Момчетата от руската казарма, чиято майка успя да ги върне от фронта в Украйна
Кремъл настойчиво отхвърляше, че употребява 18-20-годишни младежи от казармите на Русия като " пушечно месо " на фронта в Украйна още от началото на войната.
Натискът от страна на съветските дами, чиито синове - наборни бойци - изчезват " безследно " след 24 февруари, принуди даже Владимир Путин да признае, че неподготвени бойци са поставяни в смъртен риск от командирите им, и да подреди това да се приключи.
Загубите на персоналния състав в съветската войска обаче са толкоз огромни, че за малко време надвишават убитите по време на войната на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан. А родителите на наборниците, които са хвърлени на фронта, са принудени да търсят истината за децата си с големи старания.
BBC споделя историята на една от съветските майки, която съумява да върне синовете си от Украйна.
Двамата получават позивните си за казармата през зимата на 2021 година Жената, която публицистите назовават с името " Марина ", с цел да не разкрият самоличността ѝ, твърди, че е насърчила момчетата да изпълнят едногодишната си военна си работа, тъй като това е " техен дълг към родината ".
Няколко седмици по-късно обаче те са изпратени в регион, ситуиран покрай границата с Украйна. На 24 февруари Марина губи връзката си с тях.
" Времето спря. Не можех да хапвам, не можех да дремя. Разменях известия с майките на други наборници от същото поделение. Оказа се, че и доста от тях нямат контакт с децата си ", споделя тя.
Жената взема решение да разбере какво се случва и се насочва с колата си към последната база на синовете им. Обажда се на един от командирите им, с цел да потърси информация, а той я твърди, че са на учения.
" Обиколих с колата си на всички места към региона, към който е имало учения. Те не са там. Моля Ви да не ме лъжете ", споделя тя, при което военният прекъсва диалога.
В миг на обезсърчение взема решение, че може да влезе в Украйна, с цел да продължи да ги търси - естествено, не я позволяват. Навсякъде в региона са сложени контролни пунктове от армията. Тогава стартират да идват новините за жертвите на фронта - Марина взема решение да потърси синовете си във военната болница. Момчетата ѝ не са там, само че гледката, на която се натъква, я шокира.
" Във военната болница нямаше задоволително медикаменти и превръзки. Местните хора ги доставяха с всичко. Войниците страдаха от мраз и недохранване. Местните поданици, които имат огромни сърца, носеха храна и питиета в болничното заведение ", разяснява тя.
Търсенето най-сетне дава резултат, откакто човек от подразделението на синовете ѝ признава, че са в Украйна, че са " подписали контракти за професионални бойци " и че " ще се върнат като герои ". Марина твърди, че младежите не са имали никакви планове да остават в армията - минали са единствено три месеца от началото на наборната им работа.
" Държали са оръжие единствено един път. Тренирали са на стрелбището единствено един път. През множеството време са ринали сняг в казармата. Написах писмо до прокуратурата с гледище да проверяват случая. Казах им, че няма по какъв начин синовете ми да са подписали военни контракти. Бях уверена. Други майки също писаха писма. Всички познаваме децата си ", споделя тя.
Жалбата на Марина въпреки всичко дава резултат. Руските управляващи признават, че синовете ѝ не са подписвали каквито и да е контракти и провежда връщането им.
" Позволиха ми да дойда и да прибера по-малкия си наследник вкъщи за един ден. Когато го видях, изглеждаше извънредно. Момчетата бяха доста отслабнали, мръсни и изтощени. Дрехите им бяха изпокъсани ", споделя тя.
Когато пита сина си какво се е случило, той дава отговор, че " по-добре да не знае ". Тя твърди, че момчетата са " разнообразни хора " след завръщането си.
Марина се ядосва за това, че военното командване лъже майките в лицата им.
" Първо излъгаха, че синовете ми не са в Украйна. После излъгаха, че са подписали военни контракти. Офицерите лъжат, сержантите лъжат. После някой сподели, че не им е позволено да ми оповестят истината. Невероятно. Оставени са да нарушават закона и да пратят синовете ми в Украйна, само че не им е позволено да кажат на една майка къде са децата ѝ ", възмущава се тя.
Жената разяснява, че би желала да има вяра, че Путин не знае каква " суматоха и безпорядък " царува в армията. Съжалява за другите фамилии, чиито младежи повече няма да се върнат. Много от майките в Русия не престават да търсят синовете си: " Ужасно е. Уж би трябвало да сме достигнали върха на човешкото развиване. Как по този начин не можем да реализираме единодушие? Защо би трябвало да се бием и избиваме ", пита тя.
Натискът от страна на съветските дами, чиито синове - наборни бойци - изчезват " безследно " след 24 февруари, принуди даже Владимир Путин да признае, че неподготвени бойци са поставяни в смъртен риск от командирите им, и да подреди това да се приключи.
Загубите на персоналния състав в съветската войска обаче са толкоз огромни, че за малко време надвишават убитите по време на войната на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан. А родителите на наборниците, които са хвърлени на фронта, са принудени да търсят истината за децата си с големи старания.
BBC споделя историята на една от съветските майки, която съумява да върне синовете си от Украйна.
Двамата получават позивните си за казармата през зимата на 2021 година Жената, която публицистите назовават с името " Марина ", с цел да не разкрият самоличността ѝ, твърди, че е насърчила момчетата да изпълнят едногодишната си военна си работа, тъй като това е " техен дълг към родината ".
Няколко седмици по-късно обаче те са изпратени в регион, ситуиран покрай границата с Украйна. На 24 февруари Марина губи връзката си с тях.
" Времето спря. Не можех да хапвам, не можех да дремя. Разменях известия с майките на други наборници от същото поделение. Оказа се, че и доста от тях нямат контакт с децата си ", споделя тя.
Жената взема решение да разбере какво се случва и се насочва с колата си към последната база на синовете им. Обажда се на един от командирите им, с цел да потърси информация, а той я твърди, че са на учения.
" Обиколих с колата си на всички места към региона, към който е имало учения. Те не са там. Моля Ви да не ме лъжете ", споделя тя, при което военният прекъсва диалога.
В миг на обезсърчение взема решение, че може да влезе в Украйна, с цел да продължи да ги търси - естествено, не я позволяват. Навсякъде в региона са сложени контролни пунктове от армията. Тогава стартират да идват новините за жертвите на фронта - Марина взема решение да потърси синовете си във военната болница. Момчетата ѝ не са там, само че гледката, на която се натъква, я шокира.
" Във военната болница нямаше задоволително медикаменти и превръзки. Местните хора ги доставяха с всичко. Войниците страдаха от мраз и недохранване. Местните поданици, които имат огромни сърца, носеха храна и питиета в болничното заведение ", разяснява тя.
Търсенето най-сетне дава резултат, откакто човек от подразделението на синовете ѝ признава, че са в Украйна, че са " подписали контракти за професионални бойци " и че " ще се върнат като герои ". Марина твърди, че младежите не са имали никакви планове да остават в армията - минали са единствено три месеца от началото на наборната им работа.
" Държали са оръжие единствено един път. Тренирали са на стрелбището единствено един път. През множеството време са ринали сняг в казармата. Написах писмо до прокуратурата с гледище да проверяват случая. Казах им, че няма по какъв начин синовете ми да са подписали военни контракти. Бях уверена. Други майки също писаха писма. Всички познаваме децата си ", споделя тя.
Жалбата на Марина въпреки всичко дава резултат. Руските управляващи признават, че синовете ѝ не са подписвали каквито и да е контракти и провежда връщането им.
" Позволиха ми да дойда и да прибера по-малкия си наследник вкъщи за един ден. Когато го видях, изглеждаше извънредно. Момчетата бяха доста отслабнали, мръсни и изтощени. Дрехите им бяха изпокъсани ", споделя тя.
Когато пита сина си какво се е случило, той дава отговор, че " по-добре да не знае ". Тя твърди, че момчетата са " разнообразни хора " след завръщането си.
Марина се ядосва за това, че военното командване лъже майките в лицата им.
" Първо излъгаха, че синовете ми не са в Украйна. После излъгаха, че са подписали военни контракти. Офицерите лъжат, сержантите лъжат. После някой сподели, че не им е позволено да ми оповестят истината. Невероятно. Оставени са да нарушават закона и да пратят синовете ми в Украйна, само че не им е позволено да кажат на една майка къде са децата ѝ ", възмущава се тя.
Жената разяснява, че би желала да има вяра, че Путин не знае каква " суматоха и безпорядък " царува в армията. Съжалява за другите фамилии, чиито младежи повече няма да се върнат. Много от майките в Русия не престават да търсят синовете си: " Ужасно е. Уж би трябвало да сме достигнали върха на човешкото развиване. Как по този начин не можем да реализираме единодушие? Защо би трябвало да се бием и избиваме ", пита тя.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ