Сандвичът - една история за граф и карти
Кой може да каже, че в никакъв случай не е прибягвал до вкусните преимущества на сандвича? Че не е стоял пред компютъра с него в ръка или че не е усещал листа от салата сред зъбите си, до момента в който е хапвал на плажа или на пикник в планината? Никой, несъмнено.
А знаете ли, че сандвичът има своя история и даже собствен основател, който му е дал и името?
Е добре, става дума за един благородник, наименуван Джон Монтагю, живял от 1718 до 1792 година. Той е бил четвъртият граф на Сандвич, град във Англия. Освен че бил граф, той бил и адмирал в Кралския флот. Като подобен подкрепял горещо експедициите на капитан Джеймс Кук и даже го финансирал със средства от флота. За признателност капитан Кук нарекъл едни от откритите от него острови, Хавайските, Санвичеви. Но това име с времето излязло от приложимост.
Та този безценен граф на Сандвич бил буен състезател на карти и изкарвал безкрайни часове, предан на увлечението си.
Една вечер през 1765 година, по време на една несвършваща игра в компанията на лорд Йърбърг, той наредил на прислужника си да му подготви нещо за ядене, което няма да го кара да става от масата с картите и което няма да му изцапа ръцете.
Не след дълго прислужникът му се връща с едно студено ядене, направено от две филии самун, а сред тях комат солено говеждо. Тази композиция по този начин очаровала рубрика, че той освен я желал още веднъж и още веднъж, само че и решил да й даде името на купата си.
Ето това е историята на сандвича. Разбира се, би трябвало да имаме поради, че тя е достигнала до нас от уста на уста и най-после записана и публикувана от един френски историк и публицист - Пиер-Жан Гросли. По време на едно от пътуванията си в Лондон той би трябвало да е чул историята и впечатлен, я е написал. Разбира се, той не е седял на една маса с рубрика и в никакъв случай не го е търсил, с цел да я чуе.
Сигурно по тази причина версията на Гросли е намерила собствен опопент в лицето на Никълъс Роджър, английски историк, роден през 1949 година. По мотив историята на сандвича, разказана от французина, той вметва, че тя се базира на едно само пътешестване в Лондон. Според британеца няма никакво доказателство за нея, а и тя наподобява малко евентуална, имайки поради, че през 1765 година Монтагю е бил министър и доста ангажиран, с цел да прекарва часове на масата за игра.
Но несъмнено, не е изключено Монтагю да е хапвал малко месо сред две филии самун над работните документи, с цел да завоюва още време за работа, признава британецът..
Така или другояче сандвичът се трансформира в едно от огромните кулинарни открития на човечеството и обичана храна за доста хора по света.
