* Ковидът ни зарази със самота, предизвикателство е да й

* Ковидът ни болести със самотност, предизвикателство е да й попречим да разшири територията на болката * Искам да помоля читателите - дано всеки е уверен, че е скъп, споделя писателката Здравка Евтимова * Мъдростта идва при нас постоянно с час забавяне * Науката има право да се назовава по този начин единствено когато работи за спасението на човечеството * Призовавам хората да осъзнаят значимостта на ваксинирането 
- Госпожо Евтимова, по какъв начин посрещнахте Коледа? Имаше ли някакви разлики с други години поради пандемията?

- При мен беше доста тиха и доста красива Коледа - бяха на посетители двете ми внучки на осем и на четири години. Нямаше особена разлика с предходните коледни празници, с изключение на може би тази, че преди синовете ми са си били у дома, а в този момент от дълго време към този момент не са - те са в Германия. Всъщност на Рождество мислите ни постоянно са били наситени с това да се роди коледният дух. Коледа е едно очакване да се роди нещо щастливо.

За мен Рождеството е нещо красиво - раждане на нова концепция, на нов човек, само че не по-малко красиви са и отговорностите, и грижите, които следват след раждането. Топлината на Бъдни вечер е знак, че ще има едно красиво другарство и продължение във времето. А уговорките ни демонстрират, че ние с наслада поемаме последващите грижи, колкото и сложни да са провокациите пред нас.

- Кои съгласно Вас са най-трудните провокации в този интервал?

- Едно от незабавните провокации, които коронавирус пандемията сложи пред нас, е самотата. Да, от време на време самотата може да бъде щастлива. За мен от време на време тя е частично щастлива, тъй като значи да не търча, да не пъдя някаква задача. Да попадам в истории, които не са мои, само че по този начин ме увличат, че оставам да пребивавам в тях дълго време.

Същевременно съзнавам, че самотата се пробва да разшири територията на болката, която всеки човек носи. Точно тук има предизвикателство по отношение на нас - да можем с качествата си, с това, което разбираме, да стесним територията на болката. Това е първата крачка към едно по-красиво място, тъй като с нея не можем нито да тръгнем, нито да стигнем до него. 

- Като публицист обаче знаете, че има и хора, които по различен метод претърпяват самотата.

- Да, и тук бих желала да насоча думите си към тях - в тези дни и часове, които остават сами, това е подготовка за нещо красиво. Самотата от време на време смазва нашата храброст, само че това е нещо моментно. Това е предизвикателство, което се изправя пред нас.

И тук би трябвало да обърнем взор към хората, които са покрай нас и да се опитаме да съхраним тяхното здраве. А по-късно, взирайки се в хората, да обърнем взор и към себе си. Най-важното в този интервал е не да увеличим своята банкова сметка, а да увеличим банковата сметка на топлотата в сърцата си. Аз считам, че дружно по-лесно можем да преодолеем всевъзможни провокации. Четох едно есе, че индивидът, който счита, че е почитан, който счита, че е скъп, по-лесно се оправя с провокациите на Ковида. Човекът, който значи нещо за общността, за приятелския кръг, също по-лесно преодолява заболяването. Затова бих желала да помоля читателите Ви - дано всеки човек да е уверен, че има висока стойност.

Независимо каква позиция заема и от каква обществена каста произлиза, да знае, че той е скъп. И в това време да не допусне надценяване. Защото какво е личната ти стойност - това е изгодата, която можеш да донесеш на другите хора, освен за себе си.

 - От друга страна, дали разделянето на хората на ваксъри и антиваксъри е потребно за общността?

- Аз съм последовател на имунизирането. И бих отправила молба към хората, които нямат медицински проблеми, да осъзнаят неговата значимост. Вярвам в мъдростта на всеки един човек. Макар че съзнавам, че мъдростта идва при нас не тогава, когато ни е нужна, а един час по-късно.

Но имам вяра, че това решение, което вземат хората, би трябвало да бъде взето след обсъждане на цялостната информация за имунизациите. Затова дано експертите в тази сфера да получат достъп до всеки един пациент и хората да вземат осведомено решение дали да се имунизират или не. В моето семейство, в което възрастните сме осем души, седем сме имунизирани.

Дъщеря ми отхвърля, тъй като тя изкара коронавирус и не счита, че на този стадий това е нужно. Аз, без да й натяквам, се пробвам да я тласна в тази посока. Защото това е методът - да чуеш експертите в региона.

- Вие сте и преводач, а в последно време в доста от романите се приказва, че това, което върви по света сега, е метод за въвеждане на цялостен надзор. Предполагам, че и Вие сте превеждали такива романи. Правите ли паралел с това, което се случва у нас?

- Фентъзи романите зависят значително от качеството на своя създател. Част от тях в действителност рисуват света в положение, в което той е изправен пред крах. И в който има място за огромна доза интрига. Затова считам, че теориите, че имунизирането ни води в един циничен кръг, са нещо неуместно. Те са безпочвени, само че, несъмнено, нищо не може да спре човешкото въображение. Много мощно гориво има това въображение, по тази причина във фентъзи романите - аз самата четох в последно време два-три - светът е на ръба на оцеляването си.

Но в тези книги геният на мъдрите хора, на смелите хора непроменяемо избавя света. Казват, че в бъдеще науката би трябвало да бъде доста тясно обвързвана с хуманността. Науката има правото да се назовава по този начин единствено когато работи за спасението на човечеството. Но по този начин наречените теории за чипиране, за следене на хората посредством имунизациите, са освен неуместни, а на процедура са незаконни. Както и доста нездравословни за човешкия разсъдък. Затова и хората, които вършат научни проучвания в тази област, би трябвало да кажат: " Хора, вразумете се! "

- А Вие персонално изкушавате ли се или може би към този момент пишете нещо по тематиката за пандемията?  

- Аз дотук написах три описа за пандемията. Но разбирам, че не познавам нейните последни чисто научни измерения. Но моята религия в науката на този стадий е доста твърда. 

- Може ли да чакаме нещо като " Кръв от къртица " за пандемията?

- Аз съм написала такива два описа на британски, единият излезе в Съединени американски щати. Сюжетът е за хора, които живеят в планина, само че в действителност те съставляват човечеството, въпреки че са откъснати от него. Това е обвързвано с нещата, които Ви загатнах доскоро - човек, който обича, не може да бъде пречупен.

- Не сте го издали на български?

- Не знам дали скоро ще имам време да го преведа. Има разлика да пиша на български и на британски. Когато пиша на български, се усещам доста щастлива, само че тогава не знам до каква степен ще стигне разказът. Докато писането на британски е като шофиране на автомобил в запушване - внимаваш да не нарушиш някое предписание, кой идиом ще употребиш. Писането на британски не е благополучие, а тестване, само че пък аз обичам тестванията.