Надежда или стабилокрация - какво ще донесе Австрия на Западните Балкани
Кой ще е пръв в Белград - Китай или Европейски Съюз? " Тези думи произнесе при започване на февруари австрийският външен министър Карин Кнайсл, която постоянно приказва за Западните Балкани, откогато пое поста - без значение че единствено няколко месеца по-късно назова района " изкуствено разбиране ".
Още напролет, месеци преди Австрия да поеме председателството на Съвета на Европейски Съюз от 1 юли, Кнайсл и други политици се срещаха с водачи от Югоизточна Европа, с цел да показват бъдещите си цели - които, също като българските, включват Западните Балкани. Това сподели и канцлерът Себастиан Курц, който приканва за бърза евроинтеграция на района, " без който европейският план не би бил приключен ".
На фона на настройки срещу разширението в Европа и обвинявания към кабинета на Курц и крайнодясната Партията на свободата в " популистка " външна политика, какъв брой значими са за Австрия Западните Балкани и какво може да направи за тях?
Властта - в предишното, вложенията - в сегашното
В края на юни ръководителят на австрийския парламент Волфганг Соботка сподели във Виена, представен от всекидневника " Ханделсблат ", че Австрия има " историческа отговорност ", подплатена от " исторически аргументи ". Според вестника вероятно се има поради фактът, че елементи от Западните Балкани са били в Австро-Унгария до Първата международна война, а в доста от страните страната е първият или вторият максимален вложител. В някои връзки Австрия е близка с района и по време на Студената война. След разрива със Сталин Югославия става е значим търговски сътрудник и през 1951 година около търговията със селскостопански артикули през северната граница югославският експорт нараства с 55% за година.
Обменът понижава през 80-те, само че след юговойните австрийският бизнес съзира различен вид благоприятни условия. Днес на Австрия се падат 567.5 млн. евро (около 12%) от всички директни задгранични вложения в Македония за последните 20 година (макар в последните години нагоре в листата да се изкачват Обединените арабски емирства, първи за 2016 година, и Китай).
В Босна и Херцеговина , чиято слаба стопанска система непрекъснато се нуждае от нов приток на вложения, Австрия от години заема първа позиция - в страната работят към 200 австрийски компании, а стотици други проявяваха интерес в последната година. (Парадоксално, Босна е и единствената страна, в района, която има търговски остатък с Австрия.)
Австрия остава най-големият задграничен вложител и в Сърбия съгласно ръководителя на Австрийската икономическа камара Кристоф Лайтл, въпреки сръбските институции от няколко години да не разгласяват точна статистика по въпроса. С 98 млн. евро за предходната година (по-малко от 2016 г.) Австрия е измежду петте най-важни вложители и в Черна гора .
В друга изява през април Лайтл сподели, че в Сърбия, Черна гора, Македония, Албания и Босна и Херцеговина (Косово не бе споменато) Виена вижда пазар от към 20 млн. души, чието присъединение към Европа ще сътвори " правна сигурност в района " и ще усили интензивността в него. Така влизането на множеството от тези страни в съюза, като ги интегрира в общия пазар, ще донесе косвени изгоди и за австрийския бизнес и колкото по-бързо стане, толкоз по-малко ще са спечелилите " други " като Китай, за който Кнайсл предизвестява.
Сигурност, миграция или разширение
" Знаем, че огромните страни държат спирачката. Ролята ни е да лобираме за процеса на разширението, " сподели още Волфганг Соботка в изявлението си за " Ханделсблат ", като в предходното изречение приказва за съпротивата на Северна Европа. Освен " северните страни " обаче срещу приемането на нови членки са и самите австрийски жители.
Близо 73% от австрийците не желаят нови страни членки в съюза съгласно изследване от предишния месец - във време, когато " разширение " е единствената същинска последна цел, която страните от района биха желали да осъществят. А водачите из Европа, които не желаят ново разширение, акцентират таман този мотив: публичните настроения и възходът на популистите не допускат Европейски Съюз да посрещне с отворени прегръдки нова мигрантска вълна от Западните Балкани.
Възходът на Австрийската национална партия на Курц и Партията на свободата на Хайнц-Кристиан Щрахе на изборите през октомври се дължеше на друго - обещания за корав метод против миграцията, а потребността от сигурност на границите ще е главен и по време на европредседателството. При Австрия " фокусът се трансферира от Западните Балкани към миграцията ", както отбелязва Balkan Insight. Източници на изданието не считат, че страната ще поставя значими старания за евроинтеграцията на Западните Балкани без значение от уверенията. Цитиран е и австрийският посланик Клеменс Фишер, съгласно който значимо за интеграцията в този момент ще е " самостоятелното показване " на всяка от страните.
" Европейската вероятност на Югоизточна Европа " може да е записана в листата с цели на уеб страницата на австрийското председателство. Управляващите консерватори обаче сложиха Западните Балкани едвам към края на известието, с което бе оповестено началото на председателството.
Балкански медии бяха учудени и че районът беше измежду поддържаните от Австрия разновидности за мигрантски центрове " отвън Европейски Съюз " като възможен излаз от рецесията, макар че Виена желае някои от тези страни да влязат " в Европейски Съюз " в околните години.
Друг е въпросът и по какъв начин фокусирането върху " сигурността " в района ще се отрази на австрийската външна политика. В края на предходната година, когато се оформи ръководещата във Виена коалиция, босненският анализатор Ведран Джихич написа и че с мантрата за " сигурността " по външните граници на Европейски Съюз Виена може и да насърчи " стабилокрацията ", която от дълго време е наклонност на Западните Балкани. " С поддръжка на страната ще се употребяват тези, които работят, с цел да запазят стабилността без значение да ли са авторати и по какъв начин ръководят във въпроните снрани. Този вид прагматизъм, в който демократичните полезности не са централни, се появи от Себастиан Курц през ноември 2016 година, когато той даде поддръжката си на [македонския премиер] Никола Груевски в последния стадий от акцията. "
© Associated Press
Лидерът на Партията на свободата и вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе ядосва някои балкански политици с безусловната поддръжка за Сърбия, непризнаването на Косово и желанието Република Сръбска да се отдели от Босна.
Крехък политически баланс
По някои въпроси, свързани с бъдещето на района, самата Австрия мъчно би могла да реализира единение в личната си позиция. Вицеканцлерът Хайнц-Кристиян Щрахе неотдавна провокира гнева на Босна и Херцеговина (и на народен представител от босненски генезис в Народното събрание на Виена), като я назова провалена страна, от която Република Сръбска ще е добре да се отдели. Щрахе, който има отлични връзки със сръбското управление, подлага на критика Австрия, че е признала без значение Косово (позицията му не се е трансформирала от 2008 година назад).
Всъщност Сърбия е единствената страна, чиято интеграция неговата Партия на свободата поддържа абсолютно. За останалите страни в района се застъпват и външният министър Карин Кнайсл, номинирана на поста от същата партия, и консерваторите на канцлера Курц, само че не и втората по величина партия с тежест за вземането на решения и с надзор върху външното министерство. Франц Обермайр, евродепутат от същата партия, твърдо се е противопоставял на участието на Албания - една от двете страни, които получиха сигнал, че може и да стартират договаряния следващата година, написа австрийският в. " Ди пресе ".
Така позицията на Австрия по решенията в Европейски Съюз за Западните Балкани може и да не е безапелационна, колкото беше българската по време на председателството, и това може да продължи и в идващите съвсем три години и половина, в които кабинетът ще е на власт.
Самият факт, че Австрия поддържа интеграцията им - макар публичните настройки, които Курц безпогрешно улавя от началото на политическия си напредък - значи, че ръководещите не всеки път са подготвени напълно да се съобразят с упованията на гласоподавателите, когато насочат политическите си послания. От друга позицията " за присъединение на района е относително безвредна - значимите решения за интеграцията даже на по-напредналите страни от района няма да се вземат преди края на австрийското председателство.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4828)
Още напролет, месеци преди Австрия да поеме председателството на Съвета на Европейски Съюз от 1 юли, Кнайсл и други политици се срещаха с водачи от Югоизточна Европа, с цел да показват бъдещите си цели - които, също като българските, включват Западните Балкани. Това сподели и канцлерът Себастиан Курц, който приканва за бърза евроинтеграция на района, " без който европейският план не би бил приключен ".
На фона на настройки срещу разширението в Европа и обвинявания към кабинета на Курц и крайнодясната Партията на свободата в " популистка " външна политика, какъв брой значими са за Австрия Западните Балкани и какво може да направи за тях?
Властта - в предишното, вложенията - в сегашното
В края на юни ръководителят на австрийския парламент Волфганг Соботка сподели във Виена, представен от всекидневника " Ханделсблат ", че Австрия има " историческа отговорност ", подплатена от " исторически аргументи ". Според вестника вероятно се има поради фактът, че елементи от Западните Балкани са били в Австро-Унгария до Първата международна война, а в доста от страните страната е първият или вторият максимален вложител. В някои връзки Австрия е близка с района и по време на Студената война. След разрива със Сталин Югославия става е значим търговски сътрудник и през 1951 година около търговията със селскостопански артикули през северната граница югославският експорт нараства с 55% за година.
Обменът понижава през 80-те, само че след юговойните австрийският бизнес съзира различен вид благоприятни условия. Днес на Австрия се падат 567.5 млн. евро (около 12%) от всички директни задгранични вложения в Македония за последните 20 година (макар в последните години нагоре в листата да се изкачват Обединените арабски емирства, първи за 2016 година, и Китай).
В Босна и Херцеговина , чиято слаба стопанска система непрекъснато се нуждае от нов приток на вложения, Австрия от години заема първа позиция - в страната работят към 200 австрийски компании, а стотици други проявяваха интерес в последната година. (Парадоксално, Босна е и единствената страна, в района, която има търговски остатък с Австрия.)
Австрия остава най-големият задграничен вложител и в Сърбия съгласно ръководителя на Австрийската икономическа камара Кристоф Лайтл, въпреки сръбските институции от няколко години да не разгласяват точна статистика по въпроса. С 98 млн. евро за предходната година (по-малко от 2016 г.) Австрия е измежду петте най-важни вложители и в Черна гора .
В друга изява през април Лайтл сподели, че в Сърбия, Черна гора, Македония, Албания и Босна и Херцеговина (Косово не бе споменато) Виена вижда пазар от към 20 млн. души, чието присъединение към Европа ще сътвори " правна сигурност в района " и ще усили интензивността в него. Така влизането на множеството от тези страни в съюза, като ги интегрира в общия пазар, ще донесе косвени изгоди и за австрийския бизнес и колкото по-бързо стане, толкоз по-малко ще са спечелилите " други " като Китай, за който Кнайсл предизвестява.
Сигурност, миграция или разширение
" Знаем, че огромните страни държат спирачката. Ролята ни е да лобираме за процеса на разширението, " сподели още Волфганг Соботка в изявлението си за " Ханделсблат ", като в предходното изречение приказва за съпротивата на Северна Европа. Освен " северните страни " обаче срещу приемането на нови членки са и самите австрийски жители.
Близо 73% от австрийците не желаят нови страни членки в съюза съгласно изследване от предишния месец - във време, когато " разширение " е единствената същинска последна цел, която страните от района биха желали да осъществят. А водачите из Европа, които не желаят ново разширение, акцентират таман този мотив: публичните настроения и възходът на популистите не допускат Европейски Съюз да посрещне с отворени прегръдки нова мигрантска вълна от Западните Балкани.
Възходът на Австрийската национална партия на Курц и Партията на свободата на Хайнц-Кристиан Щрахе на изборите през октомври се дължеше на друго - обещания за корав метод против миграцията, а потребността от сигурност на границите ще е главен и по време на европредседателството. При Австрия " фокусът се трансферира от Западните Балкани към миграцията ", както отбелязва Balkan Insight. Източници на изданието не считат, че страната ще поставя значими старания за евроинтеграцията на Западните Балкани без значение от уверенията. Цитиран е и австрийският посланик Клеменс Фишер, съгласно който значимо за интеграцията в този момент ще е " самостоятелното показване " на всяка от страните.
" Европейската вероятност на Югоизточна Европа " може да е записана в листата с цели на уеб страницата на австрийското председателство. Управляващите консерватори обаче сложиха Западните Балкани едвам към края на известието, с което бе оповестено началото на председателството.
Балкански медии бяха учудени и че районът беше измежду поддържаните от Австрия разновидности за мигрантски центрове " отвън Европейски Съюз " като възможен излаз от рецесията, макар че Виена желае някои от тези страни да влязат " в Европейски Съюз " в околните години.
Друг е въпросът и по какъв начин фокусирането върху " сигурността " в района ще се отрази на австрийската външна политика. В края на предходната година, когато се оформи ръководещата във Виена коалиция, босненският анализатор Ведран Джихич написа и че с мантрата за " сигурността " по външните граници на Европейски Съюз Виена може и да насърчи " стабилокрацията ", която от дълго време е наклонност на Западните Балкани. " С поддръжка на страната ще се употребяват тези, които работят, с цел да запазят стабилността без значение да ли са авторати и по какъв начин ръководят във въпроните снрани. Този вид прагматизъм, в който демократичните полезности не са централни, се появи от Себастиан Курц през ноември 2016 година, когато той даде поддръжката си на [македонския премиер] Никола Груевски в последния стадий от акцията. "
© Associated Press
Лидерът на Партията на свободата и вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе ядосва някои балкански политици с безусловната поддръжка за Сърбия, непризнаването на Косово и желанието Република Сръбска да се отдели от Босна.
Крехък политически баланс
По някои въпроси, свързани с бъдещето на района, самата Австрия мъчно би могла да реализира единение в личната си позиция. Вицеканцлерът Хайнц-Кристиян Щрахе неотдавна провокира гнева на Босна и Херцеговина (и на народен представител от босненски генезис в Народното събрание на Виена), като я назова провалена страна, от която Република Сръбска ще е добре да се отдели. Щрахе, който има отлични връзки със сръбското управление, подлага на критика Австрия, че е признала без значение Косово (позицията му не се е трансформирала от 2008 година назад).
Всъщност Сърбия е единствената страна, чиято интеграция неговата Партия на свободата поддържа абсолютно. За останалите страни в района се застъпват и външният министър Карин Кнайсл, номинирана на поста от същата партия, и консерваторите на канцлера Курц, само че не и втората по величина партия с тежест за вземането на решения и с надзор върху външното министерство. Франц Обермайр, евродепутат от същата партия, твърдо се е противопоставял на участието на Албания - една от двете страни, които получиха сигнал, че може и да стартират договаряния следващата година, написа австрийският в. " Ди пресе ".
Така позицията на Австрия по решенията в Европейски Съюз за Западните Балкани може и да не е безапелационна, колкото беше българската по време на председателството, и това може да продължи и в идващите съвсем три години и половина, в които кабинетът ще е на власт.
Самият факт, че Австрия поддържа интеграцията им - макар публичните настройки, които Курц безпогрешно улавя от началото на политическия си напредък - значи, че ръководещите не всеки път са подготвени напълно да се съобразят с упованията на гласоподавателите, когато насочат политическите си послания. От друга позицията " за присъединение на района е относително безвредна - значимите решения за интеграцията даже на по-напредналите страни от района няма да се вземат преди края на австрийското председателство.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4828)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ