Кремъл няма да прекрати конфронтацията си със Запада, защото не

Кремъл няма да приключи борбата си със Запада, тъй като не вижда причина да го прави. И стяга редиците за нови „ подвизи “ в своята хибридна война, написа в коментара си Константин Егерт.

Юли 2021, Санкт Петербург: президентът Владимир Путин и военният министър Сергей Шойгу следят военно-морски церемониал

През последните седем години, откакто стартира, Владимир Путин постоянно звучи войнствено и сопнато, когато приказва за Съединените щати, за Европейския съюз – и, несъмнено, за Украйна.

Президентът на една нуклеарна страна, която е непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, и против която надали някой би осъществил военно нахлуване, подреди на своя външен министър да изиска от Запада „ дълготрайни гаранции за застраховане на сигурността и сигурността " на Русия. По думите на Путин, Русия не може да продължи да живее с безконечната паника, че „ там може да се случи нещо ". Под „ там " той има поради Средна Европа и Украйна.

Путин като Сталин?

На Путин очевидно му проличава увлечението по външната и отбранителната политика на Сталин от края на 30-те и началото на 40-те години на предишния век. Той все по-често звучи точно като Сталин, който слага на Хелзинки ултиматум, малко преди Съюз на съветските социалистически републики да нападне Финландия през 1939 година, или пък диктува на румънския крал своята воля преди анексията на Бесарабия през 1940-те.
Редакцията предлага
Мен персонално ме поразиха следните думи на Путин: „ …необходимо е това положение (на натегнатост – бел. ред) да продължи при тях (НАТО – бел. ред.) колкото е допустимо по-дълго, така че и на разум да не им идва да провеждат по нашите западни граници някакъв непотребен за нас конфликт… " Излиза, че, само че в действителност отговорни са Полша и Литва. Крим беше анексиран от Русия, само че агресор са страните от Северноатлантическия контракт, които не признават анексията.

С други думи, сега Кремъл афишира за основен детайл от своята външна политика не просто идейно-политическото опълчване с груповия „ Запад ", а дейното поддържане на спора с него. На гарнизона „ Крепост Русия " е заповядано да се приготвя за нова фаза от хибридната война, която в действителност се оказва смисъл на съществуването на путинския режим, без значение какъв брой време му е отредила историята. Дори не принуди режима на Путин да обърне повече внимание на ставащото вътре в страната. На пръв взор за Путин има доста по-просто решение: да отдели доста пари от непрекъснато растящите газови и петролни доходи за модернизиране на опазването на здравето най-малко в 10-15 милионни градове и да си подсигурява триумфално „ преизбиране " през 2024 година. Но не: той залага на продължаването на.

Какви гаранции желае Кремъл от Запада?

Какви форми може да одобри тя? С поддръжката на Москва Лукашенко изкуствено сътвори миграционна рецесия по границите с Полша и с Литва, която ще убеди съветското управление, че сходни акции си коства да бъдат провеждани и в бъдеще. Освен това за Путин тя дава мотив да изиска от Лукашенко единодушие за разполагане на съветски войски в Беларус. И аз съм сигурен, че „ опитите " по границите на НАТО и на Европейски Съюз ще продължат. След мигрантите в полските гори могат да се появят „ заблудили се членове на клуба по спортно насочване ", нарамили оръжие от държавните военни арсенали.

Трето и най-важно: Кремъл явно се готви или за „ непринудено присъединение ", или за „ належащо взимане под отбрана " на по този начин наречените „ ДНР " и „ ЛНР " в Донбас. Решението още не е взето, само че да се откри съответният мотив по никакъв начин няма да бъде мъчно. В Русия не се следи някакво съществено възстановяване на икономическата обстановка, тъй че за следващото удължение на президентските мандати е необходим някакъв агитационен трик. А какъв по-добър от едно триумфално „ избавяне на руснаците в Донбас "?

Сега Сергей Лавров ще се опита да извърши заповедта на Путин и да получи от Запада „ съществени и дълготрайни гаранции за сигурност ". Ако съдим по това, което се приказва в Министерство на външните работи, става дума за няколко позиции: преустановяване на разполагането на американски системи за противоракетна защита в Полша и в Румъния, прекъсване на ученията на натовския флот покрай крайбрежията на Крим в Черно море, а също по този начин публично отдръпване на оповестеното през 2008 година единодушие за приемането на Украйна и Грузия в НАТО.

Нова Студена война

И тук поражда главният въпрос: Путин е задоволително умел политик, с цел да си дава сметка, че тези претенции няма да бъдат изпълнени. Просто той може би въпреки всичко се надява, че Западът ще отстъпи най-малко по някой пункт. Или пък се притеснява, че каквото и да било разведряване на връзките със същия този Запад може да докара до загуба на надзор над обстановката вътре в Русия.

Константин Егерт

Нека не забравяме, че възгледите на Путин и на неговото близко обграждане в редица връзки са образувани от претърпяното през последните години на Съветския съюз. Този опит може да бъде систематизиран по този начин: „ Горбачов вярваше, че в случай че престане да се кара със Запада, ще избави Съюз на съветските социалистически републики от към този момент непостижимата. В резултат от това Западът се възползва и унищожи великата ни страна. " Те се притесняват, че могат да изгубят не просто властта си, само че и произлизащия от нея надзор над стопанската система, който трансформира съветската върхушка в клуб от мултимилиардери.

Лично Путин и старите пушки от тайните служби към него може и в действителност да си мислят, че пазят някакъв неповторим „ съветски цивилизационен код " и основават нова съветска еднаквост. Но хиляди циници към тях гледат само да не изгубят насъбраното имане, в случай че настъпи някакво ново разведряване. Тях ги тормозят и страховете от досиетата с компромати, които могат ненадейно да се окажат на най-важното писалище в Кремъл, в случай че Путин даже за момент се усъмни в тяхната преданост. И до момента в който тези страхове съществуват, те просто няма да правят отстъпка нито крачка обратно от фронта на новата Студена война.

За Запада има два изхода: или да остави режима на Путин на мира и да чака, до момента в който той слезе от сцената по някакви вътрешни аргументи, или пък да одобри предизвикването и да се опита да завоюва инициирания от Путин мач-реванш.