CineLibri: „Слугинята“, между два свята
Корейска екранизация на британски разказ. Любовна история, само че сред две дами. Разкошна библиотека, под която зее голяма яма за мъчения. Граф, който е в действителност шарлатанин и библиофил, който е просто извратен старик. Във кино лентата на Парк Чан Уук има още доста привидно спорни облици и сюжетни обрати, които някак събират на едно място най-хубавото от западния прототип и източната реализация.
„ Слугинята “ е екранизация по разказ на, чиито героини по традиция са. В книгите й техните усеща и връзките им са разказани с безспорна меродавност и схващане, а в екранизацията това става просто посредством фрагментите на двете млади дами – безупречно красиви, почтени в своята младост, изцяло неуязвими за злото в света. Или най-малко по този начин наподобява, тъй като в този филм всичко е една симулативност.
Първа част. В имението на възрастния и раздразним Кузуки идва младата и покорна Сук Хи, с цел да работи като персонална прислужница на племенницата му Хидеко, отглеждана в имението от дете за някой ден чичо й да се ожени за нея и да присвои голямото й благосъстояние. Сук Хи в действителност е подставено лице и работи от името на подправения граф Фудживара, който самичък има проекти за красивата Хидеко, също за да присвои благосъстоянието й, а по-късно да се отърве от нея. Част втора. Нищо не е като в част първа. Чичото библиофил се оказва извратен дъртак, чиято библиотека се състои единствено от порнографска литература. Слугинята и младата стопанка се влюбват и разликите сред тях стартират да изчезват, а общителният граф е подготвен да се отърве от всички по пътя си.
Има и част трета, в която даже и разказаното дотук се оказва лъжливо. Сюжетът се трансформира толкоз пъти и по този начин ненадейно, че двата часа и половина екранно време едвам стигат да разплетем всички загадки. Въпреки това „ Слугинята “ в действителност е един ужасно спокоен и хубав филм.
Всичко в тази история, даже най-вулгарните елементи, е красиво като картина. Декорите и природата на открито, всеки кадър като цяло и в детайлите, костюмите и интериорите на къщите, лицата на героите, всичко е като сън. Най-нежните и съзерцателни елементи са снимани в същото постепенно движение, безшумно, както и най-бруталните подиуми на садизъм и свирепост.
Необичаен филм, награден с десетки награди, в това число и такива за „ хорър “ филми. Но в този филм няма нищо ужасно – той просто работи замайващо като опиат, както единствено корейското кино умее да сервира кошмарите.
„ Слугинята “ е екранизация по разказ на, чиито героини по традиция са. В книгите й техните усеща и връзките им са разказани с безспорна меродавност и схващане, а в екранизацията това става просто посредством фрагментите на двете млади дами – безупречно красиви, почтени в своята младост, изцяло неуязвими за злото в света. Или най-малко по този начин наподобява, тъй като в този филм всичко е една симулативност.
Първа част. В имението на възрастния и раздразним Кузуки идва младата и покорна Сук Хи, с цел да работи като персонална прислужница на племенницата му Хидеко, отглеждана в имението от дете за някой ден чичо й да се ожени за нея и да присвои голямото й благосъстояние. Сук Хи в действителност е подставено лице и работи от името на подправения граф Фудживара, който самичък има проекти за красивата Хидеко, също за да присвои благосъстоянието й, а по-късно да се отърве от нея. Част втора. Нищо не е като в част първа. Чичото библиофил се оказва извратен дъртак, чиято библиотека се състои единствено от порнографска литература. Слугинята и младата стопанка се влюбват и разликите сред тях стартират да изчезват, а общителният граф е подготвен да се отърве от всички по пътя си.
Има и част трета, в която даже и разказаното дотук се оказва лъжливо. Сюжетът се трансформира толкоз пъти и по този начин ненадейно, че двата часа и половина екранно време едвам стигат да разплетем всички загадки. Въпреки това „ Слугинята “ в действителност е един ужасно спокоен и хубав филм.
Всичко в тази история, даже най-вулгарните елементи, е красиво като картина. Декорите и природата на открито, всеки кадър като цяло и в детайлите, костюмите и интериорите на къщите, лицата на героите, всичко е като сън. Най-нежните и съзерцателни елементи са снимани в същото постепенно движение, безшумно, както и най-бруталните подиуми на садизъм и свирепост.
Необичаен филм, награден с десетки награди, в това число и такива за „ хорър “ филми. Но в този филм няма нищо ужасно – той просто работи замайващо като опиат, както единствено корейското кино умее да сервира кошмарите.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ