.Космическата совалка Атлантис се намира на стартовата площадка точно в

.Космическата совалка „ Атлантис ” се намира на стартовата площадка тъкмо в този миг и в случай че всичко е наред (което не е гарантирано), тя ще се насочи в космоса на 8 юли. Това ще бъде последният полет на американска галактическа совалка, след което американската космонавтика ще навлезе в един много мъчителен интервал без опция американски астронавти да летят в космоса, с изключение на като пасажери на съветските кораби. До първия полет на идващия американски галактически транспортен съд остават още няколко години, само че какъв брой тъкмо, никой не може да каже.

Програмата „ Космическа совалка ” си отива, бих споделил, много безшумно. Доста тихо. Доста незабележимо. Че хората като цяло не се интересуват изключително от космонавтика, това всеки го знае. Но модератор на един от най-големите галактически интернет конгреси (който непрекъснато се посещава от към 1000 души, измежду които учени и инженери) направи едно изказване, което мен ме шокира и даже и аз не бях обръщал внимание на това. Оказва се, че даже и в профилираните интернет общности на учени и инженери, съвсем никой не се впечатлява, че галактическата совалка ще бъде извадена от приложимост.  Някои много образовани блогъри даже декларират (Surprising Science), че въобще няма да се усещат наранени от този факт.

Защо това е по този начин? За да отговорим на този въпрос, ние би трябвало да проследим историята на космонавтиката.

Всички знаем, че 60-те години на 20-ти век биха могли да бъдат разказани като златното десетилетие на космонавтиката. През това десетилетие се развихря студената война. Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати влагат колосални средства за развиване на космонавтиката и това дава своя плод. Човечеството е очевидец на първите полети на хора в космоса, първите галактически разходки, първите скачвания в космоса и накрая-голямата кулминационна точка през 1969 година – първи човешки крайник на Луната. Бихме могли да твърдим, че цялата популярност на НАСА се дължи на един къс интервал от 1968 до 1972 година, когато бяха осъществени 9 пилотирани задачи до Луната, шест от които приключиха с кацания. Това е един интервал на огромни фантазии, един интервал на обещания… На фона на тези огромни фантазии и достижения се появява още проектираната през 60-те години галактическа совалка. Тя е трябвало да извърши една още по-грандиозна цел – отварянето на галактическото пространство за всеки един човек. Космическата совалка се очакваше да бъде за космонавтиката нещо като историческия аероплан „ Дъглас DC-3 ” за авиацията ( TheSpaceReview). За незапознатите с историята на авиацията „ Дъглас DC-3 ” отваря авиацията за всеки един човек на тази земя – той е първият безвреден и стопански преференциален пътнически аероплан. Той поставя същинското начало на всеобщите пътнически полети, доста от нас са били в чужбина и са летяли със аероплан. Космическата совалка трябваше да бъде същото – да отвори космоса за всеки един човек. Совалката трябваше да лети в космоса най-малко един път в седмицата.

Космическата совалка “Атлантис ” на стартовата площадка – това е последното в историята на човечеството извеждане на совалка на стартовата площадка, което мина незабелязано… Совалката си отива. Какво е бъдещето – може би нов галактически аероплан като “Скайлон ”? Photo credit: NASA/Terry Zaperach

Но проектантите на галактическата совалка се сблъскват с действителността (донякъде наложена и от условията на Военновъздушните сили, които оказват помощ във финансирането и желаят совалката да е с огромен товарен отсек). Обещанията са полет всяка седмица се трансформират – по-късно НАСА дава обещание совалката да лети един път на две седмици, а най-после – един път на месец. Дори и последното не става действителност. Най-много полети НАСА съумява да извърши през 1985 година, когато са извършени девет изстрелвания. И това е изключение. Космическата совалка се оказа нежна и чуплива, податливи на повреди, които отсрочват голяма част от полетите. През последните години можем да кажем, че на година имахме по четири-пет полета, а от време на време единствено по три…

През 80-те години НАСА разпорежда огромни очаквания в совалката и даже чертае проекти за изстрелването на първите елементарни жители на Съединени американски щати, които не са назначени от държавното управление лица, или не са професионални космонавти. За голямо страдание първият жител, който е изстрелян с галактическа совалка, учителката Криста МакКалъф, загива… Това е краят на фантазиите всеки един от нас да лети в космоса. Дори и при започване на 21 век, когато свръхбогати хора взеха решение да си обезпечат пътешестване в космоса, НАСА се възпротиви да употребява совалките си за тези цели… Нито един елементарен човек не е летял на галактическа совалка… Космическите туристи са летяли на „ Союз ”. И по този начин, в случай че имаш фантазии да летиш в космоса, нямаш избор – или би трябвало да си милиардер, или да аплайваш публично към галактическа организация (при което по-голям късмет е да не те одобрят).

И така ние, елементарните хора, както написа един галактически запалянко, в последна сметка осъзнахме две неща. 1) Ние в никакъв случай няма да отидем в космоса, 2) Нашите деца имат безпределно незабележим късмет да летят в космоса. Оттук нататък има единствено две вероятни реакции за всеки човек:

1. Ако елементарният човек не е изключително заинтересуван от галактически полети по принцип, той просто отхвърля космонавтиката напълно. Астронавтите са просто назначени от държавното управление чиновници, които отиват в космоса по някакви мистериозни способи, които нямат нищо общо с нас. Безпилотните задачи са някакви си там шарени картинки…

2. Ако индивидът ДЕЙСТВИТЕЛНО е заинтересуван от космоса, звездите и планетите, той приема, че може да задоволи интереса си единствено индиректно. Но тогава на първо и второ място по интерес идват астрономията и положителните остарели елементарни телескопи и бинокли, както и безпилотната космонавтика, а астронавтите са едвам на трето място по приоритет! И няма по какъв начин да е другояче! Астронавтите се занимават със скучни задания на „ Международната галактическа станция ” и ти знаеш, че тя в никакъв случай няма да повлияе теб или твоите деца.

Това е тъжната истина.

Има и още една истина – хората в никакъв случай няма да се заинтересуват същински от пилотирана космонавтика, в случай че те не бъдат директна част от нея. Това е главната причина, заради която стратегия „ Съзвездие ” на НАСА се провали по беден метод. И даже и когато президентът на Съединени американски щати Барак Обама заяви, че ще приключи стратегия „ Съзвездие ” (което не стана, както го замисли, корабът „ Орион ” продължава да се разработва) – доста малко хора се впечатлиха от това… Когато НАСА заяви, че има намерение да прати човек до Луната към 2020 година, хората не се заинтересуваха, тъй като те знаят, че това не се касае за тях, а за някакви си държавни служители…

За да станем директно част от космонавтиката, ние би трябвало да имаме опция да летим в космоса. Но няма изгледи това да стане скоро… Вярно – има частни компании. Елон Мъск прави частни ракети и галактически капсули, само че изстрелванията към момента костват милиони долари. Суборбиталните полети на Бърт Рутан, които в този момент се въплъщават от Върджин Галактик, имат повече късмет, само че и там би трябвало да дадеш 200 000 $, пък има опашка от чакащи, пък още това е прекомерно солена сума за елементарния човек, който събира парици за апартамент например… Пък няма и още даже тестов полет в космоса.

Проектът за галактически аероплан “Скайлон ” цели на ниска цена достъп до околоземна орбита с полет от вида “Единствена степен до орбита ”. Photo credit: Reaction Engines Limited

Вероятно единственият план, който има някакъв късмет да вдъхне живот на космонавтиката, е планът „ Скайлон ”. Това е план за безпилотен галактически аероплан (с алтернатива за включване и на пътнически модул!) с мотор, хибрид сред стандартен реактивен мотор и ракетен мотор. Самолетът излетява до 26 километрова височина по елементарен за самолетите метод, като употребява атмосферен въздух за реактивната бликам, след което клапанът за засмукването на атмосферен въздух се затваря и моторът употребява съхраняваното на борда количество О2 за постигане до орбита…

Ако този план стане действителност, „ Скайлон ” ще докара до обещаната гражданска война в космонавтиката, която по този начин не бе осъществена от галактическата совалка… Защото това ще значи първият в историята на човечеството притежател, който е в действителност за многократна приложимост, който не изхвърля хардуер при изстрелването… и който заради тази причина ще бъде удобен и на ниска цена. С тази идея – „ Една степен до орбита ”, в случай че в действителност е използвана, космонавтиката (безпилотна и пилотирана) ще се трансформира в космонавтика от филмите „ Междузвездни войни ”, където галактическите кораби изхвърчат от повърхността на планетата и се насочат непосредствено в орбита!

Двигателят на „ Скайлон ” се подкрепя от Европейската галактическа организация, а дизайнерът е Reaction Engines Limited, английска аерокосмическа компания.