака да дойдат като заеми от Европейската капиталова банка към дребни и междинни предприятия (вкл. и през ББР), както и 100 милиарда евро за подкрепяне на схеми за краткотрайна претовареност (т.нар. SURE инструмент на Европейската комисия). Тези два инструмента са за всички страни членки. Допълнително, несъмнено, България печели косвено от постоянна еврозона, откъдето идват множеството вложения и където отива голямата част от нашия експорт. Дебатът може да докара вероятно и до по-голям бюджет на Европейски Съюз, от което България също би спечелила. Така че има и известна взаимност на равнище ЕС-27, освен в еврозоната.
Какво следва от това? Политическата поръчка за влизане в ERM II и оттова - в Европейския банков съюз, в края на април е доста добра вест и позитивна изненада. Тя идва след известни съмнения в търсене на " народен консенсус " по тематиката през февруари, както и след изявления на шефа на Българска народна банка, че той се надява това да не се отсрочи оттатък 2021 година
Със или без ERM II обаче, този пакет, разказан горе, е " на масата " на водачите на страните членки, които би трябвало да преценяват дали да го одобрят на своята среща на 23 април (като евентуално ще има още диспути и за спомагателни принадлежности за еврозоната). Влизането в " чакалнята " даже и на следващия ден обаче няма да " отключи " по-важната половина на пакета, до която нямаме достъп сега, и би трябвало да сме почтени за това. Но това не значи, че България няма защо да упорства и няма потребност от позиция, която може да се образува към три хрумвания:
1) Суапове от ЕЦБ (swap lines) - това е главният метод да подсигуряваме, че ще имаме нужната ликвидност да подкрепим банковата система, в случай че се наложи. Във валутен ръб ние нямаме механизъм за " заемодател от последна инстанция " и Българска народна банка би трябвало да се оправя с по-ограничени благоприятни условия за ликвидна поддръжка. В същото време банковата система е доминирана от банки от еврозоната. Българска народна банка взе навременни ограничения да ограничи експозициите на тези банки към техните притежатели. Но без суапове от ЕЦБ постоянно има риск ликвидни проблеми в банковата система да прераснат във фискална рецесия. Дори да не се употребяват, тези суапове ще дадат успокоение. Дебатът за суапове се водеше и през 2008-2009 година, като тогава ЕЦБ не се съгласи на сходна помощ (дори за страни в ERM II като Латвия тогава) - само че множеството разбори регистрират това като неточност.
2) Достъп до финансова помощ - отвън ЕМС в Европейски Съюз съществува така наречен Balance of payments facility, който може да дава финансова помощ особено и само за страни членки отвън еврозоната. Той е упоменат небрежно и в официалното съобщение на Еврогрупата от предходната седмица. България би трябвало да употребява тази малка врата и да упорства тази възможна помощ, в случай че се наложи, да идва със същите съвсем нулеви условия, които официалното съобщение уточни за ЕМС в страните от еврозоната за разноски, свързани със опазване на здравето. Допълнително може да се сложи въпросът и за нарастването на размера на този инструмент (в момента е 50 милиарда евро), като това се обвърже с дебата за бюджета на Европейски Съюз, защото точно той подсигурява тези пари (през 2009 година този " фонд " ` беше стремително повишен до 50 милиарда евро, като през него мина помощта за Унгария, Румъния, Латвия).
3) Изключване на недостига за 2020 година от оценките за влизане в еврозоната - това е значимо, с цел да не се повтори обстановката от 2009 година, когато България излезе отвън ограничаването от 3% от Брутният вътрешен продукт. Това наруши критериите за ERM II и макар че ставаше въпрос за световна финансова рецесия, автоматизирано отсрочи влизането ни в механизма, а оттова дружно с други процеси в еврозоната и у нас докара до 10-годишно закъснение. Ситуацията през днешния ден е друга, защото има и публично " прекратяване " на разпоредбите за фискален недостиг за момента. Не е изцяло ясно дали това автоматизирано се ползва и за оценките за конвергенция - по тази причина още веднъж би трябвало да се употребява тази " врата " и да се натисне за явен (политически) ангажимент в тази посока.
Един контрааргумент, несъмнено, е, че сега не ни би трябвало финансова помощ. Това е по този начин и нека и да не ни се наложи. Но тъкмо в този момент е моментът - преди да имаш потребност - да ковеш желязото и общата рамка. Въпросът е, когато пазарите би трябвало да отговорят на въпроса " България може ли да се оправи стопански ", тази рамка да е там. По този метод, даже и да не се наложи да се употребява и един евроцент, тя ще бъде от забележителна помощ.
Това е обичайно " домашно " за една сериозна позиция - сериозна, тъй като търси да извлече оптималното за България с минимални претенции в границите на вероятното. Възможно е, несъмнено, да има и други неща, които не се знаят обществено или изпускам. Възможно е и да се движи в тази посока на експертно равнище или зад сцената - няма по какъв начин да знам, само че в действителност се надявам. Един метод да съдим за резултата обаче ще е официалното съобщение от срещата на водачите на Европейски Съюз на 23 април - колкото повече от тези неща намерят място там, толкоз по-добре.
За създателя
Д-р Ивайло Яйджиев е откривател, работил в Института за европейски политики в София и в Оксфордския университет Какво би трябвало да желае България от Европейски Съюз като икономическа поддръжка? Темата стана още веднъж " гореща ", откакто министър председателят Бойко Борисов изясни, че страната ще кандидатства за ERM II до края на април с тази цел. Изказването му пристигна единствено ден откакто министрите на финансите в еврозоната се договориха на 9 април за пакет ограничения на обща стойност към 540 милиарда евро.
Какво е на масата
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Винаги е добре да стартираме от обстоятелствата. От тези номинални 540 милиарда евро половината (240 милиарда евро) са свързани с Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), който може да дава помощ единствено на страни в еврозоната. Допълнително програмата на ЕЦБ - може би най-важният инструмент все още - на стойност 750 милиарда евро също е единствено за еврозоната. И това е разумно - страните в еврозоната имат повече отговорности и надлежно повече права. Когато България стане член, несъмнено, ще има достъп до тях - и това е значим мотив за идната рецесия (а в случай че след 2014 година си бяхме свършили домашното, към този момент щяхме да сме през днешния ден в еврозоната и да имаме достъп).
От друга страна, 200 милиарда се чака да дойдат като заеми от Европейската капиталова банка към дребни и междинни предприятия (вкл. и през ББР), както и 100 милиарда евро за подкрепяне на схеми за краткотрайна претовареност (т.нар. SURE инструмент на Европейската комисия). Тези два инструмента са за всички страни членки. Допълнително, несъмнено, България печели косвено от постоянна еврозона, откъдето идват множеството вложения и където отива голямата част от нашия експорт. Дебатът може да докара вероятно и до по-голям бюджет на Европейски Съюз, от което България също би спечелила. Така че има и известна взаимност на равнище ЕС-27, освен в еврозоната.
Какво следва от това? Политическата поръчка за влизане в ERM II и оттова - в Европейския банков съюз, в края на април е доста добра вест и позитивна изненада. Тя идва след известни съмнения в търсене на " народен консенсус " по тематиката през февруари, както и след изявления на шефа на Българска народна банка, че той се надява това да не се отсрочи оттатък 2021 година
Със или без ERM II обаче, този пакет, разказан горе, е " на масата " на водачите на страните членки, които би трябвало да преценяват дали да го одобрят на своята среща на 23 април (като евентуално ще има още диспути и за спомагателни принадлежности за еврозоната). Влизането в " чакалнята " даже и на следващия ден обаче няма да " отключи " по-важната половина на пакета, до която нямаме достъп сега, и би трябвало да сме почтени за това. Но това не значи, че България няма защо да упорства и няма потребност от позиция, която може да се образува към три хрумвания:
1) Суапове от ЕЦБ (swap lines) - това е главният метод да подсигуряваме, че ще имаме нужната ликвидност да подкрепим банковата система, в случай че се наложи. Във валутен ръб ние нямаме механизъм за " заемодател от последна инстанция " и Българска народна банка би трябвало да се оправя с по-ограничени благоприятни условия за ликвидна поддръжка. В същото време банковата система е доминирана от банки от еврозоната. Българска народна банка взе навременни ограничения да ограничи експозициите на тези банки към техните притежатели. Но без суапове от ЕЦБ постоянно има риск ликвидни проблеми в банковата система да прераснат във фискална рецесия. Дори да не се употребяват, тези суапове ще дадат успокоение. Дебатът за суапове се водеше и през 2008-2009 година, като тогава ЕЦБ не се съгласи на сходна помощ (дори за страни в ERM II като Латвия тогава) - само че множеството разбори регистрират това като неточност.
2) Достъп до финансова помощ - отвън ЕМС в Европейски Съюз съществува така наречен Balance of payments facility, който може да дава финансова помощ особено и само за страни членки отвън еврозоната. Той е упоменат небрежно и в официалното съобщение на Еврогрупата от предходната седмица. България би трябвало да употребява тази малка врата и да упорства тази възможна помощ, в случай че се наложи, да идва със същите съвсем нулеви условия, които официалното съобщение уточни за ЕМС в страните от еврозоната за разноски, свързани със опазване на здравето. Допълнително може да се сложи въпросът и за нарастването на размера на този инструмент (в момента е 50 милиарда евро), като това се обвърже с дебата за бюджета на Европейски Съюз, защото точно той подсигурява тези пари (през 2009 година този " фонд " ` беше стремително повишен до 50 милиарда евро, като през него мина помощта за Унгария, Румъния, Латвия).
3) Изключване на недостига за 2020 година от оценките за влизане в еврозоната - това е значимо, с цел да не се повтори обстановката от 2009 година, когато България излезе отвън ограничаването от 3% от Брутният вътрешен продукт. Това наруши критериите за ERM II и макар че ставаше въпрос за световна финансова рецесия, автоматизирано отсрочи влизането ни в механизма, а оттова дружно с други процеси в еврозоната и у нас докара до 10-годишно закъснение. Ситуацията през днешния ден е друга, защото има и публично " прекратяване " на разпоредбите за фискален недостиг за момента. Не е изцяло ясно дали това автоматизирано се ползва и за оценките за конвергенция - по тази причина още веднъж би трябвало да се употребява тази " врата " и да се натисне за явен (политически) ангажимент в тази посока.
Един контрааргумент, несъмнено, е, че сега не ни би трябвало финансова помощ. Това е по този начин и нека и да не ни се наложи. Но тъкмо в този момент е моментът - преди да имаш потребност - да ковеш желязото и общата рамка. Въпросът е, когато пазарите би трябвало да отговорят на въпроса " България може ли да се оправи стопански ", тази рамка да е там. По този метод, даже и да не се наложи да се употребява и един евроцент, тя ще бъде от забележителна помощ.
Това е обичайно " домашно " за една сериозна позиция - сериозна, тъй като търси да извлече оптималното за България с минимални претенции в границите на вероятното. Възможно е, несъмнено, да има и други неща, които не се знаят обществено или изпускам. Възможно е и да се движи в тази посока на експертно равнище или зад сцената - няма по какъв начин да знам, само че в действителност се надявам. Един метод да съдим за резултата обаче ще е официалното съобщение от срещата на водачите на Европейски Съюз на 23 април - колкото повече от тези неща намерят място там, толкоз по-добре.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ