Космическият телескоп Джеймс Уеб засне величествено изображение на мъглявината Тарантула
.
Космическият телескоп “Джеймс Уеб ”, който съставлява взаимна задача сред галактическите организации на Съединени американски щати, Европа и Канада, снима епична фотография на мъглявината Тарантула.
Тя се намира на разстояние 161 000 светлинни години от нас, в Големия Магеланов облак. Това е най-големият и най-ярък звездообразуващ район измежду така наречен Местна група – групировката от най-близки до Млечния път галактики. В мъглявината Тарантула са локализирани някои от най-горещите и солидни звезди, познати на човечеството.
Едно от преимуществата на инфрачервената астрономия е, че телескопите, работещи в този диапазон, могат да проникват под праховите покривки и по този начин да разкриват мистериите на най-интересните галактически обекти, другояче скрити от взора на инструментите, наблюдаващи във забележимата област. Звездообразуващите мъглявини като Тарантула имат величествени стълбове, в които се намират обгърнати от прахови пашкули протозвезди. В един миг протозвездите ще се родят и ще се трансфорат в същински звезди, които ще вземат участие в оформянето на скулптурите на мъглявината.
Благодарение на прибора NIRCpec – спектрограф, учещ Вселената в близката инфрачервена област, учените съумяха да следят държанието на млада звезда, която прави тъкмо това. Доскоро астрономите смятаха, че звездата може да е по-стара и към този момент да е изчистила към себе си праха, формирайки самобитен “балон ” от празнина. Но NIRSpec потвърди, че звездата занапред излиза от своя дирек и към момента има пашкул.
Една от аргументите, заради които откривателите са мощно заинтригувани от мъглявината Тарантула е, че нейният химичен състав припомня на този на гигантските звездообразуващи райони, следени по време на така наречен “космическо пладне ” – времето, когато Вселената е била единствено на няколко милиарда години и звездообразуването е било в своя пик. Иначе и в нашата вселена Млечен път има по-близкоразположени до нас звездообразуващи райони, само че те не раждат звезди с такава висока скорост като Тарантула и имат напълно друг химичен състав. Така че Тарантула е най-достъпният за проучване обект, който може да ни даде информация по какъв начин е протичала еволюцията на Вселената по време на “космическото пладне ”.
Човек е отправял поглед към далечните звезди още от най-дълбока античност, само че все пак доста от процесите, протичащи в нашата Вселена, са били скрити от взора ни заради дебелите пластове прахуляк. Благодарение на галактическия телескоп “Джеймс Уеб ” ние разкриваме неразгадани до този миг секрети, които ще ни принудят да пренапишем книгите за сътворението на звездите.
Инфо: ЕКА
