Мистерията на здравите доброволци: Как вентилацията и имунната памет спират грипа
Учени от Мерилендския университет в Съединени американски щати организираха неповторимо клинично изпитване, което разкрива за какво някои хора остават здрави, даже когато живеят в непосредствена непосредственост до заболели от грип. Изследването, оповестено в списание PLOS Pathogens, наблюдава предаването на вируса по въздуха в действителна среда и дава нови насоки за предварителна защита по време на зараза. Специалистите откриват, че комбинацията от добра вентилация и характерен имунен отпечатък от детството са основните фактори за отбрана.
В опита здрави доброволци на междинна възраст към 36 години са сложени в едно помещение със инфектирани студенти. Участниците са общували свободно, играли са карти и са танцували, без да съблюдават отдалеченост. Резултатът е неочакван: нито един от здравите доброволци не се е заразил. Изследователите показват, че поддържането на непрекъснато придвижване на въздуха посредством отоплителни уреди и влагоабсорбатори е довело до бързо разреждане на вирусните аерозоли. Това потвърждава, че даже елементарен климатик или пречиствател може фрапантно да понижи риска от зараза.
Освен околната среда, решаваща роля играе и биологичната история на индивида. Учените потвърждават, че годината на раждане подсказва по какъв начин вирусът ще влияе на организма. Това се дължи на така наречен пресечен имунитет. Мутиралият грип H3N2, който господства сега, има свои „ прадеди “, с които по-възрастните генерации към този момент са се срещали.
Теорията за имунния отпечатък гласи, че първият грипен вирус, с който се сблъскаме в детството, калибрира отбраната ни за цялостен живот. Родените сред 1960 и 1975 година са по-защитени от настоящия вариант H3N2, защото техните Т-клетки и В-клетки разпознават вътрешните протеини на патогена, останали непроменени от пандемията през 1968 година Въпреки че вирусът претърпява антигенен дрифт, неговата „ вътрешност “ постоянно остава разпознаваема за имунната памет на по-зрелите хора.
Изследването акцентира и смисъла на признаците за разпространяването на заболяването. Установено е, че болните, които единствено подсмърчат, изхвърлят доста по-малък вирусен товар спрямо тези, които кашлят интензивно. Най-големият риск остава дългият диалог лице в лице в застоял въздух, където се натрупват „ облаци “ от издишани вируси. Това е изключително рисково, когато идва най-лошият грип от десетилетие, провокиран от нови разновидности.
В допълнение към тези открития, научната общественост, в това число еволюционни биолози като Майкъл Уороуби, употребява събраните данни за разработка на универсална грипна ваксина. Целта е имунната система да бъде препрограмирана по този начин, че да нападна същността на вируса, която не се трансформира годишно. Мащабни математически модели удостоверяват, че разбирането на имунния отпечатък е бъдещето на битката с епидемиите.
Въпреки оптимизма, учените предизвестяват, че в действителни условия като публичен превоз или офиси общественият етикет не всеки път се съблюдава. Затова общоприетите ограничения за отбрана и постоянното проветряване остават наложителни, без значение от нашата имунна история.
