Правото отново тръгва от ширпотребата към блясъка
" Който не е кандидатствал в университет, той не е бил признат ". Такава е картината в родното висше обучение от години насам, а матурите, които към този момент се постановиха като вход за множеството специалности във вузовете, улесниха този развой - особено за правото. Въпреки че е контролирана компетентност (като например медицината), преди 2 година приемът в него бе разрешен само с оценка от матурата по български език. Мотивът за тази стъпка бе коронавирусът, само че както наподобява, пандемията ще се окаже комфортното извинение временната мярка да стане непрекъсната. Ако входът остава необятно отворен, то изходът е на път в скоро време да се стесни доста. Такива най-малко са желанията на новия правосъден министър Надежда Йорданова, която възнамерява да вкара единни държавни изпити за всички завършващи юристи, повече часове по избрани дисциплини, стягане на условията пред задочниците и така нататък Ще стане ли с всички тези новости правото по-качествено, а бъдещите адвокати - по-подготвени?
Входът
Мнозина дефинират опцията за банкет в право без изпит за " покруса ", " дъно " и " фарс ". " Така всеки приключил селско учебно заведение с висока тапия и с подсещане на матурите заема мястото на различен, който 2 г. се е скъсал да учи по история и британски език - за международни отношения например ", разясняват в обществените мрежи родители, които считат, че нивото за банкет в тази специалност е изравнено съвсем като с това на елементарен професионален образователен център. Дори основните " пострадали " - студентите, предложиха неотдавна на министъра да има обединен изпит за банкет.
" И матурите ревизират знанията на зрелостниците по български и история, и кандидатстудентските изпити за банкет - също. Изпитите изискват ли повече познания от младежите от матурите? Не. Тогава защо да ги подлагаме два пъти на едно и също нещо ", чудят се адвокати, които следят, че випускът им от студенти, признати с матури, е по-подготвен от този, влезли с изпити. Според тях приемът е въпрос на автономно решение на всеки вуз, а в случай че се мисли за някакъв изпит, то би било добре той да е по нещо друго, което да отсява претендентите в тази специалност - да мери интелигентността, логическото мислене, гражданското обучение или пък общата филантропична просвета на претендентите.
Неслучайно в плана на правосъдното министерство, огласен от въпросът с приема е оставен отворен, като най-вероятно ще бъде непокътната опцията вузовете сами да вземат решение по какъв начин да подбират претендентите си. Практиката сочи, че надалеч не всички университети се възползват от правото си да одобряват в право единствено с матура. Справка на МОН демонстрира, че единствено две висши учебни заведения одобряват в тази специалност с оценка от матура по български - Софийският университет и Варненският свободен университет. Всички останали - Бургаски свободен, Великотърновски, Русенски, Пловдивски, Нов български университет, ЮЗУ и УНСС - имат лични приемни изпити по български и по история. От друга страна, имайки поради практиката у нас, личните изпити не допускат еднообразно премерване на знанията на младежите, даже в противен случай - по този начин рискуваме в един вуз да има високи условия, в различен - много леки. В този смисъл по-резонен наподобява въпросът по какъв начин ще се учи право и по какъв начин ще се приключва, с цел да се подсигурява високо качество на бъдещите правораздаващи у нас?
Повече часове = по-добро качество?
Плановете на Министерство на правосъдието са да ускори образованието по Право на Европейски Съюз и с изключение на като обособена дисциплина то да се учи и в границите на всички останали дисциплини. Защитата на правата на индивида ще стане задължителна за всички - освен тъй като от години България не извършва решения на Европейския съд по правата на индивида, само че и тъй като даже адвокати не схващат смисъла на фундаменталните човешките права. " Става въпрос за полезности и те би трябвало да бъдат възпитавани ", споделя пред министър Йорданова, която възнамерява 75 часа по този предмет, колкото са планувани и за другата нова дисциплинираност - организация на правораздаването и правозащитните институции. Планирано е още увеличение на хорариума и по някои от познатите наложителни дисциплини - наказателно-процесуално право, вещно право, интернационално обществено право, данъчно право и други
Повечето часове несъмнено значат повече време за проучване на значими тематики, само че сами по себе си не могат да обезпечат качество, считат преподаватели. Според тях в тази ситуация е значим контролът върху преподавателите, който сега не е на равнище. " Увеличаването на хорариума подхожда на потребностите на образованието, които са разпознати и в предходни изследвания. Но не това е основният въпрос. Сред най-важните неща е основаването на уредба за развиването на профилирани магистърски стратегии по право, каквито България, за разлика от множеството страни в Европейски Съюз, няма ", споделя учител от СУ.
Изходът
Как се приключва право наподобява изключително основно, по тази причина и стъпката на министър Йорданова да вкара единни национални държавни изпити, при които възпитаниците на всички юридически факултети в цялата страна решават един и същи проблем, се дефинира за революционна. " Единният държавен изпит е нужен, с цел да подсигуряваме, че студентите, които приключват право, отговарят на обединен стандарт за преценка на качеството им. Държавните изпити имат оценка и би трябвало да сме сигурни, че " Отличен 6 ", " Добър 4 " и " Среден 3 " във всички факултети значат едно и също ", заявява министърът.
Според плана на Министерство на правосъдието изпитите остават по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки, като всеки от тях ще има писмена и джука фаза и ще се организират в две изпитни сесии - есенна и пролетна. Писменият държавен изпит ще е неизвестен и ще се състои в решение на проблем - ще се насрочва със заповед на министъра на правораздаването, а всеки студент ще го държи в университета, в който е учил. Ежегодно министърът ще утвърждава два листата - с хабилитирани преподаватели и с представители на практиката, които могат да вземат участие в провеждането на държавните изпити. Предложения за преподавателите ще вършат факултетните препоръки, а за практикуващите адвокати - двете висши съдилища и двете висши прокуратури от личните си редици и Висшият адвокатски съвет - на юристи с минимум 15 година юридически стаж. Когато наближат държавните изпити, ще се тегли обществен жребий измежду всички в описите, и ще се образува комисия, която ще създава по три разновидността на проблем за трите писмени изпита. В деня на изпита в МП ще се изтегля един от трите проблема.
Някои преподаватели са безапелационни, че единните държавни изпити ще подсигуряват по-доброто ниво на бъдещите адвокати. Други обаче съзират известен риск неприятните практики да се бетонират - " в случай че във въпросните описи попаднат отново същите хора ". " Всеизвестна истина е, че избрани университети не канят избрани преподаватели в комисиите, тъй като всички студенти ще получат двойка ", споделя доцент. Според него проблемът не е в процедурата, а в хората, които не съблюдават моралните критерии, по тази причина и измененията би трябвало да са ориентирани към тях. Все отново провеждането им едновременно във всички юридически факултети допуска и по-широк кръг преподаватели, които ще следят изпитите, което се възприема позитивно.
Както и до момента, до вербален изпит ще се позволяват единствено студентите, получили оценка " издържал " на писмения. Остава отворен обаче въпросът по кое време ще се организира той. " Оказа се, че няма задоволително хабилитирани преподаватели, с цел да може и той да е по едно и също време във всички факултети ", изяснява Йорданова. А детайлите по сформирането на изпитните комисии, които могат да се окажат разковничето на казуса, засега остават за доизясняване.
Задочниците да се стягат
Новата разпоредба завишава условията и пред задочниците - в момента те би трябвало да покрият 60% от хорариума на постоянното образование, до момента в който концепцията е в бъдеще този % да се вдигне до 80 на 100, т.е. вместо 2100 часа за цялото си следване да се образоват най-малко 2800 часа. " Има гласове и в посока на това задочниците да имат същия хорариум като сътрудниците си постоянно образование, само че да учат 1 г. по-дълго ", казва министърът, което ни връща към полемиките отпреди няколко години дали въобще е добре да има задочно образование по право.
Входът
Мнозина дефинират опцията за банкет в право без изпит за " покруса ", " дъно " и " фарс ". " Така всеки приключил селско учебно заведение с висока тапия и с подсещане на матурите заема мястото на различен, който 2 г. се е скъсал да учи по история и британски език - за международни отношения например ", разясняват в обществените мрежи родители, които считат, че нивото за банкет в тази специалност е изравнено съвсем като с това на елементарен професионален образователен център. Дори основните " пострадали " - студентите, предложиха неотдавна на министъра да има обединен изпит за банкет.
" И матурите ревизират знанията на зрелостниците по български и история, и кандидатстудентските изпити за банкет - също. Изпитите изискват ли повече познания от младежите от матурите? Не. Тогава защо да ги подлагаме два пъти на едно и също нещо ", чудят се адвокати, които следят, че випускът им от студенти, признати с матури, е по-подготвен от този, влезли с изпити. Според тях приемът е въпрос на автономно решение на всеки вуз, а в случай че се мисли за някакъв изпит, то би било добре той да е по нещо друго, което да отсява претендентите в тази специалност - да мери интелигентността, логическото мислене, гражданското обучение или пък общата филантропична просвета на претендентите.
Неслучайно в плана на правосъдното министерство, огласен от въпросът с приема е оставен отворен, като най-вероятно ще бъде непокътната опцията вузовете сами да вземат решение по какъв начин да подбират претендентите си. Практиката сочи, че надалеч не всички университети се възползват от правото си да одобряват в право единствено с матура. Справка на МОН демонстрира, че единствено две висши учебни заведения одобряват в тази специалност с оценка от матура по български - Софийският университет и Варненският свободен университет. Всички останали - Бургаски свободен, Великотърновски, Русенски, Пловдивски, Нов български университет, ЮЗУ и УНСС - имат лични приемни изпити по български и по история. От друга страна, имайки поради практиката у нас, личните изпити не допускат еднообразно премерване на знанията на младежите, даже в противен случай - по този начин рискуваме в един вуз да има високи условия, в различен - много леки. В този смисъл по-резонен наподобява въпросът по какъв начин ще се учи право и по какъв начин ще се приключва, с цел да се подсигурява високо качество на бъдещите правораздаващи у нас?
Повече часове = по-добро качество?
Плановете на Министерство на правосъдието са да ускори образованието по Право на Европейски Съюз и с изключение на като обособена дисциплина то да се учи и в границите на всички останали дисциплини. Защитата на правата на индивида ще стане задължителна за всички - освен тъй като от години България не извършва решения на Европейския съд по правата на индивида, само че и тъй като даже адвокати не схващат смисъла на фундаменталните човешките права. " Става въпрос за полезности и те би трябвало да бъдат възпитавани ", споделя пред министър Йорданова, която възнамерява 75 часа по този предмет, колкото са планувани и за другата нова дисциплинираност - организация на правораздаването и правозащитните институции. Планирано е още увеличение на хорариума и по някои от познатите наложителни дисциплини - наказателно-процесуално право, вещно право, интернационално обществено право, данъчно право и други
Повечето часове несъмнено значат повече време за проучване на значими тематики, само че сами по себе си не могат да обезпечат качество, считат преподаватели. Според тях в тази ситуация е значим контролът върху преподавателите, който сега не е на равнище. " Увеличаването на хорариума подхожда на потребностите на образованието, които са разпознати и в предходни изследвания. Но не това е основният въпрос. Сред най-важните неща е основаването на уредба за развиването на профилирани магистърски стратегии по право, каквито България, за разлика от множеството страни в Европейски Съюз, няма ", споделя учител от СУ.
Изходът
Как се приключва право наподобява изключително основно, по тази причина и стъпката на министър Йорданова да вкара единни национални държавни изпити, при които възпитаниците на всички юридически факултети в цялата страна решават един и същи проблем, се дефинира за революционна. " Единният държавен изпит е нужен, с цел да подсигуряваме, че студентите, които приключват право, отговарят на обединен стандарт за преценка на качеството им. Държавните изпити имат оценка и би трябвало да сме сигурни, че " Отличен 6 ", " Добър 4 " и " Среден 3 " във всички факултети значат едно и също ", заявява министърът.
Според плана на Министерство на правосъдието изпитите остават по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки, като всеки от тях ще има писмена и джука фаза и ще се организират в две изпитни сесии - есенна и пролетна. Писменият държавен изпит ще е неизвестен и ще се състои в решение на проблем - ще се насрочва със заповед на министъра на правораздаването, а всеки студент ще го държи в университета, в който е учил. Ежегодно министърът ще утвърждава два листата - с хабилитирани преподаватели и с представители на практиката, които могат да вземат участие в провеждането на държавните изпити. Предложения за преподавателите ще вършат факултетните препоръки, а за практикуващите адвокати - двете висши съдилища и двете висши прокуратури от личните си редици и Висшият адвокатски съвет - на юристи с минимум 15 година юридически стаж. Когато наближат държавните изпити, ще се тегли обществен жребий измежду всички в описите, и ще се образува комисия, която ще създава по три разновидността на проблем за трите писмени изпита. В деня на изпита в МП ще се изтегля един от трите проблема.
Някои преподаватели са безапелационни, че единните държавни изпити ще подсигуряват по-доброто ниво на бъдещите адвокати. Други обаче съзират известен риск неприятните практики да се бетонират - " в случай че във въпросните описи попаднат отново същите хора ". " Всеизвестна истина е, че избрани университети не канят избрани преподаватели в комисиите, тъй като всички студенти ще получат двойка ", споделя доцент. Според него проблемът не е в процедурата, а в хората, които не съблюдават моралните критерии, по тази причина и измененията би трябвало да са ориентирани към тях. Все отново провеждането им едновременно във всички юридически факултети допуска и по-широк кръг преподаватели, които ще следят изпитите, което се възприема позитивно.
Както и до момента, до вербален изпит ще се позволяват единствено студентите, получили оценка " издържал " на писмения. Остава отворен обаче въпросът по кое време ще се организира той. " Оказа се, че няма задоволително хабилитирани преподаватели, с цел да може и той да е по едно и също време във всички факултети ", изяснява Йорданова. А детайлите по сформирането на изпитните комисии, които могат да се окажат разковничето на казуса, засега остават за доизясняване.
Задочниците да се стягат
Новата разпоредба завишава условията и пред задочниците - в момента те би трябвало да покрият 60% от хорариума на постоянното образование, до момента в който концепцията е в бъдеще този % да се вдигне до 80 на 100, т.е. вместо 2100 часа за цялото си следване да се образоват най-малко 2800 часа. " Има гласове и в посока на това задочниците да имат същия хорариум като сътрудниците си постоянно образование, само че да учат 1 г. по-дълго ", казва министърът, което ни връща към полемиките отпреди няколко години дали въобще е добре да има задочно образование по право.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ