Преобразиха гроба на Аспарух Лешников
Красив паметник бе повдигнат върху занемарения от години гроб на фамозния тенор Аспарух Лешников в Малашевските гробища в столицата със средства от Хасково, където е роден артистът, и по концепция на баритона Георги Петков, чиято майка, Анна Петкова – солистка на хор „ Христина Морфова “, обожавала песните на международния маестро на шлагера. В дома на Петкови непрестанно въртели грамофонна плоча на актьора, издадена от „ Балкантон “. „ Оказа се, че родната ми баба почива в съседство с Аспарух Лешников-Ари, с чиито осъществявания съм израснал. Отидох да се поклоня на гроба на баба и останах покъртен от занемарения гроб на Ари. Очукан монумент, хлътнала пръст. Само по фотографията си личеше кой почива тук. Направих информация в гробищната администрация и разбрах, че наложителните такси не са платени, че са се натрупали лихви. Гробът бе заплашен от изтриване. Покрих от джоба си отговорностите, с цел да го спася от позора. След серия изявления в пресата, кметът и регионалният шеф на Хасково се намесиха доста съответно. Бяха отпуснати пари за възобновяване на гроба “, разяснява Георги Петков от Виена.
По християнска традиция гробът на Лешников бе осветлен от духовно лице – заупокойна молитва прочете отец Петър от църквата в Подуяне. Цветя върху актуализирания гроб положи тенорът Живко Желев, дошъл от Германия за концерт в музея „ Борис Христов “ в столицата. „ Съвременните поп артисти един път годишно би трябвало да идват на този гроб с цветя. Аспарух Лешников дано им бъде образец! На запад ползата към осъществяванията му непрестанно пораства “, споделя Живко Желев. Пред паметника възпламени свещ и Ива Борованска – вдовица на известния бас Георги Боровански.
Аспарух Лешников е роден на 28 юни 1897 година в Хасково. Първоначално се готви за офицер, когато маестро Георги Атанасов открива певческите му благоприятни условия и го насочва към музиката. Пропява в църковния хор на родния си град. Във Военното учебно заведение се среща с Христо Смирненски и от другарството им се ражда песента „ Горчиво кафе “. През 1920-а стартира да учи пеене при професор Иван Вульпе и две години по-късно отпътува да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „ Щернише Консерваториум “ от над 180 претенденти Лешников попада измежду четиримата признати. От 1927-а е солист в „ Charell-Revue chorus “. През 1928-а постъпва във „ Фридрихщад палас “ – най-голямото кабаре в Берлин. Става водещ тенор на новосформирания секстет „ Комедиен хармонист “. Втори тенор – Ерих Колин, буфотенор – Хари Фромерман, баритон – Роман Циковски, бас– Роберт Биберти, пианист и аранжор – Ервин Боотц. Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка провокират възторг през 30–те години. Грамофонните компании „ Одеон “, „ Електрола “, „ Колумбия “ и „ Хиз Мастър войс “ им записват над 280 песни и ги издават в многохиляден тираж. „ Комедиен хармонист “ получава оферти за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934-а е последният концерт на групата в Германия, по-късно отпътуват на турне в Съединени американски щати. Изнасят концерт пред 85 000 моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „ Саратога “. Сред формалната аудитория е президентът Рузвелт. Участват в доста филми дружно с известните Гита Алпар, Марлене Дитрих, Ханс Алберс, Макс Линдер, Пер Морган, Михаел Бойнен, Роза Валети, Ла Яна, Ани Ондра.
След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът приключва активността си, тъй като трима от състава са евреи. Те отпътуват в Съединени американски щати. Аспарух Лешников дружно с Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен основават групата „ Дас Майстер секстет “ и работят дружно до 1941-а. След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи. След 9 септември 1944-а събира състав, с който обикаля младежките бригади. През 1951-а е поканен за първи тенор от Георги Белчев за квинтет, сходен на „ Комедиен хармонист “. През 1958-а взе участие в пътуващата сцена „ Балкан “. Типично за родната реалност става жертва на донос – някой оповестява, където би трябвало, че Лешников е бил любим на Хитлер и Гьобелс. През 1965-а е разгласен е за почетен посетител на Дрезден и Шверин. На церемониален празник във „ Фридрихщадпалас “ му е връчена златна значка на почетен член на театъра.
В края на 60-те стартира преиздаването на плочите на „ Комедиен хармонист “ във Федерална Република Германия. След това „ Балкантон “ издава дългосвирещи плочи с най-хубавите песни на Ари. Последните си години прекарва като артист в цирка и метач в Борисовата градина. Умира в беднотия на 31 юли 1978-а в София. Втората му брачна половинка, Сашка Лешникова, го погребва с фрака от „ Комедиен хармонист “.
По християнска традиция гробът на Лешников бе осветлен от духовно лице – заупокойна молитва прочете отец Петър от църквата в Подуяне. Цветя върху актуализирания гроб положи тенорът Живко Желев, дошъл от Германия за концерт в музея „ Борис Христов “ в столицата. „ Съвременните поп артисти един път годишно би трябвало да идват на този гроб с цветя. Аспарух Лешников дано им бъде образец! На запад ползата към осъществяванията му непрестанно пораства “, споделя Живко Желев. Пред паметника възпламени свещ и Ива Борованска – вдовица на известния бас Георги Боровански.
Аспарух Лешников е роден на 28 юни 1897 година в Хасково. Първоначално се готви за офицер, когато маестро Георги Атанасов открива певческите му благоприятни условия и го насочва към музиката. Пропява в църковния хор на родния си град. Във Военното учебно заведение се среща с Христо Смирненски и от другарството им се ражда песента „ Горчиво кафе “. През 1920-а стартира да учи пеене при професор Иван Вульпе и две години по-късно отпътува да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „ Щернише Консерваториум “ от над 180 претенденти Лешников попада измежду четиримата признати. От 1927-а е солист в „ Charell-Revue chorus “. През 1928-а постъпва във „ Фридрихщад палас “ – най-голямото кабаре в Берлин. Става водещ тенор на новосформирания секстет „ Комедиен хармонист “. Втори тенор – Ерих Колин, буфотенор – Хари Фромерман, баритон – Роман Циковски, бас– Роберт Биберти, пианист и аранжор – Ервин Боотц. Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка провокират възторг през 30–те години. Грамофонните компании „ Одеон “, „ Електрола “, „ Колумбия “ и „ Хиз Мастър войс “ им записват над 280 песни и ги издават в многохиляден тираж. „ Комедиен хармонист “ получава оферти за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934-а е последният концерт на групата в Германия, по-късно отпътуват на турне в Съединени американски щати. Изнасят концерт пред 85 000 моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „ Саратога “. Сред формалната аудитория е президентът Рузвелт. Участват в доста филми дружно с известните Гита Алпар, Марлене Дитрих, Ханс Алберс, Макс Линдер, Пер Морган, Михаел Бойнен, Роза Валети, Ла Яна, Ани Ондра.
След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът приключва активността си, тъй като трима от състава са евреи. Те отпътуват в Съединени американски щати. Аспарух Лешников дружно с Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен основават групата „ Дас Майстер секстет “ и работят дружно до 1941-а. След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи. След 9 септември 1944-а събира състав, с който обикаля младежките бригади. През 1951-а е поканен за първи тенор от Георги Белчев за квинтет, сходен на „ Комедиен хармонист “. През 1958-а взе участие в пътуващата сцена „ Балкан “. Типично за родната реалност става жертва на донос – някой оповестява, където би трябвало, че Лешников е бил любим на Хитлер и Гьобелс. През 1965-а е разгласен е за почетен посетител на Дрезден и Шверин. На церемониален празник във „ Фридрихщадпалас “ му е връчена златна значка на почетен член на театъра.
В края на 60-те стартира преиздаването на плочите на „ Комедиен хармонист “ във Федерална Република Германия. След това „ Балкантон “ издава дългосвирещи плочи с най-хубавите песни на Ари. Последните си години прекарва като артист в цирка и метач в Борисовата градина. Умира в беднотия на 31 юли 1978-а в София. Втората му брачна половинка, Сашка Лешникова, го погребва с фрака от „ Комедиен хармонист “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ