Две жени с Нобелова награда за химия
Кралската шведска академия на науките удостои с Нобеловата премия за химия за 2020 г. французойката Еманюел Шарпантие от института " Макс Планк " за проучване на патогените в Берлин, Германия, и американката Дженифър А. Даудна от университета на Калифорния, Бъркли, Съединени американски щати, за " създаване на способ за редактиране на генома ", заяви уеб сайтът Nobelprize.org и международните организации.
Технологията CRISPR-Cas9 дава опция на учените да редактират на практика всеки ген, който желаят, в това число и в човешки ембриони.
" Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна откриха един от най-острите принадлежности в генетичните технологии - генетичната ножица CRISPR/Cas9 (КРИСПР/Кас9) ", се показва в известието на Кралската шведска академия на науките.
Шарпантие открива молекулата tracrRNA, употребена от някои бактерии за отбрана посредством делене на заразна ДНК. След това тя сплотява старания с Даудна за пресъздаване на тази активност, сходна на ампутиране с ножица.
" Тази технология има революционно влияние върху науките за живота, тя способства за създаването на нови лечения против рака и може да реализира фантазията за лекуване на наследствените болести ", сподели проф. Пернила Витунг Стафсхеде, член на Кралската шведска академия и на Нобеловия комитет по химия.
" Възможността да срежем ДНК, където желаеме, направи гражданска война в естествените науки ", сподели тя, представена от Ройтерс.
Технологията CRISPR-Cas9 дава опция на учените да редактират на практика всеки ген, който желаят, в това число и в човешки ембриони.
" Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна откриха един от най-острите принадлежности в генетичните технологии - генетичната ножица CRISPR/Cas9 (КРИСПР/Кас9) ", се показва в известието на Кралската шведска академия на науките.
Шарпантие открива молекулата tracrRNA, употребена от някои бактерии за отбрана посредством делене на заразна ДНК. След това тя сплотява старания с Даудна за пресъздаване на тази активност, сходна на ампутиране с ножица.
" Тази технология има революционно влияние върху науките за живота, тя способства за създаването на нови лечения против рака и може да реализира фантазията за лекуване на наследствените болести ", сподели проф. Пернила Витунг Стафсхеде, член на Кралската шведска академия и на Нобеловия комитет по химия.
" Възможността да срежем ДНК, където желаеме, направи гражданска война в естествените науки ", сподели тя, представена от Ройтерс.
Източник: standartnews.com
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ