Всеки човек има своя собствен път и време за духовно и интелектуално пробуждане
„ Който се пробва да помогне на пеперуда да излезе от пашкула си, я убива. Който се пробва да помогне на пъпка да излезе от семето, го унищожава. Който се пробва да разсъни съзнанието в някой, който не е подготвен, го обърква. Има избрани неща, на които не може да се помогне, те би трябвало да се случат от вътрешната страна на открито. “
Темата за естественото развиване и намесата в този развой е дълбока и многослойна. Тя разкрива съществени правила на живота и природата, които постоянно се подценяват в устрема ни да ускорим или улесним избрани процеси.
Възможно е някои дейности, подхванати с положителни планове, да доведат до непредвидени и нежелани резултати.
Нека разгледаме трите образеца, които илюстрират тази концепция: пеперудата, пъпката и човешкото схващане.
Пеперудата е знак на промяна и хубост. Нейното излизане от пашкула е метафора за процеса на напредък и смяна.
Ако някой се опита да ѝ помогне, разкъсвайки пашкула, той неумишлено може да я убие. Това е по този начин, тъй като усилието, което пеперудата поставя, с цел да излезе, е належащо за укрепването на крилата ѝ .
Без това изпитание, тя остава слаба и неспособна да лети. Този образец ни учи, че от време на време компликациите и провокациите, които срещаме, са част от нашето лично подсилване и развиване.
Подобно на това, когато се опитваме да ускорим процеса на разцъфтяване на пъпка, може да унищожим цветето. Семето носи в себе си капацитета за живот и напредък, само че този развой би трябвало да се случи по натурален метод.
Всяко принудително отваряне или ускорение може да повреди или даже унищожи деликатната конструкция на растението. Това ни припомня, че в природата всичко има свое време и място, и насилственото вмешателство постоянно води до опустошение.
Човешкото схващане е най-сложният и сензитивен от всички образци. Опитът да се разсъни съзнанието на някого, който не е подготвен, може да докара до комплициране и дезориентация.
Всеки човек има своя личен път и време за духовно и интелектуално събуждане.
Насилственото или прибързано натрапване на познания или прозрения може да провокира повече щета, в сравнение с изгода. В този подтекст, уважението към персоналния темп на всеки субект е от значително значение.
Всички тези образци акцентират значимостта на естествения развой и ни учат на самообладание и почитание към естествения ход на нещата. Има моменти, в които най-хубавото, което можем да създадем, е да следим и поддържаме в профил, без да се намесваме непосредствено. Често това е най-хубавият метод да помогнем на другите да доближат своя капацитет.
Живеем в свят, където всичко се случва бързо и стремежът към незабавни резултати е на респект.
Въпреки това, мъдростта на природата ни учи, че същинските и трайни промени изискват време. Не всяко усложнение би трябвало да бъде отстранено, и не всяка преграда би трябвало да бъде разрушена. Понякога, посредством превъзмогването на тези трудности, ние растем и се развиваме най-добре.
В умозаключение, би трябвало да се научим да почитаме естествения развой на напредък и развиване, както в природата, по този начин и в човешкото схващане. Помощта не постоянно значи интервенция.
Понякога най-хубавото, което можем да създадем, е да осигурим поддръжка и да позволим на процесите да се развиват по собствен личен метод и в свое лично време.
Това изисква самообладание, мъдрост и религия в силата на естествения ход на живота.
създател: Катерина Петрова
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Емоционалното страдалчество не е нещо, което би трябвало да се заобикаля – КАЗИМИР ДАМБОВСКИ
