Русия и Украйна отбелязаха тактически победи на фронта
Кремъл означи завладяването на Лисичанск с помпозно награждаване на участниците в интервенцията - двама генерали, командващи войските, получиха звание Герой на Русия, един от танковите полкове стана " гвардейски ". Но съветските управляващи преувеличават - умишлено или не, военното значение на тази победа - украинските войски не бяха обкръжени и напуснаха Лисичанск и неговите покрайнини относително проведено. Сега съветската войска ще се сблъска с тях на нови, по-изгодни за украинците позиции.
В Киев и Одеса отпразнуваха евакуацията на съветския гарнизон от Змийския остров в Черно море, въпреки че реалистично погледното, самите украинци още не го управляват. Двете страни минаха във етапа на изтощаваща война, изходът от която зависи не от завладяването или отстъпването на неголеми територии, а от натрупването и изразходването на военни запаси.
Превземането на Лисичанск
На 2 юли съветските войски превзеха огромния град Лисичанск в Луганска област и селищата западно от него. Така под контрола на Русия мина цялата Луганска област. Сега линията на фронта минава западно от Лисичанск, по границата сред Луганска и Донецка област. Изтеглянето на украинските войски от региона на Северодонецк и Лисичанск беше относително добре проведено.
След като съветските войски в края на юни изтласкаха украинските елементи от селцето Врубовка, защитата на целия регион стартира да се разпада - под опасността от обграждане се оказаха войските на Киев в Северодонецк и Горское. Тогава украинското командване взе от дълго време назрялото решение да стартира да отстъпва от Луганска област. Украинските войски първо напуснаха Горское и Золотое, след това - Северодонецк. Това беше сложна интервенция - Северодонецк е обособен от останалите бойни дейности от река Северски Донец, всички мостове, свързващи града с Лисичанск, бяха взривени, и се наложи украинците да се изтеглят с лодки и салове.
Още към 24 юни беше ясно, че няма да се удържи и Лисичанск, без значение от неговото положително географско състояние /градът е ситуиран на високия бряг на Северски Донец/. Руските войски нападнаха от юг и юго-запад и превзеха главния опорен пункт на защитата - Лисичанския нефтопреработвателен цех. Това още веднъж сътвори риск от обграждане на целия регион - от север и от изток той е стеснен от Северски Донец, зад който се намират съветските войски, които в случай че излязат и на западните околности, ще отделят изцяло украинския гарнизон от главните сили. По това време в града и покрайнината се намираха към няколко хиляди украински бойци /точната цифра е мъчно да се дефинира, защото евакуацията на някои от подразделенията стартира по-рано/, които бяха застрашени от ориста на гарнизона в Мариупол. И се наложи те незабавно да бъдат евакуирани. Изведените от Лисичанск елементи в този момент са ситуирани по хълмовете на изток от Северск и Бахмут /самите градове са в равнина и са неуместни за продължителна отбрана/.
В Киев и Одеса отпразнуваха евакуацията на съветския гарнизон от Змийския остров в Черно море, въпреки че реалистично погледното, самите украинци още не го управляват. Двете страни минаха във етапа на изтощаваща война, изходът от която зависи не от завладяването или отстъпването на неголеми територии, а от натрупването и изразходването на военни запаси.
Превземането на Лисичанск
На 2 юли съветските войски превзеха огромния град Лисичанск в Луганска област и селищата западно от него. Така под контрола на Русия мина цялата Луганска област. Сега линията на фронта минава западно от Лисичанск, по границата сред Луганска и Донецка област. Изтеглянето на украинските войски от региона на Северодонецк и Лисичанск беше относително добре проведено.
След като съветските войски в края на юни изтласкаха украинските елементи от селцето Врубовка, защитата на целия регион стартира да се разпада - под опасността от обграждане се оказаха войските на Киев в Северодонецк и Горское. Тогава украинското командване взе от дълго време назрялото решение да стартира да отстъпва от Луганска област. Украинските войски първо напуснаха Горское и Золотое, след това - Северодонецк. Това беше сложна интервенция - Северодонецк е обособен от останалите бойни дейности от река Северски Донец, всички мостове, свързващи града с Лисичанск, бяха взривени, и се наложи украинците да се изтеглят с лодки и салове.
Още към 24 юни беше ясно, че няма да се удържи и Лисичанск, без значение от неговото положително географско състояние /градът е ситуиран на високия бряг на Северски Донец/. Руските войски нападнаха от юг и юго-запад и превзеха главния опорен пункт на защитата - Лисичанския нефтопреработвателен цех. Това още веднъж сътвори риск от обграждане на целия регион - от север и от изток той е стеснен от Северски Донец, зад който се намират съветските войски, които в случай че излязат и на западните околности, ще отделят изцяло украинския гарнизон от главните сили. По това време в града и покрайнината се намираха към няколко хиляди украински бойци /точната цифра е мъчно да се дефинира, защото евакуацията на някои от подразделенията стартира по-рано/, които бяха застрашени от ориста на гарнизона в Мариупол. И се наложи те незабавно да бъдат евакуирани. Изведените от Лисичанск елементи в този момент са ситуирани по хълмовете на изток от Северск и Бахмут /самите градове са в равнина и са неуместни за продължителна отбрана/.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ