За първи път създадоха детайлна карта на вътрешната структура на Марс
Космическият уред „ ИнСайт “ на NASA прекара последните няколко години (почти буквално) с ухо, прилепено към марсианската повърхнина. Неговият съвременен сеизмометър записваше локалните трусове, които след това бяха употребявани от учените, с цел да извършат първите директни измервания на интериора на планета, друга от Земята.
Научният труд е оповестен в три разнообразни елементи в Science (тук, тук и тук), които се концентрират надлежно върху кората, мантията и ядрото на планетата. За момента данните не разрешават на учените да добият цялостна визия за Червената планета, само че проучването ни дава основни рамки във връзка с нещата, които се случват под прашната ръждива почва. Тези научни писания уголемяват познанията ни за Марс – както за неговото настояще, по този начин и за предишното му.
„ Сега благодарение на сеизмологичните измервания за първи път можем да сложим рамки на дебелината на кората на мястото, където „ ИнСайт “ се е приземил, и – употребявайки предишните данни за гравитацията и топографията – ние картографирахме дебелината на гората из целия Марс. Това е нещо, което откривателите чакат от десетилетия наред “, споделя доктор Бригит Кнапмайер-Ендрун от Кьолнския университет, един от водещите създатели.
Екипът акцентира по какъв начин сегашните данни поддържат два модела. Или кората е тънка и е формирана от два пласта – шуплест, който евентуално е химически изменен, и слой на по-голяма дълбочина, който е по-близък до истинския състав; или става дума за три пласта. В първия сюжети кората под “ИнСайт “ е доста по-тънка, в сравнение с допускаме – към 20 км, а при втория – евентуално е 20 пъти по-дебела от това.
В световен проект учените чакат кората да е дебела сред 24 и 72 км и евентуално е обогатена с радиоактивни детайли, които в допълнение нагряват района за сметка на интериора на планетата. Екипът също така твърди, че литосферата, горният слой на планетата, е извънредно пълен – към 500 км (два пъти повече от този на нашата планета). Това е едно от евентуалните пояснения за какво Марс, за разлика от Земята (и евентуално частично – Венера) в никакъв случай не е имал тектоника на плочите.
Дълбоко в недрата на планетата откриваме нейната тога. На Марс тя е еднопластова (земната е двупластова). Нискочестотните марсоземетресения ни разрешават да научим повече за нейните свойства на дълбочина до 800 км (т.е. почти половината от мантията). Съставът ѝ е подобен с мантията на Земята – тя е богата на оливин, само че до избран миг. Структурите, които откриваме в дълбините на нашата тога, не се срещат в тази на Марс, защото Червената планета не доближава наляганията, които следим тук. И повода за това се крие в ядрото.
Данните на „ ИнСайт “ демонстрират, че ядрото е доста по-голямо, в сравнение с предполагахме – с радиус от 1830 км. Изследването също по този начин удостоверява, че то е течно – нещо, което подозирахме от известно време, само че за което нямахме доказателства. Освен това данните сочат, че най-вътрешният район на Марс се отличава с много изненадваща комбинация. Оказва се, че той е по-малко солиден, в сравнение с си мислехме, което допуска, че в разтопените желязо и никел има и по-леки детайли, които понижават плътността.
„ Това е нещо, което постанова много ограничавания, свързани с групировката на Марс. За да може да е натрупала толкоз огромни количества леки детайли като сяра, въглерод, О2 и водород в своето ядро, планетата най-вероятно се е образувала доста рано. Може би даже в миг, в който слънчевата мъгливост към момента е съществувала. Случаят със Земята не е подобен – нашата планета се е формирала по-късно “, сподели доктор Амир Кан от Швейцарският федерален софтуерен институт в Цюрих, още един от главните създатели на научния труд.
Не е ясно дали Марс е има по-малко твърдо вътрешно ядро, само че учените имат намерение да схванат. „ ИнСайт “ ще продължи да събира информация до декември 2022-ра, като една от главните цел е да се стеснят към този момент поставените рамки. Има и доста други мистерии, които би трябвало да разплетем. Една от тях е какво провокира мощните трусове, засечени от Cerberus Fossae.
Източник: IFLScience
