Кристин Лагард на прага на поредното предизвикателство
Кристин Лагард обича да е първа. Тя е първата дама - ръководител на огромна интернационална правна компания - "Бейкър енд Макензи " от 1999-а до 2004-а. Като министър на стопанската система, финансите и индустрията на Франция от 2007-а до 2011-а Лагард е първият финансов министър на страна от Г-7 (бел. ред. - по това време към момента Г-8). На 16 ноември 2009-а авторитетното финансово издание "Файненшъл таймс " я отличава като най-хубавия финансов министър на еврозоната. Когато на 28 юни 2011-а е определена да наследи Доминик Строс-Кан като ръководещ шеф на Международния валутен фонд, тя става първата представителка на нежния пол на тази позиция. През 2014-а списание "Форбс " я подрежда на пето място измежду най-влиятелните дами в света, а през 2018-а я класира трета.
Ако бъде определена за ръководител на Европейската централна банка, каквато договореност реализираха водачите на страните членки на Европейския съюз след дълги пазарлъци, Лагард ще е първата дама в историята на институцията от Франкфурт, освен това - без да е банкер от кариерата. А юридическото й обучение, тъкмо като на шефа на Федералния запас Джеръм Пауъл, значи, че двете най-големи и авторитетни централни банки в света ще бъдат ръководени от някогашни адвокати.
Оттук нататък въпросът е дали ще е по-добре ЕЦБ да бъде ръководена от по-конвенционален паричен специалист, който да наследи Марио Драги в задаващите се сложни времена.
След четири години като финансов министър и осем - като ръководещ шеф на МВФ, госпожа Лагард се трансформира в суперзвезда на интернационалните финанси. Тя е отличен медиатор и умел договарящ, съумял да върне доверието в МВФ след стресовия интервал на гръцката дългова рецесия, когато интернационалният заемодател заобиколи някои от личните си правила и сблъска позициите си с акционери от разрастващите се пазари. Последва най-голямата в историята избавителна стратегия - 57 милиарда щ. $ за Аржентина. Лагард внесе пресен лъх в МВФ по ред въпроси като правото на дамите да заемат високи позиции. Единственото нарушение в кариерата й беше присъдата на френския съд през декември 2016-а. Тогава съдиите я признаха за отговорна за проявена немарливост по отношение на ролята й при изплащането на обезщетение на предприемача Бернар Тапи по времето, когато е била финансов министър на Франция, само че не й постановиха наказване.
Още когато пое поста на ръководещ шеф на МВФ, скептиците се усъмниха дали правист по обучение, без икономическа подготовка може да свърши някаква работа. Но госпожа Лагард ги опроверга. В случая с ЕЦБ задачата й ще е надалеч по-сложна. Просто тъй като тя няма опит в паричната политика, за разлика от сътрудника си Паул, който, въпреки и правист, беше пет години в борда на шефовете на Федералния запас преди да оглави институцията.
Лагард ще може да разчита, както и в МВФ, на експертните умения на европейските централни банкери да свършат техническата работа. Длъжността на ръководител на ЕЦБ обаче е в същността си да дефинира паричната тактика. Това ще изисква от дамата да реализира единодушие с другите членове на банковия директорски съвет, които имат разнообразни визии за паричната политика - от "ястребовите " нападки на германеца Йенс Вайдман (спряган до наскоро за най-вероятния правоприемник на Драги) до по-умерения метод на сънародника й Франсоа Вилерой де Гало (също измежду водещите кандидати за водач на ЕЦБ). Очевидно Лагард, сходно на Драги, ще би трябвало да води борби с Вайдман за неконвенционалния метод на институцията в поддръжка на стопанската система на еврозоната. При това в миг на спад на интензивността в промишления бранш поради комерсиалното напрежение със Съединени американски щати. Да не приказваме, че "сандъчето с парични принадлежности " на ЕЦБ е на половина, в случай че не и изцяло празно, както биха споделили песимистите. Пък и Драги приготвя нов кръг от парични тласъци - от програмата за покупка на активи до по-нататъшни намаления на лихвите. Все неща, които мнозина считат за неработещи в изискванията на настойчиво ниската инфлация.
Все отново, госпожа Лагард е добре призната в Германия като благонадежден сътрудник, по-малко податлив за великодушни разноски от другите френски политици. Франция и другите южни страни от еврозоната пък ще са същински удовлетворени, в случай че тя бъде определена за правоприемник на Драги, просто тъй като тя по-скоро ще продължи политиката му. Подобно на италианеца и Лагард ще упорства за по-тясно обединяване в къщата на еврозоната, за настоящ банков съюз с обща скица за обезпечаване на депозитите или за някакъв тип бюджет като буфер в интервали на икономически спад. Това са все точки на опозиция от страна на Берлин и Амстердам, само че пък дамата може да е по-убедителна от предшественика си.
По време на финансовата рецесия един от стожерите на френската банкова система бил запитан за ролята на госпожа Лагард. Тогава той дал отговор: "Тя е правист. Тя изяснява. Тя поучава. Но тя не взема решения ". За мощно централизираната френска политическа система, където президентът взема решение, това евентуално е правилно. Оттогава насам обаче госпожа Лагард построи личен престиж на миротворец и на строител на съюзи. И го наложи безапелационно на света. Ако успее да реализира същото и в ЕЦБ, неналичието на опит в паричната политика може и да не се окаже необикновен проблем.
Ако бъде определена за ръководител на Европейската централна банка, каквато договореност реализираха водачите на страните членки на Европейския съюз след дълги пазарлъци, Лагард ще е първата дама в историята на институцията от Франкфурт, освен това - без да е банкер от кариерата. А юридическото й обучение, тъкмо като на шефа на Федералния запас Джеръм Пауъл, значи, че двете най-големи и авторитетни централни банки в света ще бъдат ръководени от някогашни адвокати.
Оттук нататък въпросът е дали ще е по-добре ЕЦБ да бъде ръководена от по-конвенционален паричен специалист, който да наследи Марио Драги в задаващите се сложни времена.
След четири години като финансов министър и осем - като ръководещ шеф на МВФ, госпожа Лагард се трансформира в суперзвезда на интернационалните финанси. Тя е отличен медиатор и умел договарящ, съумял да върне доверието в МВФ след стресовия интервал на гръцката дългова рецесия, когато интернационалният заемодател заобиколи някои от личните си правила и сблъска позициите си с акционери от разрастващите се пазари. Последва най-голямата в историята избавителна стратегия - 57 милиарда щ. $ за Аржентина. Лагард внесе пресен лъх в МВФ по ред въпроси като правото на дамите да заемат високи позиции. Единственото нарушение в кариерата й беше присъдата на френския съд през декември 2016-а. Тогава съдиите я признаха за отговорна за проявена немарливост по отношение на ролята й при изплащането на обезщетение на предприемача Бернар Тапи по времето, когато е била финансов министър на Франция, само че не й постановиха наказване.
Още когато пое поста на ръководещ шеф на МВФ, скептиците се усъмниха дали правист по обучение, без икономическа подготовка може да свърши някаква работа. Но госпожа Лагард ги опроверга. В случая с ЕЦБ задачата й ще е надалеч по-сложна. Просто тъй като тя няма опит в паричната политика, за разлика от сътрудника си Паул, който, въпреки и правист, беше пет години в борда на шефовете на Федералния запас преди да оглави институцията.
Лагард ще може да разчита, както и в МВФ, на експертните умения на европейските централни банкери да свършат техническата работа. Длъжността на ръководител на ЕЦБ обаче е в същността си да дефинира паричната тактика. Това ще изисква от дамата да реализира единодушие с другите членове на банковия директорски съвет, които имат разнообразни визии за паричната политика - от "ястребовите " нападки на германеца Йенс Вайдман (спряган до наскоро за най-вероятния правоприемник на Драги) до по-умерения метод на сънародника й Франсоа Вилерой де Гало (също измежду водещите кандидати за водач на ЕЦБ). Очевидно Лагард, сходно на Драги, ще би трябвало да води борби с Вайдман за неконвенционалния метод на институцията в поддръжка на стопанската система на еврозоната. При това в миг на спад на интензивността в промишления бранш поради комерсиалното напрежение със Съединени американски щати. Да не приказваме, че "сандъчето с парични принадлежности " на ЕЦБ е на половина, в случай че не и изцяло празно, както биха споделили песимистите. Пък и Драги приготвя нов кръг от парични тласъци - от програмата за покупка на активи до по-нататъшни намаления на лихвите. Все неща, които мнозина считат за неработещи в изискванията на настойчиво ниската инфлация.
Все отново, госпожа Лагард е добре призната в Германия като благонадежден сътрудник, по-малко податлив за великодушни разноски от другите френски политици. Франция и другите южни страни от еврозоната пък ще са същински удовлетворени, в случай че тя бъде определена за правоприемник на Драги, просто тъй като тя по-скоро ще продължи политиката му. Подобно на италианеца и Лагард ще упорства за по-тясно обединяване в къщата на еврозоната, за настоящ банков съюз с обща скица за обезпечаване на депозитите или за някакъв тип бюджет като буфер в интервали на икономически спад. Това са все точки на опозиция от страна на Берлин и Амстердам, само че пък дамата може да е по-убедителна от предшественика си.
По време на финансовата рецесия един от стожерите на френската банкова система бил запитан за ролята на госпожа Лагард. Тогава той дал отговор: "Тя е правист. Тя изяснява. Тя поучава. Но тя не взема решения ". За мощно централизираната френска политическа система, където президентът взема решение, това евентуално е правилно. Оттогава насам обаче госпожа Лагард построи личен престиж на миротворец и на строител на съюзи. И го наложи безапелационно на света. Ако успее да реализира същото и в ЕЦБ, неналичието на опит в паричната политика може и да не се окаже необикновен проблем.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ