Забранено е да се говори за изпадане в съблекалнята на Ботев Враца
Красимир Костов стартира петия си сезон в Ботев Враца и не бе никаква изненада, че бе определен за първи капитан на тима това лято. 26-годишният вратар е и измежду любимците на почитателите - поради страхотните спасявания, неизменност, преданост и отдаденост към клуба. Той е един от дребното футболисти, приключили университет, друг от НСА - има бакалавърска степен за преподавател по физическо образование от ЮЗУ „ Неофит Рилски “, в този момент учи за магистър. Пред Gong.bg Костов разкри за какво приема Ботев Враца като втори дом, по какъв начин е станал вратар и какви са упоритостите му на в персонален и професионален проект.
- Краси, какво те накара да останеш в Ботев Враца, откакто имаше интерес към теб и от други тимове след края на предишния сезон?
- Харесва ми, че всяка година във Враца се надгражда и клубът търпи развиване. Веднъж акцентът е върху инфраструктурата, различен път - върху селекцията. Стъпка по стъпка се усъвършенстват нещата.Този сезон в тима 24-25 момчета, които могат да са титуляри. Това основава конкуренция, която ще даде резултати. Враца е моят втори дом, в което аз и фамилията ми се усещаме доста щастливи. Всичко ни харесва, а и приятелите ни са тук. Освен това имам прелестни връзки с управлението на клуба и нещата сред нас се получават доста елементарно. Бих споделил даже, че договорът е условност, а срокът му е без значение.
- Този сезон си титулярен капитан, какво значи лентата за теб?
- Горд съм от доверието, с което се употребявам в тима. В същото време е и огромна отговорност, тъй като аз съм индивидът, който прави връзката на играчите с треньора и шефовете. Приемам се и като обединител, защото доста от съотборниците ми, изключително новите, се обръщат към мен за всевъзможни неща отвън футбола.
- Спомняш ли си по какъв начин избра да застанеш на вратата?
- Разбира се. Майка ми е шивачка и ми шиеше фланелки, на които я карах да ми поставя номера. Понеже с машината най-лесно се изписва „ единицата “, всичките ме тениски бяха с №1. Освен това бях минимален в махалата и разумно ме пратиха на вратата. На мен пък взе, че ми хареса и въобще не съм се пробвал на други постове. Освен това дядо ми, който към този момент не е сред живите, е бил вратар, въпреки и на аматьорско равнище. Радвам се, че избрах този пост и в никакъв случай не съм съжалявал.
- През предишния сезон избави дузпа на Борислав Цонев против Левски, преди време отрази и удар на Тодор Неделев от бялата точка. Имаш ли загадка в ловенето на дузпи?
- Не, само че и не се имам за занаятчия в това отношение. Нямам рецепта, нито проучвам противниците. Залагам на инстинкта и рефлекса в моментната обстановка.
- Имал си шанса да пробиеш в мъжкия футбол - на кого си най-благодарен за това?
- Най-много на майка ми и татко ми, на които съм доста признателен. Това, което съм постигнал досега, е 50% труд и гений от моя страна и 50% родителска поддръжка. Беше ми доста сложен като дребен, само че те бяха постоянно до мен и ми помогнаха да преодолея сложните моменти, които не бяха по никакъв начин малко след отиването ми в Благоевград. Откакто съм с Ивана и след раждането на сина ми Божидар, те са моята опора. Благодарен съм и на треньорите, които съм имал – най-много на първия ми ментор Георги Киров който е от моето село Коларово. След това в школата на Пирин 2001 на Ивайло Андонов, Росен Пашов, Златински, Христо Войнов, Миро Митев, Александър Царевски, които бяха моите втори родители.
- Напоследък е съвременно хората да си вършат самооценки и футболът не прави изключение. Кои са твоите най-силни качества?
- Концентрацията и това, че в никакъв случай не се предавам. Не единствено на мачовете, а и по време на тренировките. Имам и постоянна душeвност - една неточност не може да ме разклати. Освен това считам, че съумявам да вдъхвам убеденост на хората пред мен. Да знаят, че могат да разчитат на мен.
- Не си от вратарите, които могат да разчитат на своя растеж. Как ще отговориш на хората, които настояват, че футболистите с №1 би трябвало да са най-малко 185 см?
- От дребен съм привикнал да не съм от високите. Това обаче повече ме мотивираше, в сравнение с да ме тормози. Разбира се, че растежът е преимущество, само че не е определящ фактор – има доста положителни вратари, които не са ръстови, само че са доста сложни – като Ян Зомер и Кейлор Навас да вземем за пример. Следя ги деликатно, тъй като от тях мога да науча нещо. От Куртоа, който също е страховит, няма какво да „ открадна “, тъй като сме доста разнообразни като физически данни.
- А споделяш ли мнението на огромния френски вратар Фабиен Бартез, че актуалните футболисти с №1 доста си наподобяват и даже ги съпостави с бройлери от птицеферма?
- Сега от вратарите се изисква доста повече от това да пазят вратата си. Трябва да играят добре с крайници, да влизат в комбинации със съотборниците си, а не както беше преди години – да изритват надалеч топката. Затова тренировките са в тази тенденция и е разумно да има еднотипност измежду вратарите.
- Мина много време, откогато беше част от младежкия народен отбор. Загърби ли фантазията да играеш и за първия тим? А за чужбина?
- Не единствено бленувам, само че и работя крепко с вяра да дойдат по-добри времена за мен. Наясно съм, че вратарският пост е най-труден за трансфер в чужбина, само че това е ходило нагоре, което се надявам да изкача.
- Успя да завършиш висшето си обучение – по какъв начин се носят две дини под една мишница?
- Радвам се, че съумях да завърша в точния момент.Хубаво е, човек да се ориентира по-рано за значимите неща. Не ми беше мъчно, може би тъй като още нямахме дете с моята другарка Ивана. Мисля, че използвах свободното си време много рационално и по този начин приключих бакалавърска степен за преподавател по физическо образование. Сега изучавам магистратура за треньор на изявени деца и възпитаници във футбола. Още не знам къде ще ме отвее вятърът, както се споделя, тъй като въпреки всичко имам още много години във футбола. Но се приготвям, с цел да имам избор по-късно.
- Какви са задачите пред Ботев Враца този сезон?
- Още преди първия кръг треньорът Росен Кирилов забрани да се приказва за оцеляване и изпадане в съблекалнята. Със сигурност ще се борим за място в средата на класирането, този сезон имаме по-стойностен тим. Искаме да зарадваме хората в града, които доста обичат тима и го поддържат. Друг претекст за нас е да осигурим успокоение на фамилиите ни, които всяка година също доста се тормозят от тази неопределеност към бъдещето на Ботев.
- Краси, какво те накара да останеш в Ботев Враца, откакто имаше интерес към теб и от други тимове след края на предишния сезон?
- Харесва ми, че всяка година във Враца се надгражда и клубът търпи развиване. Веднъж акцентът е върху инфраструктурата, различен път - върху селекцията. Стъпка по стъпка се усъвършенстват нещата.Този сезон в тима 24-25 момчета, които могат да са титуляри. Това основава конкуренция, която ще даде резултати. Враца е моят втори дом, в което аз и фамилията ми се усещаме доста щастливи. Всичко ни харесва, а и приятелите ни са тук. Освен това имам прелестни връзки с управлението на клуба и нещата сред нас се получават доста елементарно. Бих споделил даже, че договорът е условност, а срокът му е без значение.
- Този сезон си титулярен капитан, какво значи лентата за теб?
- Горд съм от доверието, с което се употребявам в тима. В същото време е и огромна отговорност, тъй като аз съм индивидът, който прави връзката на играчите с треньора и шефовете. Приемам се и като обединител, защото доста от съотборниците ми, изключително новите, се обръщат към мен за всевъзможни неща отвън футбола.
- Спомняш ли си по какъв начин избра да застанеш на вратата?
- Разбира се. Майка ми е шивачка и ми шиеше фланелки, на които я карах да ми поставя номера. Понеже с машината най-лесно се изписва „ единицата “, всичките ме тениски бяха с №1. Освен това бях минимален в махалата и разумно ме пратиха на вратата. На мен пък взе, че ми хареса и въобще не съм се пробвал на други постове. Освен това дядо ми, който към този момент не е сред живите, е бил вратар, въпреки и на аматьорско равнище. Радвам се, че избрах този пост и в никакъв случай не съм съжалявал.
- През предишния сезон избави дузпа на Борислав Цонев против Левски, преди време отрази и удар на Тодор Неделев от бялата точка. Имаш ли загадка в ловенето на дузпи?
- Не, само че и не се имам за занаятчия в това отношение. Нямам рецепта, нито проучвам противниците. Залагам на инстинкта и рефлекса в моментната обстановка.
- Имал си шанса да пробиеш в мъжкия футбол - на кого си най-благодарен за това?
- Най-много на майка ми и татко ми, на които съм доста признателен. Това, което съм постигнал досега, е 50% труд и гений от моя страна и 50% родителска поддръжка. Беше ми доста сложен като дребен, само че те бяха постоянно до мен и ми помогнаха да преодолея сложните моменти, които не бяха по никакъв начин малко след отиването ми в Благоевград. Откакто съм с Ивана и след раждането на сина ми Божидар, те са моята опора. Благодарен съм и на треньорите, които съм имал – най-много на първия ми ментор Георги Киров който е от моето село Коларово. След това в школата на Пирин 2001 на Ивайло Андонов, Росен Пашов, Златински, Христо Войнов, Миро Митев, Александър Царевски, които бяха моите втори родители.
- Напоследък е съвременно хората да си вършат самооценки и футболът не прави изключение. Кои са твоите най-силни качества?
- Концентрацията и това, че в никакъв случай не се предавам. Не единствено на мачовете, а и по време на тренировките. Имам и постоянна душeвност - една неточност не може да ме разклати. Освен това считам, че съумявам да вдъхвам убеденост на хората пред мен. Да знаят, че могат да разчитат на мен.
- Не си от вратарите, които могат да разчитат на своя растеж. Как ще отговориш на хората, които настояват, че футболистите с №1 би трябвало да са най-малко 185 см?
- От дребен съм привикнал да не съм от високите. Това обаче повече ме мотивираше, в сравнение с да ме тормози. Разбира се, че растежът е преимущество, само че не е определящ фактор – има доста положителни вратари, които не са ръстови, само че са доста сложни – като Ян Зомер и Кейлор Навас да вземем за пример. Следя ги деликатно, тъй като от тях мога да науча нещо. От Куртоа, който също е страховит, няма какво да „ открадна “, тъй като сме доста разнообразни като физически данни.
- А споделяш ли мнението на огромния френски вратар Фабиен Бартез, че актуалните футболисти с №1 доста си наподобяват и даже ги съпостави с бройлери от птицеферма?
- Сега от вратарите се изисква доста повече от това да пазят вратата си. Трябва да играят добре с крайници, да влизат в комбинации със съотборниците си, а не както беше преди години – да изритват надалеч топката. Затова тренировките са в тази тенденция и е разумно да има еднотипност измежду вратарите.
- Мина много време, откогато беше част от младежкия народен отбор. Загърби ли фантазията да играеш и за първия тим? А за чужбина?
- Не единствено бленувам, само че и работя крепко с вяра да дойдат по-добри времена за мен. Наясно съм, че вратарският пост е най-труден за трансфер в чужбина, само че това е ходило нагоре, което се надявам да изкача.
- Успя да завършиш висшето си обучение – по какъв начин се носят две дини под една мишница?
- Радвам се, че съумях да завърша в точния момент.Хубаво е, човек да се ориентира по-рано за значимите неща. Не ми беше мъчно, може би тъй като още нямахме дете с моята другарка Ивана. Мисля, че използвах свободното си време много рационално и по този начин приключих бакалавърска степен за преподавател по физическо образование. Сега изучавам магистратура за треньор на изявени деца и възпитаници във футбола. Още не знам къде ще ме отвее вятърът, както се споделя, тъй като въпреки всичко имам още много години във футбола. Но се приготвям, с цел да имам избор по-късно.
- Какви са задачите пред Ботев Враца този сезон?
- Още преди първия кръг треньорът Росен Кирилов забрани да се приказва за оцеляване и изпадане в съблекалнята. Със сигурност ще се борим за място в средата на класирането, този сезон имаме по-стойностен тим. Искаме да зарадваме хората в града, които доста обичат тима и го поддържат. Друг претекст за нас е да осигурим успокоение на фамилиите ни, които всяка година също доста се тормозят от тази неопределеност към бъдещето на Ботев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ