„Свободният избор. Първите жени художнички 1878–1912“ – изложба за момичета
Красиво, сантиментално и малко тъжно – такова е настроението на тази галерия, която може да се види в изложба „ Васка Емануилова “ до 5 септември. И ми се коства, че би трябвало да се види наложително, и то освен от изкушените от изкуството или историята, а от всяко българско момиче. В немногобройните, само че до една красиви картини, графики, статуи и даже театрални костюми, са корените на една родна хармония и женска история, изцяло непознати за нас. Неслучайно съвсем всички художнички имат единствено година на раждането си, само че не и на гибелта – орисите им са незнайни, имената им са останали забравени до през днешния ден.
В дребна зала вдясно от входа на галерията е изложена първата българска рисунка, подписана от жена – портрет на младо момиче, нарисуван от Олга Круша тъкмо преди 133 години. Не са непокътнати никакви други творби на дъщерята на Захари Круша, по тази причина пък върху стените на заличката е разказана трагичната история на нейния живот. Струва си да се прочете.Едва ли някой от посетителите в галерията може да изброи най-малко няколко български художнички от интервала преди Балканската война. Аз самата, за собствен позор, се сетих единствено за Елисавета Консулова-Вазова. Всъщност се оказва, че още петото име, записано в матрикуларните книги на Националната художествена академия, е женско – на Ариадна Драгоманова. До 1912 година към 160 български художнички приключват Висшето художествено учебно заведение и творбите на доста от тях могат да бъдат видени в галерията – Панзи Браун-Хаджимишева, Виктория Георгова, Мария Доспевска, Юлия Белковска, Мария Хаджиниколи-Хараламбиева, Дона Илиева, Евлампия Златарева, Невена Баджакова, Дона Кръстникова, Райна Евтимова, Иванка Ксенофонова и доста други.
Цветя и портрети – главно това са тематиките в картините на първите български художнички. Без ярки цветове, меланхолични и доста красиви, същинско наслаждение е да се видят събрани на едно място.
И въпреки че изложбата е дребна и надали тези са най-големите шедьоври на живописта у нас, това несъмнено е една изцяло момичешка галерия, където витае креативният дух и храброст на нашите прабаби.
В дребна зала вдясно от входа на галерията е изложена първата българска рисунка, подписана от жена – портрет на младо момиче, нарисуван от Олга Круша тъкмо преди 133 години. Не са непокътнати никакви други творби на дъщерята на Захари Круша, по тази причина пък върху стените на заличката е разказана трагичната история на нейния живот. Струва си да се прочете.Едва ли някой от посетителите в галерията може да изброи най-малко няколко български художнички от интервала преди Балканската война. Аз самата, за собствен позор, се сетих единствено за Елисавета Консулова-Вазова. Всъщност се оказва, че още петото име, записано в матрикуларните книги на Националната художествена академия, е женско – на Ариадна Драгоманова. До 1912 година към 160 български художнички приключват Висшето художествено учебно заведение и творбите на доста от тях могат да бъдат видени в галерията – Панзи Браун-Хаджимишева, Виктория Георгова, Мария Доспевска, Юлия Белковска, Мария Хаджиниколи-Хараламбиева, Дона Илиева, Евлампия Златарева, Невена Баджакова, Дона Кръстникова, Райна Евтимова, Иванка Ксенофонова и доста други.
Цветя и портрети – главно това са тематиките в картините на първите български художнички. Без ярки цветове, меланхолични и доста красиви, същинско наслаждение е да се видят събрани на едно място.
И въпреки че изложбата е дребна и надали тези са най-големите шедьоври на живописта у нас, това несъмнено е една изцяло момичешка галерия, където витае креативният дух и храброст на нашите прабаби.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ