Мисис България Роксана Кирилова катери върхове
Красивата носителка на купата „ Мисис България 2018 “ Роксана Кирилова размени короната с туристическа раница, написа Телеграф. Хубавицата избира да избяга от суетата и да преоткрие себе си малко по малко посредством планината. Изкачването на върхове съумява да я избави даже от мощни паникатаки, споделя искрено тя пред „ Телеграф “.
След спечелването на короната на Мисис България, животът на Роксана бързо се прекатурва на 360 градуса. Интервюта, списания, фотоси и редица всемирски събития. Суетата обаче се оказва не привлекателна за нея. „ Цял живот съм живяла тук-там, където планина няма . Аз съм от Силистра - низина. После във Варна - и там няма. Когато пристигнах в София, бях доста привлечена от Витоша. Да живееш безусловно подножието и да имаш късмет за две спирки с автобуса да си в гората, е страховит шанс и хората тук би трябвало да го възприемат по този начин и да се усещат щастливи и да се възползват от това “, изяснява Роксана.
Първото й вървене в планина е на Витоша. След като ражда сина си, изпада в доста тежко психическо положение - следродилна меланхолия. „ Планината безусловно ме избави. Всички лекари споделяха, че би трябвало да пия хапчета. Бях изпаднала в извънредно психическо положение, генерирана тревога , паникатаки. Все отново като някогашен състезател имах вяра, че моето излекуване се крие в придвижването. Така потеглих да катеря Витоша. Бях всеки ден по пътеките “, споделя тя. Не е пропущала разходка. Всеки уикенд може да бъде видяна по някоя от пътеките. „ Оставях сина ми следобяд да спи и се качвах по един-два часа, сама на мира единствено с природата. Имаш време да мислиш, да дишаш “, прибавя тя. Най-любимата й права е от Кумата през Конярника към Черни връх. „ Има една панорама там, неповторима, предлагам го “, изяснява миската.
Следващата пристрастеност след Витоша на Роксана е Пирин. „ Обичам такива ръбати, сиви планини. Преди две години се качих в Пирин от Сандански. Видях нещо друго от това, което бях виждала -Витоша е зелена планина. Пирин е гола, назъбена. Мечтаех да кача връх Синаница. В интернет открих група, която провежда планински походи и се свързах с тях, по този начин направих първия си по-сериозен поход “, изяснява Роксана. В планината не помни суетата и остава със себе си.
„ Харесва ми, промени мен и полезностите ми. Мисля, че съумявам да се откривам отначало. В началото, като почнах да обикалям Пирин, осъзнах какво е. Няма да не помни след обиколки през целия ден из планината, по какъв начин даже матракът и топлата вода в хотела ми се сториха разкош “, споделя тя. Така малко по малко, пътека по пътека всяка седмица опознава по едно ново кътче в Пирин, до момента в който не й отеснява. Първата планина отвън България, която покорява, е в Италия . „ Доломитите са такива, доста наподобяват на Пирин. По мой усет са. Пирин по принцип е обичаната ми планина. Там се среща с нещо доста по-мащабно и се научава да катери Виа Ферата - по този начин на италиански се назовава стръмна пътека в планината, която е обезопасена с железни парапети. „ В доломитите е цялостно с сходни „ стоманени пътечки с друга компликация “, изяснява тя.
В Италия, без да желае, Роксана се среща и с концепцията за своето ново предизвикателство, а точно планината Нанга Парбат. „ Посетих музея на Райнхолд Меснер, по този начин запознавайки се с неговата история, в мен се появи огромно предпочитание някой ден и аз да мога да видя Нанга Парбат “, изяснява Роксана. Не чака това да се случи по-малко от година по-късно. „ Започнаха да се случват доста странни неща, които одобрявах като знаци. След като се върнах в България, влезнах в една книжарница, разтварям вратата и против мен на първата етажерка огромна книга с твърди корици и заглавие „ Нанга Парбат - голата планина “, взех я, срещнах да чета. След това започнах да виждам единствено филми за планината, по какъв начин се изкачват 8 хилядници. Друг знак, който към този момент изрично ми удостовери, че аз би трябвало да отпътува за Пакистан беше. Бях се записала на една експедиция, само че в последния миг ми се обадиха да ми кажат, че ще сменят дестинацията. Познайте - заминаваха за Пакистан “, спомня си Кирилова. Заминава с един куфар и две раници . В багажа й има единствено планински облекла, протеинови барчета, хлорирани хапки и кг ядки.
„ Пакистан е страховит, хората са приветливи, в тази област, където е планината, са доста отзивчиви. Направи ми усещане обаче мизерията, живеят все едно преди няколко века. В планинските селища къщите са направени от камък, подреден един върху различен. Зимата е толкоз студено, че и животни, и деца са заврени вътре, с цел да се топлят. Всичко е като е каменната епоха, даже КПП-тата на градовете около планината са от камък. Огромен камък с пръчка и връв. Спираш, ревизират те служителя на реда, навива канапа и продължаваш “. изяснява Роксана. Първата спирка, преди да се срещне с Нанга Парбат, е точно такова село, където приспива в спален чувал. На идващия ден е срещата й с мечтаната планина. „ Направи ми усещане какъв брой е огромна, нещо грамадно завладяващо. И реката, която се спуска, черна мръсна зеленясала. Тръгнахме нагоре към базовия лагер пешком всеки с по една раница , а другите с магарета. Тази планина Каракорум й споделят черната канара. Само камъни, няма къде да се скриеш. Аз подвигнах температура още първия ден, три дни катеря с температура, тъй като няма по какъв начин да се върна обратно. Хранех се единствено с картофи и ядките, които си бях взела “, спомня си Роксана. Успява да сбъдне фантазията си, минава Рупалската стена, спи в базовия лагер на Нанга Парбат.
В проектите й обаче не участва покоряването на 8-хилядник. Спомня си, че преди да замине за Пакистан, синът й я изпраща с думите „ Мамо, обещай да се върнеш “ - останало е буца в гърлото и си дала сметка, че 8-хилядникът ще изчака.
След спечелването на короната на Мисис България, животът на Роксана бързо се прекатурва на 360 градуса. Интервюта, списания, фотоси и редица всемирски събития. Суетата обаче се оказва не привлекателна за нея. „ Цял живот съм живяла тук-там, където планина няма . Аз съм от Силистра - низина. После във Варна - и там няма. Когато пристигнах в София, бях доста привлечена от Витоша. Да живееш безусловно подножието и да имаш късмет за две спирки с автобуса да си в гората, е страховит шанс и хората тук би трябвало да го възприемат по този начин и да се усещат щастливи и да се възползват от това “, изяснява Роксана.
Първото й вървене в планина е на Витоша. След като ражда сина си, изпада в доста тежко психическо положение - следродилна меланхолия. „ Планината безусловно ме избави. Всички лекари споделяха, че би трябвало да пия хапчета. Бях изпаднала в извънредно психическо положение, генерирана тревога , паникатаки. Все отново като някогашен състезател имах вяра, че моето излекуване се крие в придвижването. Така потеглих да катеря Витоша. Бях всеки ден по пътеките “, споделя тя. Не е пропущала разходка. Всеки уикенд може да бъде видяна по някоя от пътеките. „ Оставях сина ми следобяд да спи и се качвах по един-два часа, сама на мира единствено с природата. Имаш време да мислиш, да дишаш “, прибавя тя. Най-любимата й права е от Кумата през Конярника към Черни връх. „ Има една панорама там, неповторима, предлагам го “, изяснява миската.
Следващата пристрастеност след Витоша на Роксана е Пирин. „ Обичам такива ръбати, сиви планини. Преди две години се качих в Пирин от Сандански. Видях нещо друго от това, което бях виждала -Витоша е зелена планина. Пирин е гола, назъбена. Мечтаех да кача връх Синаница. В интернет открих група, която провежда планински походи и се свързах с тях, по този начин направих първия си по-сериозен поход “, изяснява Роксана. В планината не помни суетата и остава със себе си.
„ Харесва ми, промени мен и полезностите ми. Мисля, че съумявам да се откривам отначало. В началото, като почнах да обикалям Пирин, осъзнах какво е. Няма да не помни след обиколки през целия ден из планината, по какъв начин даже матракът и топлата вода в хотела ми се сториха разкош “, споделя тя. Така малко по малко, пътека по пътека всяка седмица опознава по едно ново кътче в Пирин, до момента в който не й отеснява. Първата планина отвън България, която покорява, е в Италия . „ Доломитите са такива, доста наподобяват на Пирин. По мой усет са. Пирин по принцип е обичаната ми планина. Там се среща с нещо доста по-мащабно и се научава да катери Виа Ферата - по този начин на италиански се назовава стръмна пътека в планината, която е обезопасена с железни парапети. „ В доломитите е цялостно с сходни „ стоманени пътечки с друга компликация “, изяснява тя.
В Италия, без да желае, Роксана се среща и с концепцията за своето ново предизвикателство, а точно планината Нанга Парбат. „ Посетих музея на Райнхолд Меснер, по този начин запознавайки се с неговата история, в мен се появи огромно предпочитание някой ден и аз да мога да видя Нанга Парбат “, изяснява Роксана. Не чака това да се случи по-малко от година по-късно. „ Започнаха да се случват доста странни неща, които одобрявах като знаци. След като се върнах в България, влезнах в една книжарница, разтварям вратата и против мен на първата етажерка огромна книга с твърди корици и заглавие „ Нанга Парбат - голата планина “, взех я, срещнах да чета. След това започнах да виждам единствено филми за планината, по какъв начин се изкачват 8 хилядници. Друг знак, който към този момент изрично ми удостовери, че аз би трябвало да отпътува за Пакистан беше. Бях се записала на една експедиция, само че в последния миг ми се обадиха да ми кажат, че ще сменят дестинацията. Познайте - заминаваха за Пакистан “, спомня си Кирилова. Заминава с един куфар и две раници . В багажа й има единствено планински облекла, протеинови барчета, хлорирани хапки и кг ядки.
„ Пакистан е страховит, хората са приветливи, в тази област, където е планината, са доста отзивчиви. Направи ми усещане обаче мизерията, живеят все едно преди няколко века. В планинските селища къщите са направени от камък, подреден един върху различен. Зимата е толкоз студено, че и животни, и деца са заврени вътре, с цел да се топлят. Всичко е като е каменната епоха, даже КПП-тата на градовете около планината са от камък. Огромен камък с пръчка и връв. Спираш, ревизират те служителя на реда, навива канапа и продължаваш “. изяснява Роксана. Първата спирка, преди да се срещне с Нанга Парбат, е точно такова село, където приспива в спален чувал. На идващия ден е срещата й с мечтаната планина. „ Направи ми усещане какъв брой е огромна, нещо грамадно завладяващо. И реката, която се спуска, черна мръсна зеленясала. Тръгнахме нагоре към базовия лагер пешком всеки с по една раница , а другите с магарета. Тази планина Каракорум й споделят черната канара. Само камъни, няма къде да се скриеш. Аз подвигнах температура още първия ден, три дни катеря с температура, тъй като няма по какъв начин да се върна обратно. Хранех се единствено с картофи и ядките, които си бях взела “, спомня си Роксана. Успява да сбъдне фантазията си, минава Рупалската стена, спи в базовия лагер на Нанга Парбат.
В проектите й обаче не участва покоряването на 8-хилядник. Спомня си, че преди да замине за Пакистан, синът й я изпраща с думите „ Мамо, обещай да се върнеш “ - останало е буца в гърлото и си дала сметка, че 8-хилядникът ще изчака.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ