Властта съвсем спря да слуша гражданите
Ковид рецесията даде премного мотиви институциите да приказват с жителите и да търсят мнението им за ограничения и стратегии за поддръжка, само че не би. Взимаха се неуместни решения, вършиха се безпринципни отводи да се следват сякаш признати правила, разговорът със обществените сътрудници бе сменен с искрено лобистки групи и така нататък, и така нататък Така вместо късмет за " стопляне " на връзките с гражданския бранш, здравната рецесия даде на управляващите оправдание да занемари като цяло разговора и опциите за по-широко неправителствено присъединяване във взимането на решения. Последвалата политическа рецесия пък породи безпорядък и напълно не остави време за осъществяване на ефикасен публичен спор по съумелите да се промушат тематики в политически раздраното време.
Такава е оценката на неправителствения бранш за опциите за дейно гражданско присъединяване във вземането на решения през последните две години. Неправителствените организации не са удовлетворени от метода, по който бе ръководена коронавирус рецесията, както и от недопускането им до шерване на мнение и присъединяване в основни промени. Изминалите две години обаче носят и положителни вести – доста по-голяма еластичност при ръководството на самите цивилен организации и нараснало предпочитание за търсене на съидейници и работещи обединения, демонстрира годишният показател за резистентност на неправителствените организации за 2020 година, направен от Българския център за нестопанско право.
Да питаме гражданско общество – само че към този момент сме си решили
Пандемията е събитие с изключително сериозни измерения и първите дейности на институциите разбираемо бяха под паника и на сляпо. Трябваше да се взимат светкавични решения, непознати за доста генерации обратно. Трябваше да се приготвят всички публични системи за изключителната обстановка, която провокира невиждани дефицити на консумативи, инсталация, медикаменти и дори артикули от първа нужда.
В такава обстановка е разбираемо да се позволяват неточности, само че у нас те продължиха и след първичния потрес от събитията. Българските управляващи по този начин и не съумяха да убедят обществото в нуждата от общи старания по ограничение на пандемията, липсваха ясни логаритми за деяние при другите стадии на рецесията. Така България от време на време се оказваше страна с неуместни ограничения - затворени учебни заведения и отворени заведения за хранене, а ръководещите даже не вършиха опит да прикриват сделките с тъкмо избрани организации и браншове. На този декор не може да не се признае опитът за повече диалогичност на служебния министър Стойчо Кацаров. Кацаров сътвори съвещателен съвет с по-широко присъединяване на представители на гражданското общество, а след среща с пациентски организации към Министерство на здравеопазването бе основана нова дирекция за отбрана на правата на пациента.
Тези позитивни стъпки не направиха процеса по-прозрачен - срещите и консултациите станаха доста, само че наличието им бе представяно накратко в къси прессъобщения. Често по този начин и не се разбираше какви мнения са получени и с кои от тях ръководещите са се съобразили. Така количествено напреднахме - по последните въведени ограничения да вземем за пример научихме, че има импортирани 40 мнения, само че в качеството на разговора не направихме огромна крачка напред.
Този метод – да се желае мнението на гражданското общество официално, без каквото и да е било желание да се разгласят елементи по съответните получени мнения, е пандемично публикуван измежду институциите. Ковид рецесията улесни всичко това, тъй като заради естеството на изключителната конюнктура институциите имат право да вземат светкавични решения, а заповедите на министъра на опазването на здравето по закон са с авансово осъществяване. От началото на рецесията обаче мина премного време и имаше опция да се проведат по-сериозни диспути по ред въпроси, в това число и да се убеди обществото в изгодите на имунизацията. Тези благоприятни условия обаче бяха пропуснати.
Показателен за нежеланието да се слуша гражданското общество е и методът, по който бяха направени националните проекти за справяне с рецесията. Нито националния проект за имунизация на екипа към Костадин Ангелов, нито националния проект за справяне с пандемията на Стойчо Кацаров бяха пуснати в процедура за публично разискване. При търсене в уеб страницата за публични съвещания по тематика COVID-19 резултатът е една огромна нула.
Кризи и политическо безвремие
В изискванията на изключителна конюнктура основни за неправителствения бранша промени и начинания се бавят, а против някои от тях има искрено враждебни дейности на засегнатите институции. Вече втора година не може да проработи Съветът за развиване на гражданското общество – съвещателен орган към кабинета по силата на Закона за за юридическите лица с нестопанска цел. Членовете на съвета бяха излъчени през май 2020 година след две години закъснение, само че органът по този начин и не стартира да действа след невиждана интервенция на антикорупционната комисия. Комисията за пръв път реши да се възползва от правото си да възразява против нормативни актове за предварителна защита на корупцията. Така КПКОНПИ реши, че няма задоволително гаранции за безспристрастен избор на членовете на съвета, въпреки че правилникът на съвета мина през две публични разисквания. Пред служебното държавно управление членовете на съвета настояха най-накрая да влязат в пълномощията си.
Враждебни актове изобилстваха и при опитите на разнообразни цивилен организации за интензивно присъединяване в правосъдната промяна. През 2020 година бе анулиран изборът на Българския институт за правни начинания за член на Съвета по използване на Актуализираната тактика за продължение на промяната в правосъдната система. Организацията - известна с сериозните си позиции - бе определена след чоп и покриване на избрани условия, което не попречи на тогавашния правосъден министър Данаил Кирилов да анулира резултатите от жребия без претекстове.
Трета поредна година институциите не могат да одобряват народен проект за деяние по интернационалната самодейност „ Партньорство за намерено ръководство “. През 2018 година държавното управление събра 54 оферти в границите на извършеното публично разискване по проекта, в този момент повтаря управжнението още веднъж, като са направени 35 оферти. Сред новите хрумвания e основаването на антикорупционен COVID-19 ръб като съвещателен орган за понижаване на корупционния риск, основаването на държавен уебсайт за онлайн петиции, който да гарантнира правото по член 45 от Конституцията жителите да подават оферти и петиции от държавните органи в електронна среда и други
Програми за финансова поддръжка - достъпът неразрешен
При ръководството на европейските фондове присъединяване на неправителствения бранш като цяло е наложително изискване – и при правенето на обособените стратегии, и при ръководството им – по линия на присъединяване в комитетите за наблюдаване. На интензивно гражданско присъединяване на хартия разчиташе и Националният проект за възобновяване и резистентност, по който България ще получи изключителния пакет от 12,6 милиарда лева финансиране от Брюксел до 2026 година
Планът бе пуснат за публично разискване в първия си вид през октомври 2020 година и съдържа обособена глава за извършените по него съвещания. Дори и тук обаче не бе изработен опит да се изготви подробна съгласувателна таблица кой какво е предложил и отразено ли е в проекта. Така приемането на по-пълна визия за предложенията изисква специфични старания и време, да не приказваме, че проектът мина през куп проверки. Крайният резултат за неправителствения бранш е отсъствието му от стратегиите за подкрепяне, което значи, че гражданското общество и гражданските организации няма да са част от пост спешната опция за развиване и промени.
„ Планът не разпознава организациите на гражданското общество като структури, които следва да бъдат подкрепени за възобновяване и резистентност, въпреки да планува ограничения за поддръжка на обществените предприятия и даването на обществени услуги “, акцентират от Българския център по нестопанско право. Механизъм за поддръжка на неправителствените организации не се появи и в националните стопански ограничения към коронакризата. Така неправителствените организации бяха оставени да се оправят сами в рецесията, само че пък това даде опцията организациите да покажат какво могат, изключително там, където липсваше страната, акцентират от БЦНП.
И въпреки всичко - готовност в рецесията
Въпреки компликациите през 2020 година гражданският бранш е съумял да се активизира. Неправителствените организации са реагирали гъвкаво на новите условия в пандемията, разработвайки нови услуги и търсейки обединения за превъзмогване на компликациите. Нарасналото значение на благотворителността е направила работата им доста по-видим. Това излиза наяве от годишния индекс за резистентност на неправителствените организации за 2020 година, направен от Българския център за нестопанско право. Данните за 2020 година демонстрират, че неправителствените организации усъвършенстват представянето си в три посоки – учредителен потенциал, секторна инфраструктура и публичен авторитет. В други две направление – правна среда и покровителство, има утежняване.
Извънредната ситуция с пандемията и неналичието на подготвеност при започване на рецесията за реакции е довела до взрив в благотворителността. Анализ на „ Български дарителски конгрес “ сподели, че от март до юни компании, физически лица и фондации са дарили общо 42 млн. лева за битка с COVID-19, като 90% от тези дарения са предоставени на болнични заведения.
В рецесията неправителственият бранш е станал доста по-видим, като доста хора са влезнали в пряк контакт с представители на неправителствени организации, повишила се е и медийната видимост. Значително е повишен и престижът на неправителствения бранш. По данни на „ Алфа Рисърч “ доверието в неправителствените органицации е повишено от 24,7% през 2018 година на 31,3% през 2020 година
Въпреки регистрирания растеж в благотворителността, в рецесията всекидневно съществуващи канали за финансиране са пресъхнали, демонстрира показателят. И огромни донори, и общини са пренасочили стратегиите си към действия, свързани с COVID-19. Извънредната конюнктура е подтикнала неправителствените организации да си сътрудничат, като са построени добре работещи обединения. Едва 5% от организациите са прекратили или са възнамерявали да спрат активност по данни на изследване на фондация „ BCause ”. Въпреки активизирането на бранша специалистите чакат компликациите да се отразят в резултатите при правенето на показателя за 2021 г.
Такава е оценката на неправителствения бранш за опциите за дейно гражданско присъединяване във вземането на решения през последните две години. Неправителствените организации не са удовлетворени от метода, по който бе ръководена коронавирус рецесията, както и от недопускането им до шерване на мнение и присъединяване в основни промени. Изминалите две години обаче носят и положителни вести – доста по-голяма еластичност при ръководството на самите цивилен организации и нараснало предпочитание за търсене на съидейници и работещи обединения, демонстрира годишният показател за резистентност на неправителствените организации за 2020 година, направен от Българския център за нестопанско право.
Да питаме гражданско общество – само че към този момент сме си решили
Пандемията е събитие с изключително сериозни измерения и първите дейности на институциите разбираемо бяха под паника и на сляпо. Трябваше да се взимат светкавични решения, непознати за доста генерации обратно. Трябваше да се приготвят всички публични системи за изключителната обстановка, която провокира невиждани дефицити на консумативи, инсталация, медикаменти и дори артикули от първа нужда.
В такава обстановка е разбираемо да се позволяват неточности, само че у нас те продължиха и след първичния потрес от събитията. Българските управляващи по този начин и не съумяха да убедят обществото в нуждата от общи старания по ограничение на пандемията, липсваха ясни логаритми за деяние при другите стадии на рецесията. Така България от време на време се оказваше страна с неуместни ограничения - затворени учебни заведения и отворени заведения за хранене, а ръководещите даже не вършиха опит да прикриват сделките с тъкмо избрани организации и браншове. На този декор не може да не се признае опитът за повече диалогичност на служебния министър Стойчо Кацаров. Кацаров сътвори съвещателен съвет с по-широко присъединяване на представители на гражданското общество, а след среща с пациентски организации към Министерство на здравеопазването бе основана нова дирекция за отбрана на правата на пациента.
Тези позитивни стъпки не направиха процеса по-прозрачен - срещите и консултациите станаха доста, само че наличието им бе представяно накратко в къси прессъобщения. Често по този начин и не се разбираше какви мнения са получени и с кои от тях ръководещите са се съобразили. Така количествено напреднахме - по последните въведени ограничения да вземем за пример научихме, че има импортирани 40 мнения, само че в качеството на разговора не направихме огромна крачка напред.
Този метод – да се желае мнението на гражданското общество официално, без каквото и да е било желание да се разгласят елементи по съответните получени мнения, е пандемично публикуван измежду институциите. Ковид рецесията улесни всичко това, тъй като заради естеството на изключителната конюнктура институциите имат право да вземат светкавични решения, а заповедите на министъра на опазването на здравето по закон са с авансово осъществяване. От началото на рецесията обаче мина премного време и имаше опция да се проведат по-сериозни диспути по ред въпроси, в това число и да се убеди обществото в изгодите на имунизацията. Тези благоприятни условия обаче бяха пропуснати.
Показателен за нежеланието да се слуша гражданското общество е и методът, по който бяха направени националните проекти за справяне с рецесията. Нито националния проект за имунизация на екипа към Костадин Ангелов, нито националния проект за справяне с пандемията на Стойчо Кацаров бяха пуснати в процедура за публично разискване. При търсене в уеб страницата за публични съвещания по тематика COVID-19 резултатът е една огромна нула.
Кризи и политическо безвремие
В изискванията на изключителна конюнктура основни за неправителствения бранша промени и начинания се бавят, а против някои от тях има искрено враждебни дейности на засегнатите институции. Вече втора година не може да проработи Съветът за развиване на гражданското общество – съвещателен орган към кабинета по силата на Закона за за юридическите лица с нестопанска цел. Членовете на съвета бяха излъчени през май 2020 година след две години закъснение, само че органът по този начин и не стартира да действа след невиждана интервенция на антикорупционната комисия. Комисията за пръв път реши да се възползва от правото си да възразява против нормативни актове за предварителна защита на корупцията. Така КПКОНПИ реши, че няма задоволително гаранции за безспристрастен избор на членовете на съвета, въпреки че правилникът на съвета мина през две публични разисквания. Пред служебното държавно управление членовете на съвета настояха най-накрая да влязат в пълномощията си.
Враждебни актове изобилстваха и при опитите на разнообразни цивилен организации за интензивно присъединяване в правосъдната промяна. През 2020 година бе анулиран изборът на Българския институт за правни начинания за член на Съвета по използване на Актуализираната тактика за продължение на промяната в правосъдната система. Организацията - известна с сериозните си позиции - бе определена след чоп и покриване на избрани условия, което не попречи на тогавашния правосъден министър Данаил Кирилов да анулира резултатите от жребия без претекстове.
Трета поредна година институциите не могат да одобряват народен проект за деяние по интернационалната самодейност „ Партньорство за намерено ръководство “. През 2018 година държавното управление събра 54 оферти в границите на извършеното публично разискване по проекта, в този момент повтаря управжнението още веднъж, като са направени 35 оферти. Сред новите хрумвания e основаването на антикорупционен COVID-19 ръб като съвещателен орган за понижаване на корупционния риск, основаването на държавен уебсайт за онлайн петиции, който да гарантнира правото по член 45 от Конституцията жителите да подават оферти и петиции от държавните органи в електронна среда и други
Програми за финансова поддръжка - достъпът неразрешен
При ръководството на европейските фондове присъединяване на неправителствения бранш като цяло е наложително изискване – и при правенето на обособените стратегии, и при ръководството им – по линия на присъединяване в комитетите за наблюдаване. На интензивно гражданско присъединяване на хартия разчиташе и Националният проект за възобновяване и резистентност, по който България ще получи изключителния пакет от 12,6 милиарда лева финансиране от Брюксел до 2026 година
Планът бе пуснат за публично разискване в първия си вид през октомври 2020 година и съдържа обособена глава за извършените по него съвещания. Дори и тук обаче не бе изработен опит да се изготви подробна съгласувателна таблица кой какво е предложил и отразено ли е в проекта. Така приемането на по-пълна визия за предложенията изисква специфични старания и време, да не приказваме, че проектът мина през куп проверки. Крайният резултат за неправителствения бранш е отсъствието му от стратегиите за подкрепяне, което значи, че гражданското общество и гражданските организации няма да са част от пост спешната опция за развиване и промени.
„ Планът не разпознава организациите на гражданското общество като структури, които следва да бъдат подкрепени за възобновяване и резистентност, въпреки да планува ограничения за поддръжка на обществените предприятия и даването на обществени услуги “, акцентират от Българския център по нестопанско право. Механизъм за поддръжка на неправителствените организации не се появи и в националните стопански ограничения към коронакризата. Така неправителствените организации бяха оставени да се оправят сами в рецесията, само че пък това даде опцията организациите да покажат какво могат, изключително там, където липсваше страната, акцентират от БЦНП.
И въпреки всичко - готовност в рецесията
Въпреки компликациите през 2020 година гражданският бранш е съумял да се активизира. Неправителствените организации са реагирали гъвкаво на новите условия в пандемията, разработвайки нови услуги и търсейки обединения за превъзмогване на компликациите. Нарасналото значение на благотворителността е направила работата им доста по-видим. Това излиза наяве от годишния индекс за резистентност на неправителствените организации за 2020 година, направен от Българския център за нестопанско право. Данните за 2020 година демонстрират, че неправителствените организации усъвършенстват представянето си в три посоки – учредителен потенциал, секторна инфраструктура и публичен авторитет. В други две направление – правна среда и покровителство, има утежняване.
Извънредната ситуция с пандемията и неналичието на подготвеност при започване на рецесията за реакции е довела до взрив в благотворителността. Анализ на „ Български дарителски конгрес “ сподели, че от март до юни компании, физически лица и фондации са дарили общо 42 млн. лева за битка с COVID-19, като 90% от тези дарения са предоставени на болнични заведения.
В рецесията неправителственият бранш е станал доста по-видим, като доста хора са влезнали в пряк контакт с представители на неправителствени организации, повишила се е и медийната видимост. Значително е повишен и престижът на неправителствения бранш. По данни на „ Алфа Рисърч “ доверието в неправителствените органицации е повишено от 24,7% през 2018 година на 31,3% през 2020 година
Въпреки регистрирания растеж в благотворителността, в рецесията всекидневно съществуващи канали за финансиране са пресъхнали, демонстрира показателят. И огромни донори, и общини са пренасочили стратегиите си към действия, свързани с COVID-19. Извънредната конюнктура е подтикнала неправителствените организации да си сътрудничат, като са построени добре работещи обединения. Едва 5% от организациите са прекратили или са възнамерявали да спрат активност по данни на изследване на фондация „ BCause ”. Въпреки активизирането на бранша специалистите чакат компликациите да се отразят в резултатите при правенето на показателя за 2021 г.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ