С наближаването на пролетта започва и периодът, в който се

С наближаването на пролетта стартира и интервалът, в който се излюпват дребните сови. Няколко седмици по-късно те стартират да се придвижват по прилежащи клони, а при първите си опити да летят постоянно падат на земята, което ги прави лесна жертва на хищници в обитаемоте места.

„ Бебетата сови постоянно попадат в ръцете на хора с положителни планове, които обаче не всеки път знаят по какъв начин да постъпят вярно “, изясни за Българска телеграфна агенция доктор Руско Петров, ветеринарен доктор и действен шеф на Спасителния център за диви животни – „ Зелени Балкани “.

По думите му най-важната първа стъпка при намиране на младо диво пиле е човек да се свърже със експерти – със самия избавителен център или със съответната Регионална ревизия по околна среда и води. Консултацията по телефона е от значително значение, с цел да се реши типът и положението на птицата и дали тя фактически има потребност от интервенция.

Д-р Петров акцентира, че в доста случаи дребните сови не са изоставени, а се намират в натурален стадий от развиването си. При прекосяването от бебешка към „ тийнейджърска “ възраст те постоянно падат на земята, до момента в който се учат да летят. „ В огромен % от случаите птиците могат да бъдат върнати назад в природата, в случай че бъдат качени на уместно място – клон или по-ниско дърво, покрай мястото, където са открити “, уточни той.

Когато обаче дребното е на земята в урбанизирана среда, в множеството обстановки би трябвало да му се помогне, защото е лесна жертва на котки и бездомни кучета. При подозрение за пострадване хората не трябва да се пробват сами да го лекуват. Препоръчва се птицата да бъде сложена деликатно в кашон с отвори за въздух и превозена до избавителен център, където ще ѝ бъде оказана професионална помощ.

Рехабилитацията на птиците е строго самостоятелна, изясни още доктор Петров. Част от тях постъпват след удар от автомобил, други са простреляни или ранени от други животни. Всеки случай изисква друг метод, лекуване и време за възобновяване, преди животното да може да бъде върнато в дивата природа.

Посегателствата против предпазени типове не престават, предизвестяват от центъра. Освен случаи на отравяния, постоянно постъпват и простреляни птици, в това число емблематични за България типове като щъркелите. В обособени години броят на простреляните щъркели, достигнали до центъра, е надхвърлял 17.

В България се срещат няколко типа нощни грабливи птици – бухалът като най-едър представител, уралската улулица, блатната сова, горската ушата сова, забулената сова, горската улулица, кукумявката, врабчовата кукумявка и чухалът, който е единственият мигриращ тип измежду тях. Всички те са предпазени по Закона за биологичното многообразие.

По данни на Спасителния център единствено през 2025 година там са признати близо 4000 животни, като сред 40 и 60 % от тях са били сполучливо излекувани и върнати назад в природата.

Д-р Петров прикани хората да бъдат по-отговорни към дивата природа. „ България има извънредно богато биоразнообразие и опазването му зависи от ежедневните дейности на всеки от нас “, уточни той. По думите му бракониерството, отравянията и стрелбата по предпазени типове унищожават дългогодишни старания на природозащитници единствено за дни.

„ Тези дни беше открит и това е извънредно тежък удар. За едвам два дни бяха унищожени резултати от близо 35 години целенасочени старания за възобновяване на типа в България “, добави доктор Руско Петров.