Клетките ни имат памет
Идеята, че клетките ни имат памет, се е оформила след напредъка на медицината, която сполучливо прави трансплантации на органи. Като резултат на тази комплицирана интервенция се сочи смяна в държанието на някои пациенти, от която се поражда концепцията, че повода е един факт - клетките имат памет, която се резервира и придвижва при трансплантация.
Теории към клетъчната памет
Има доказателства, че нервните кафези освен в органите, само че и в тъканите на индивида резервират някаква информация. Затова данните от тази информация се придават на приемника на трансплантиран орган и той придобива част от чувствата и навиците на донора.
Теорията за клетъчната памет гласи, че невроните в органите и тъканите пазят данни за личността, които са отвън генетичния му код. Затова и доста рецепиенти получават внезапно предпочитание или интерес към избрани храни, които преди не са харесвали, или към избрани предмети, цветове и други. Често трансплантираните получават с изключение на орган и нещо от навиците и усетите на донора.
Научни пояснения
Научно пояснение дават някои експерти. Умът и тялото си взаимодействат посредством химикали - пептиди. Те се намират в мозъка, стомаха, мускулите, бъбреците и всички съществени органи. Затова клетъчната памет може да бъде налична на всички места, където са пептидите. Примерно паметта за храната е в панкреаса и черния дроб, по тази причина при трансплантация на черен дроб се придобива ново отношение към някои храни.
Психолозите имат различен взор над този феномен. Те считат, че мемоари, чувства и желания се кодират в мозъчната кора и хипоталамуса, а те не могат да бъдат трансплантирани. Затова не съществува доказателство, че клетките имат памет, която може да се придвижва от един човек на различен.
Обяснение за новите чувства, които основават лъжлива визия, че се наследяват желания посредством клетъчната памет, се дава и с действието на медикаментите. Някои от тях, като преднизолонът, основават нови вкусови чувства към храни, които преди не са били харесвани, тъй като пораждат засилен вкус и по-ниска избирателност към храни.
В научните среди по-често се приема, че няма научно доказателство за съществуването на клетъчна памет, само че многочислените свидетелства за необясними прояви при трансплантирани хора дават съображение даже сериозната просвета да признае, че има съображение за по-задълбочени проучвания в тази посока.
