Учен: Смъртта не съществува
„ Космическата “ догадка на професор Робърт Ланза (Robert Lanza) споделя за паралелни светове, в които животът не свършва със гибелта на тялото. Идеите на Ланза са изложени в книгата „ Биоцентризъм: животът и съзнанието – ключове към разбирането на същинската природа на Вселената “ (Biocentrism: How Life and Consciousness are the Keys to Understanding the True Nature of the Universe). Книгата съдържа изказвания, че животът продължава постоянно, въпреки и на друго място, написа “МегаВселена ”.
Робърт Ланза е професор в университета Уейк Форест, експерт по регенеративна медицина и теоретичен началник на компанията Advanced Cell Technology . Той е прочут и с проучванията си в региона на стволовите кафези, има няколко сполучливи опита по клониране на изчезващи типове животни. Допреди няколко години ученият се увличал от физика, квантова механика и астрофизика.
От тази странна примес се родила теорията на по този начин наречения нов биоцентризъм, чийто просветител станал професорът. Според биоцентризма гибел няма. Тя е заблуда, която поражда в съзнанието на хората, защото хората се отъждествяват с тялото си и знаят, че тялото рано или късно умира. Затова е разумно да си мислят, че умират дружно с него. Всъщност съзнанието съществува отвън времето и пространството и може да се намира както в човешкото тяло, по този начин и отвън него.
Това добре се вписва в основите на квантовата механика, съгласно която една парченце може да се окаже и тук, и там, а някое събитие да се развива по няколко – от време на време безпределно доста – разновидността.
Ланза има вяра, че съществуват голям брой вселени. В тях се осъществят всички евентуални разновидности на развиването на събитията. В една галактика тялото е починало, а в друго продължава да живее, вземайки съзнанието, изтекло в тази галактика.
С други думи, умиращият, минавайки през прословутия тунел, се оказва не в парадайса или пъкъла, а в свят, в който е живял. И по този начин – до безконечност.
„ Съзнанието е като сила. Не изчезва и не може да бъде унищожено “ , споделя Ланза. Някои изцяло захласнати биоцентристи напряко считат, че материалният свят не съществува, а единствено негов виртуален облик, генериран от съзнанието. Или че светът въпреки всичко си съществува, само че в този тип, в който ни разрешават да го забележим и усетим нашите сетивни органи. Ако имахме други сетивни органи, то бихме виждали напълно разнообразни неща.
Ланза има вяра в действителността, само че я счита за развой, който изисква присъединяване на съзнанието, защото човек по едно и също време е и наблюдаващ, и създател. Обнадеждаващата, само че много противоречива доктрина на Ланза има доста неволни последователи – освен простосмъртни, искащи да живеят постоянно, само че и известни учени.
Това са физиците и астрофизиците, разсъждаващи за паралелните светове, т.е. които считат, че вселените са доста. Мегавселена , или Мултивселена – по този начин се назовава научната идея, която те отстояват. И съгласно нея няма физични закони, които да не разрешават съществуването на други вселени.
Първи за паралелните светове загатва през 1895 година писателят Хърбърт Уелс в описа „ Вратата в стената “. 62 години по-късно концепцията му развива в докторската си дисертация Хю Еверет.
Нейната същност гласи: във всеки момент Вселената се разделя на безпределно количество себеподобни. И още в идващия момент тези „ новородени “ вселени се разделят тъкмо по същия метод. В някои от тези светове съществувате вие. В един четете тази публикация, пътувате в градския превоз, в различен лежите на дивана и гледате телевизия.
„ Импулс към размножаването на световете са нашите действия ” – изяснява Еверет.
“Стига да създадем някой избор и в момент от една галактика се получават две с разнообразни разновидности на ориста “
През 80-те години теорията на множествените светове е развита от Андрей Линде – професор по физика от Станфордския университет с съветски генезис.
„ Космосът – разказвал Линде – се състои от доста балончета, които дават началото на същите балончета, а те на собствен ред раждат сходни балончета в още по-големи количества и по този начин до безконечност. “ Тези мехурчета са разнесени из пространството и не усещат взаимното си наличие, само че всички те са част от един и същи физически свят.
Физикът теоретик Лаура Мерсини-Хътън от университета на Северна Каролина и сътрудниците ѝ потвърждават, че аномалиите на микровълновия декор са зародили заради това, че върху нашата Вселена оказват въздействие други вселени. Според учените дупките и прорезите – „ синините “, както ги назовават, са зародили от непосредствени удари на прилежащи вселени по нашата. Физиците считат, че вселените пораждат безусловно като мехурчета в кипяща течност. А когато пораждат, се сблъскват и отскачат една от друга, оставяйки следи.
И по този начин – става известно, че местата, където може да отлети нашата душа съгласно теорията на биоцентризма, са доста.
А съществува ли самата душа?
В съществуването на безконечна душа не се съмнява проф. Стюарт Хамероф от отделението по анестезиология и логика на психиката на Аризонския университет и шеф на Центъра по проучване на съзнанието. Той твърди, че е разкрил доказателства, че съзнанието на индивида не изчезва след гибелта. Според Хамероф човешкият мозък е идеален квантов компютър, а душата, или съзнанието, е информация, насъбрана на квантово равнище. Тя не може да бъде унищожена. Но може да бъде трансферирана.
Анестезиологът счита, че откакто тялото загине, квантовата информация на съзнанието се слива с нашата Вселена и там съществува безпределно дълго. А биоцентристът Ланза потвърждава, че тя отлита в друга галактика. Сред последователите на Хамероф е сър Роджър Пенроуз – прочут английски физик и математик от Оксфордския университет, който също е разкрил в нашата Вселена следи от съприкосновения с други.
Заедно учените развиват квантова доктрина на съзнанието. И считат, че са разкрили носителите на съзнанието – детайли, които приживе натрупват информацията, а след гибелта на тялото някъде я „ извиват “. Това са ситуирани в невроните белтъчни микротръбички (microtubules), които преди са изпълнявали скромната роля на арматура и транспортни вътреклетъчни канали. Микротръбичките по структури са най-подходящи да бъдат носители на квантовите свойства на мозъка, защото те могат дълготрайно време да съхраняват квантовите положения. А умирайки в нашата Вселена, човек се реалокира в паралелна – по познатия тунел.
