Как се ражда грозотата в света – една много стара концепция
„ Красотата ще избави света “ е споделил поетът и предиздвикал всички да се стремят точно към това избавление. За страдание не може да има хубост, без грозотия, както и не може да имаме признака на Ин и Ян, в случай че единият липсва. Съществуват и разнообразни концепции на грозотия, само че самата тя постоянно е представяна като специфичното покритие на хубостта, като заслон или бариера, за тези, които нямат очи, с цел да видят оттатък нея.
През вековете всеки мъдрец се е опитвал да откри вярното решение с описването на двата детайла по един или различен метод. Самият Маркс постоянно попадал в такива размисли по отношение на хубостта и по тази причина в неговите писания може да се открият следните думи:
Снимка: By John Jabez Edwin Mayal – International Institute of Social History, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=591288
„ Аз съм противен, само че мога да си купя доста красиви дами. Следователно не съм противен, резултатът на хубостта е обезвреден посредством друга мощ – парите. Индивидуалните ми характерности може да са слаби, само че парите ме извисяват доста по-високо, затова аз не съм слаб. Аз съм неприятен, лицемерен, безскруполен и малоумен, само че парите се почитат, както и техният собственик. Може да съм малоумен, даже безумен, само че парите остават същинското познание за всичко и по какъв начин тогава техният собственик да се счита за безумен? Освен това с пари може да се закупят умни хора, а оня, който има пари, с цел да има умните, може ли да се счита по-умен от умните? “
Не би трябвало да забравяме, че Маркс е имал други идеали през далечния XIX век, а и през днешния ден доста хора избират да си купят глупави и красиви хора. Дебатите по тази тематика в никакъв случай не са спирали, а и един взор обратно в архивите демонстрира, че мнозина са се опитвали да слагат рамка на хубостта и грозотата. Богословът Жак дьо Витри е мислил по тематиката и установи следното:
„ Сигурно циклопите, които имат единствено едно око, се любуват на хората, които имат две. Точно както ние съдим и назоваваме черните етиопци грозни, само че измежду тях най-черният е считан постоянно за най-красив. “
Снимка: By Nicolas de Largillière – Scan by User:Manfred Heyde, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2631692
Волтер добавя цялата картина и отбелязва следното:
„ Попитай жабата какво е хубостта и тя ще отвърне, че това е неговата жабешка жена с огромни кръгли очи, дребна глава и хубав кафяв тил. Попитай дявола и той ще отговори, че хубостта идва с чифт рога, опашка и копита. “
И едно непретенциозно наблюдаване би посочило, че човек изпитва страсти при гледката и на двете. Ако красивото притегля и основава възприятие на обвързване и пристрастеност, то грозното също притегля, само че основава възприятието на отбиване. Платон декларирал, че представянето на грозотата би трябвало да бъде избягвано, до момента в който Аристотел проповядвал напълно друга идеология и считал, че даже грозният живот може да бъде показан красиво и надлежно посредством тази хубост може да се възпее доста по-висок морал. Дори Бонавентура ще напише:
„ Образът на дявола може да бъде хубав, в случай че представим добре грозотата. “
Концепцията за хубостта и грозотата на практика не може да съществува. Шилер е подозирал нещо такова, когато написа едно от своите есета – „ Върху трагическото изкуство “:
„ Феномен за всички хора е по какъв начин тъжното, злокобното, даже ужасяващото показва някакво неустоимо превличане и по какъв начин такава сцена от време на време ще ни отблъсква, а различен път ще притегля. “
Концепцията за хубостта при гърците също е много забавна. Те да вземем за пример дават хубостта единствено на своите митични богини. Грозотата се преписва на тези, които по един или различен метод за жестоки или одобряват формата на антигонисти в една история. Морските сирени са грозни и надлежно жестоки, харпиите също получават тази роля. И откакто Платон умира, гърците стартират да изпитват един необикновен проблем. Те преписват хубостта и грозотата на тези, които в живота могат да бъдат положителни или неприятни.
Снимка: By Диего Веласкес – See below., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15588072
Особено главоболие е, че имат герои и персони, които никога не могат да изпъкнат с хубост, само че имат други качества, които самоуверено чупят догмата на красиво и грозно. Езоп да вземем за пример бил сакат, кривоглед, не можел да приказва, имал къси ръчички и също така се запомнял елементарно с чудовищната си визия. При всички положения трябвало да влезе в концепцията на грозотата, само че също по този начин можел да написа и тъкмо с написаните слова е докоснал мнозина. Следователно спорът за красиво и грозно назрявал.
В Християнството като вяра не може да бъдат открити форми на грозотата. Християнската природа от самото си основаване може да бъде красива и надлежно цели да извади тъкмо това на напред във времето в своите миряни. Впрочем даже в изкуството ще видим, че по-често злото служи на положителното и разрешава да изпъкне колкото се може повече. Според Хегел единствената част, където човек може да открие грозотия в Библията е точно при разпъването на Исус Христос.
В този случай Исус има дълбоки белези от камшика, носи корона от тръни, малтретиран е и би трябвало да придвижи кръста си, с цел да може да почине. Описван е като противен, тъй като страда. Съответно в тази вяра грозотата е еквивалент на страдалчество. В такива моменти не би трябвало да пренебрегваме и думите на Ницше – този изявен съперник на религията:
„ Християнството желае да разберем, че светът е противен и нечовечен и направи света противен и нечовечен. “
Но даже и по този начин, още веднъж можем да погледнем салдото на красиво и грозно като идея. Макар и в религията генералната борба да бъде сред положително и зло.
Самата идея на грозотата не може да се преглежда като нещо отблъскващо, тъй като доста постоянно точно тя притегля по същия метод, по който притегля и хубостта. Нека не забравяме, че в „ Парижката Света Богородица “ точно най-грозният се оказа най-красив, демонстрирайки красивата си душа на читателя, затова какво може да бъде грозно и какво красиво?
Заглавна фотография: By Wallace Worsley – The Hunchback of Notre Dame (1923 film), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=13199831
