Кореспондентите на БНР в Израел и любителки на пътешествията Феня

Кореспондентите на БНР в Израел и любителки на пътешествията Феня и Искра Декало се майтапиха, че само те към момента на са посетили Тайланд. И май имат право. Само аз съм била там шест пъти. Но ето, че им се случи! Преди да опишат за " своя Тайланд “, както те са го видели и почувствали, обаче споделят за най-неочакваното премеждие, в което са били въвлечени, дружно с група израелски публицисти, по време на това пътешестване.

Искра Декало рязкязява: " Ние в никакъв случай не сме били проверяващи публицисти. Но една от огромните звезди на израелското телевизионно следствие Давид Сюлейман, който беше в нашата група, ни помоли да участваме в негова " акция “ на летищата в Израел и в Тайланд.

От нас се искаше да се опитаме с мобилните си телефони да заснемем на аерогарата в Банкок по какъв начин му конфискуват елементарни железни нож и вилица, тъкмо такива каквито сервират с храната в бизнес класата на самолета, с който летим. Феня се провали като ТВ оператор, (на нея изобщо техниката ѝ е противопоказна), само че няколкото други публицисти направихме по едно късо клипче, което охранителите незабавно изтриха.

Давид Сюлейман знаеше по какъв начин да ги възвърне и се оказа, че акцията е снимана от няколко разнообразни гледни точки. Предстои монтаж и лъчение на материала. Самият проверяващ публицист съумя да се вмъкне и да снима обеда на хората от бизнес класата, където ясно личат металните ножове – същите като този, който му прибраха.

Тъй като не за първи път Давид Сюлейман се занимава със сигурността и удобството на интернационалните полети, го помолих да отговори на няколко въпроса.

Разкажете за някои от следствията си, които получиха международна популярност и бяха предавани по доста малките екрани.

" През 1993 година преди малко бях приключил специализация по проверяваща публицистика, само че в медиите не знаеха на какво съм кадърен, с цел да ме наемат на работа. Нямах никого зад тила си с изключение на тогавашната ми брачна половинка, която имаше задачата, в случай че ме заловен, да разтръби на медиите каква е била същинската цел на моята акция. А тя беше да вляза в летище " Бен Гурион “ – може би най-охраняваното в света, без пропуск и без документи. Няколко дни следих по какъв начин минават през служебния вход. Намерих си костюм в същия цвят като този на чиновниците. Но кройката беше малко по-различна и по тази причина си държах сакото в ръка. Натиснах звънеца и помахах с ръка, както там e признато. Така преодолях първата врата. Тя беше охранявана от трима пазачи. Не ми направиха проблем и продължих.

Минах край охранителите на самото летище. Също им махнах. Приближих се до аероплан на Ел Ал. Имаше трима охранители: от самолетната акция, от летището и от спецслужбите. Бяха въоръжени. Като се приближавах към тях, вътрешно треперех. Но никой на допусна, че не съм от личния състав. По стълбите на самолета трябваше да мине пасажер. Внимателно го отстраних от пътя си. Махнах другарски на стюардесите. Огледах се къде има свободно място и се настаних на него.

След 10 минути вратата са затвори и самолетът полетя. Даже не знаех за къде пътувам. Тогава оповестиха на пасажерите какъв брой ще продължи полетът, на каква височина и по кое време ще пристигнем в… Найроби в Африка. Помолих стюардесите за диалог с командира. Казах му, че съм проверяващ публицист и съм съумял да проникна в самолета му без документи и без билет.

Върнаха ме в Израел. 11 часа ме разпитваха спецслужбите. Още до момента в който се връщах, вестта за акцията ми се предаваше в новините. Тя ми отвори порти за следствия от всевъзможен тип. Предизвиквам разнообразни организации и системи, разкривайки уязвимите им места. В началото пишех в печатни издания. После – в малкия екран, в най-престижното предаване за проверяваща публицистика " Колботек “.

Cледващата ми акция бе до Франция. Забелязах, че никой не ревизира възглавничките на инвалидните колички. Наех една и във възглавничката ѝ сложих играчки: револвер и граната. Седнах в количката. Знаех, че няма да я поверят, тъй като е железна. Материалът бе за най-тиражния по това време израелски вестник " Идеот ахронот “. С мен пътуваше фоторепортер.

Разследването беше на дейностите на израелската и на френската страна. Летяхме със съответните самолетни компании. Във Франция ми беше по-страшно. Не от хората, от кучетата и от митничаря. Но и те не се занимаваха с един инвалид…

Разследването ми беше препечатано най-малко в 20 страни. Сега на никое място по света инвалидите на пътуват в личните си колички, а преди да ги качат в багажното, те минават особено проучване.

Преди година, който имаше относително малко полети, отлетях до Гърция, съпроводен от оператор на първи канал на тукашната телевизия. Бях облечен като чиновник на тяхното летище. Също другарски помахах с ръка, влязох в пространства и снимах документи, до които имат достъп малко на брой даже от работещите в летището… Отново следствието имаше международен отзив.

Преди 5 години ми пристигна друга концепция. Представих се за различен човек (бях си набавил непозната персонална карта със фотографията, на която изобщо не приличах) и постъпих на работа на интернационалното летище у нас. Отидох във компанията, която провежда чистенето на аерогарата и самолетите. Казах, че желая да бъда чистач на самолети. Разгледаха ми персоналната карта. Питаха за какво не си наподобявам. От " персонален състав “ малко се двоумиха, както и от отдела за защита, само че неналичието на работна ръка за ниско платени длъжности надви. Получих достъп до разнообразни места на летището плюс самолетите.

Вътре бяхме 10 души чистачи с съответни задания. Моята беше да наредя на гърба на всеки стол рекламни материали и списания. Специално си бях донесъл няколко кенчета за безалкохолни питиета. Поставих ги на най-различни места на самолета, който след няколко часа трябваше да отлети. Все едно, че са бомби. След два дни, когато самолетът се завърна, ги открих там, където ги бях оставил. Заснех ги и си ги прибрах. Така направих с 6 самолета, които летяха до разнообразни дестинации.

Какъв беше резултатът от заплахите, на които се подлагахте?

" Разследванията ми в детайли се преглеждат от съответните органи и настъпват промени в работата им. След първото ми следствие за влизане през служебния вход, в този момент то става с пръстови отпечатъци и специфична техника за идентификация. Вече споделих каква стана процедурата за инвалидните колички, освен това във всички интернационалните летища. Почти няма следствие, след което нещата да не се трансформират.

Има ли аналогия сред театъра или киното и проверяващата публицистика?

" Винаги съм желал да бъда актьор. Разследващата публицистика ми дава опция да си напиша сюжета, да предпочитам костюмите и реквизита, да дирижирам действието. Например който ме одобриха за доктор, си облякох бяла престилка, сложих си очила и лекарска слушалка. Казах, че работя в конкурентна болница и желая да вземам при тях единствено нощни смени. Приеха ме, без да попитат за тапия. Навсякъде по света не доближават лекари. Настоях на първото ми нощно дежурство с мен да има доктор с цел да ми “предаде работата “. Не желаех поради моето следствие някой болен да пострада.

Разбирам, че адреналинът е значимо нещо в моята специалност и би трябвало да го преодолея. Когато съм в акция, всички усеща като че ли замръзват. Действам като робот. Основната ми грижа е да не бъда оголен, преди да съм си приключил задачата.

Когато гледате спектакъл и кино, не смятате ли, че там адреналинът даже е по-малко.

" Когато сюжетът е добър и актьорите са органични, протичащото се на сцената или екрана също ме държи напрегнат. Ако не са, следя театралните резултати. Нали пристигам от малкия екран, забавни са ми детайлите. Не бактисвам.

Вашата книга е за границите в проверяващата публицистика.

" Много от нещата, които направих, в случай че не бях публицист, можеха да минат за престъпно закононарушение. Не че има закон, който пази проверяващите публицисти. Но има закон, съгласно който всяко деяние, което не е подбудено от персонално облагодетелстване или няма престъпна устременост, не е подсъдно. Няколко пъти този закон, който е за всички, а освен за публицистите, ме е спасявал.

Критерият дали да направя някакво следствие е дали тематиката съставлява публичен интерес. Знам, че поради моите акции има уволнени чиновници, само че сигурността, животът и здравето на елементарните хора са по-важни. Колкото по-бързо системите се развият, толкоз по-добре. Не скърбя за нито едно от моите следствия!
Снимки – Феня и Искра Декало По обявата работи: Милена Очипалска