Апартаментите в египетската Венеция по-евтини от “Люлин”
Копт-милиардер подвига комплекса Ел Гуна измежду лагуните на Червено море Фамилията Савирис направила първите си пари от боклука, през днешния ден братята са измежду най-богатите хора в Африка
Винаги съм харесвал Венеция! За пръв път я посетих на 13, бях на фамилно странствуване с родителите си. Това беше едно от първите ми пътувания отвън България. Бях удивен от каналите, по които плаваха типичните дребни лодки, както и от архитектурата, и от музеите.
-->
Но чували ли сте за египетската Венеция? Малко европейци познават това местенце, въпреки че то става все по-популярно.
Египетската Венеция е наречена Ел Гуна, което от арабски се превежда като " морска звезда ". Името идва от формата на комплекса - погледнат от горната страна той в действителност наподобява на звезда. Курортът е благосъстоятелност на един от най-богатите хора в Египет - милиардера Но Нагиб Савирис, който е копт /б.ред. - етнорелигиозна група в Северна Африка и Близкия Изток, публикувана основно в Египет, където съставляват основната християнска деноминация/. Той прави първите си пари от преработване на отпадък. Сега е медиен магнат, имa дялoвe в злaтни мини пo цeлия cвят. Притежава също банки и футболни тимове. А също по този начин е и един от най-известните египетски политици, основател на Партията на свободните египтяни. Има двама братя - Наиф и Сами. Те са отпред на най-големия телеком в Близкия изток, Африка и Пакистан. Тримата са притежатели на холдинг, наименуван " Ораском ".
Савирис е платил за земята за построяването на Ел Гуна по 9 египетски паунда на квадратен метър /1 паунд е към 6 стотинки - б. ред./, като първата копка е направена през ноември 1989. Следващата стъпка е била да се обособят 30 дребни островчета, като каналите и лагуните сред тях се пълнят с вода от Червено море. Точно по тази причина е и асоциацията с италианската Венеция. Площта на Ел Гуна е 36 квадратни километра - тъкмо колкото е Борисовата градина в София.
Днес Ел Гуна е разграничена на 3 елементи - остаряла, марина и нова. Там живеят към 22 000 души.
Савирис се е постарал много всичко в комплекса да е изпипано. Дори и кабелите, които нормално загрозяват улиците у нас, са скрити под земятa - въпреки всичко индивидът има бизнес, обвързван със известията.
Ел Гуна наподобява на град-държава, тъй като на входа има бариери и се влиза с паспортен надзор, за който наблюдават служители на реда. Вероятно това се прави поради сигурността на жителите. Един от тримата синове на копта-милиардер е кмет на египетската Венеция.
Показвам си документа и влизам в Ел Гуна. Още от пръв взор виждам невероятна разлика с това, което съм видял досега в курорта Хургада и като цяло в Египет. Дори самият въздух като че ли е по-различен.
В началото на града-държава са разположени хотелите. Питам българския гид първото нещо, което ми идва на разум, а точно - какви са цените за нощувката в египетската Венеция. Той ми дава отговор, че не са по-високи от 300 - 400 лв. по отношение на елементарните хотели в Хургада, което ме изненадва поради лукса, който излъчват.
Малко бусче ни откарва до един от хотелите. Събираме се на мийтинг пойнта, а приключението следва - разходка с лодка по каналите на Ел Гуна! Наоколо има още хотели, блокчета с жилища в тях и дребни бунгала /къщички в жанр Малдиви/. Излизаш от вратата, слизаш по стълбичка и се топваш в типичната за Червено море кристално чиста вода. Просто приказка! Минаваме под особено мостче - би трябвало да се надигнем и да го пипнем, като си намислим едно предпочитание. Според поверието, то ще се сбъдне. Аз си поисквам един ден да дойда на отмора тук.
Обикаляме няколко от по-атрактивните канали и когато минаваме около жилищна постройка екскурзоводът споделя, че едностаен апартамент в новия квартал там коства 35 000 $. Много по-евтино даже от софийския квартал " Люлин "!
След 30 минути слизаме от лодката, с цел да посетим мястото, където се организира церемонията по връчването на тукашните Оскари.
То не е зала, ами открита сцена, наподобяваща на свод с няколко колони. Самите награди носят името на града-държава - Ел Гуна.
Става време за обяд. Влизаме в малко капанче, което прилича френско кафене. Там се продават разнообразни типове сладолед и сладкиши в разнородни фигури. Освежавам се с бананов шейк.
Последната спирка е висока кула, от която се вижда целия курорт. По пътя към нея има голямо голф игрище.
Изкачваме стръмните стълби и се чудим какво ли ще открием на върха. А оттова се открива чудна панорама! Голф игрището е под нас, а по-нататък се редят водни басейни, палми и красиви здания.
Как канолите победиха сача и сушито в Хургада
Храната за туристите в Египет е нещо в действителност неповторимо, което всеки лакомник ще хареса. Но в случай че желаете да опитате ново ядене, посетете ресторант алакарт - има подобен в съвсем всеки от хотелите в Хургада.
Този тип заведения за хранене оферират достоверна кухня от разнообразни страни. В нашия хотел имаше китайска, италианска и египетска кухня. В идващите редове на всяка от тях ще давам оценка от 1 до 10.
Египетска вечеря
Ресторантът е до плажа, а преди да отидем се чудим с какво ли ще ни нагостят. Дори и най - смелите ни показа не доближават до това, което ни предложиха. Очаровани сме от египетската кухня.
Вечерята е разграничена на две елементи. Стартерите и десертът се взимат от блок маса, а главното ядене се сервира.
За начало си взимам салата и няколко типа разядки с хумус, маслини, авокадо и други. Доста са приятни. Набелязвам си и плод, който прилича нашата круша, само че е по- корав. Оказва се, че името му е - джалата.
Сюрпризът на вечерта е достоверно египетско барбекю. То прилича на нашите сачове като размер и тип. Разликата е, че под самия глинен съд има място за разпалване на огън, който да поддържа ястието топло. Сред месото, естествено, не участва свинско, тъй като тяхното изповедание - ислям, го не разрешава.
Но пък има агнешко и телешко. Направено е на шишчета и на дребни пържолки.
Десертът е крем, който наподобява на познатия ни карамел. Приготвен е от брашно, яйца и масло. Това е страхотният свършек на вечерта.
* На египетската вечеря давам 9 от 10 точки. 1 единица по-малко поради леко сухото месо.
Китайска трапеза
Китайският алакарт ни очарова първо с ситуацията. Наистина се бяха постарали да накарат посетителите да се почувстват в Китай за няколко часа. Ресторантът е декориран с типичните фенери и гирлянди. Всеки посетител получава меню.
За ордьовър си поръчвам типична китайска чорба с морски блага. Хареса ми доста - не бях ял такава до в този момент.
Макар че сме на китайска вечер, второто, което пробвам, е суши. Това ядене у нас се смята за типично японско, само че в действителност корените му отпреди повече от 2000 година са от Китай.
За него мога да кажа доста неща, тъй като доста обичам да си пояждам от дребните ролца с ориз и това е една от обичаните ми храни. У нас съм ял на доста места, като не на всички места ми харесва. Пробвал съм го с всевъзможни морски блага или пък с хайвер. Дори съм опитвал да си го направя самичък у дома, като употребявам типичната черга за завиване на вкусното ядене.
Сушито в алакарт е доста по-различно от това в България, въпреки че по същия метод се гарнира с джинджифил и с люто уасаби.
В китайския ресторант сушито е много по-семпло на усет. Към него няма сосове. Хареса ми доста, в действителност.
Третото ядене, което опитвам, са китайски нудълс с пиле в сладко-кисел сос. Те са същите на усет като тези в китайските заведения за хранене в България.
За десерт не ми остана място в стомаха.
* Давам 8 от 10 на китайската вечер, тъй като нудлите приличаха на познатите " 3 minute noodles ", които са полуфабрикат и се приготвят на микровълнова фурна, като се заливат с топла вода.
Италианско гурме
Аз съм огромен почитател на пастата, тъй че с неспокойствие чакат италианската вечер. Отново избираме по менюто обичайни за Италия изкушения. За предястие си поръчвам солени бисквити с хайвер. Интересен усет, който не бях срещал до в този момент. Като второ ядене вземам решение да заложа на типичните талиатели карбонара. Оказаха се в действителност върховен пилотаж - сосът подготвен тъкмо както го обичам. С десерта въобще не сгреших. Избирам италиански каноли. Това е най-вкусното нещо, което съм ял за трите вечери! Реших да проуча малко повече за това ядене, което е нещо като торта с банани, сирене рикота и мед:
За първи път италианските канали стартират да го подготвят в град в Южна Италия, наименуван Калтанисета - провинция в Сицилия с огромно арабско въздействие. В града имало доста хареми. Най-големият от тях е наименуван " замъкът на дамите ". Там са били препоръчани за пръв път каноли на господаря на харема.
За приготвянето на тортата не са нужни доста артикули, само че комбинацията е изключителна на усет.
* Именно поради десерта давам 10 от 10 точки на италианската вечер, която в действителност ме впечатли. С този резултат тя печели надпреварата сред трите национални кухни, които пробвах в Египет.
Винаги съм харесвал Венеция! За пръв път я посетих на 13, бях на фамилно странствуване с родителите си. Това беше едно от първите ми пътувания отвън България. Бях удивен от каналите, по които плаваха типичните дребни лодки, както и от архитектурата, и от музеите. -->
Но чували ли сте за египетската Венеция? Малко европейци познават това местенце, въпреки че то става все по-популярно.
Египетската Венеция е наречена Ел Гуна, което от арабски се превежда като " морска звезда ". Името идва от формата на комплекса - погледнат от горната страна той в действителност наподобява на звезда. Курортът е благосъстоятелност на един от най-богатите хора в Египет - милиардера Но Нагиб Савирис, който е копт /б.ред. - етнорелигиозна група в Северна Африка и Близкия Изток, публикувана основно в Египет, където съставляват основната християнска деноминация/. Той прави първите си пари от преработване на отпадък. Сега е медиен магнат, имa дялoвe в злaтни мини пo цeлия cвят. Притежава също банки и футболни тимове. А също по този начин е и един от най-известните египетски политици, основател на Партията на свободните египтяни. Има двама братя - Наиф и Сами. Те са отпред на най-големия телеком в Близкия изток, Африка и Пакистан. Тримата са притежатели на холдинг, наименуван " Ораском ".
Савирис е платил за земята за построяването на Ел Гуна по 9 египетски паунда на квадратен метър /1 паунд е към 6 стотинки - б. ред./, като първата копка е направена през ноември 1989. Следващата стъпка е била да се обособят 30 дребни островчета, като каналите и лагуните сред тях се пълнят с вода от Червено море. Точно по тази причина е и асоциацията с италианската Венеция. Площта на Ел Гуна е 36 квадратни километра - тъкмо колкото е Борисовата градина в София.
Днес Ел Гуна е разграничена на 3 елементи - остаряла, марина и нова. Там живеят към 22 000 души. Савирис се е постарал много всичко в комплекса да е изпипано. Дори и кабелите, които нормално загрозяват улиците у нас, са скрити под земятa - въпреки всичко индивидът има бизнес, обвързван със известията.
Ел Гуна наподобява на град-държава, тъй като на входа има бариери и се влиза с паспортен надзор, за който наблюдават служители на реда. Вероятно това се прави поради сигурността на жителите. Един от тримата синове на копта-милиардер е кмет на египетската Венеция.
Показвам си документа и влизам в Ел Гуна. Още от пръв взор виждам невероятна разлика с това, което съм видял досега в курорта Хургада и като цяло в Египет. Дори самият въздух като че ли е по-различен.
В началото на града-държава са разположени хотелите. Питам българския гид първото нещо, което ми идва на разум, а точно - какви са цените за нощувката в египетската Венеция. Той ми дава отговор, че не са по-високи от 300 - 400 лв. по отношение на елементарните хотели в Хургада, което ме изненадва поради лукса, който излъчват.
Малко бусче ни откарва до един от хотелите. Събираме се на мийтинг пойнта, а приключението следва - разходка с лодка по каналите на Ел Гуна! Наоколо има още хотели, блокчета с жилища в тях и дребни бунгала /къщички в жанр Малдиви/. Излизаш от вратата, слизаш по стълбичка и се топваш в типичната за Червено море кристално чиста вода. Просто приказка! Минаваме под особено мостче - би трябвало да се надигнем и да го пипнем, като си намислим едно предпочитание. Според поверието, то ще се сбъдне. Аз си поисквам един ден да дойда на отмора тук.
Обикаляме няколко от по-атрактивните канали и когато минаваме около жилищна постройка екскурзоводът споделя, че едностаен апартамент в новия квартал там коства 35 000 $. Много по-евтино даже от софийския квартал " Люлин "!
След 30 минути слизаме от лодката, с цел да посетим мястото, където се организира церемонията по връчването на тукашните Оскари. То не е зала, ами открита сцена, наподобяваща на свод с няколко колони. Самите награди носят името на града-държава - Ел Гуна. Става време за обяд. Влизаме в малко капанче, което прилича френско кафене. Там се продават разнообразни типове сладолед и сладкиши в разнородни фигури. Освежавам се с бананов шейк.
Последната спирка е висока кула, от която се вижда целия курорт. По пътя към нея има голямо голф игрище.
Изкачваме стръмните стълби и се чудим какво ли ще открием на върха. А оттова се открива чудна панорама! Голф игрището е под нас, а по-нататък се редят водни басейни, палми и красиви здания.
Как канолите победиха сача и сушито в Хургада
Храната за туристите в Египет е нещо в действителност неповторимо, което всеки лакомник ще хареса. Но в случай че желаете да опитате ново ядене, посетете ресторант алакарт - има подобен в съвсем всеки от хотелите в Хургада.
Този тип заведения за хранене оферират достоверна кухня от разнообразни страни. В нашия хотел имаше китайска, италианска и египетска кухня. В идващите редове на всяка от тях ще давам оценка от 1 до 10.
Египетска вечеря Ресторантът е до плажа, а преди да отидем се чудим с какво ли ще ни нагостят. Дори и най - смелите ни показа не доближават до това, което ни предложиха. Очаровани сме от египетската кухня.
Вечерята е разграничена на две елементи. Стартерите и десертът се взимат от блок маса, а главното ядене се сервира.
За начало си взимам салата и няколко типа разядки с хумус, маслини, авокадо и други. Доста са приятни. Набелязвам си и плод, който прилича нашата круша, само че е по- корав. Оказва се, че името му е - джалата.
Сюрпризът на вечерта е достоверно египетско барбекю. То прилича на нашите сачове като размер и тип. Разликата е, че под самия глинен съд има място за разпалване на огън, който да поддържа ястието топло. Сред месото, естествено, не участва свинско, тъй като тяхното изповедание - ислям, го не разрешава.
Но пък има агнешко и телешко. Направено е на шишчета и на дребни пържолки.
Десертът е крем, който наподобява на познатия ни карамел. Приготвен е от брашно, яйца и масло. Това е страхотният свършек на вечерта.
* На египетската вечеря давам 9 от 10 точки. 1 единица по-малко поради леко сухото месо.
Китайска трапеза Китайският алакарт ни очарова първо с ситуацията. Наистина се бяха постарали да накарат посетителите да се почувстват в Китай за няколко часа. Ресторантът е декориран с типичните фенери и гирлянди. Всеки посетител получава меню.
За ордьовър си поръчвам типична китайска чорба с морски блага. Хареса ми доста - не бях ял такава до в този момент.
Макар че сме на китайска вечер, второто, което пробвам, е суши. Това ядене у нас се смята за типично японско, само че в действителност корените му отпреди повече от 2000 година са от Китай.
За него мога да кажа доста неща, тъй като доста обичам да си пояждам от дребните ролца с ориз и това е една от обичаните ми храни. У нас съм ял на доста места, като не на всички места ми харесва. Пробвал съм го с всевъзможни морски блага или пък с хайвер. Дори съм опитвал да си го направя самичък у дома, като употребявам типичната черга за завиване на вкусното ядене.
Сушито в алакарт е доста по-различно от това в България, въпреки че по същия метод се гарнира с джинджифил и с люто уасаби.
В китайския ресторант сушито е много по-семпло на усет. Към него няма сосове. Хареса ми доста, в действителност.
Третото ядене, което опитвам, са китайски нудълс с пиле в сладко-кисел сос. Те са същите на усет като тези в китайските заведения за хранене в България. За десерт не ми остана място в стомаха.
* Давам 8 от 10 на китайската вечер, тъй като нудлите приличаха на познатите " 3 minute noodles ", които са полуфабрикат и се приготвят на микровълнова фурна, като се заливат с топла вода.
Италианско гурме
Аз съм огромен почитател на пастата, тъй че с неспокойствие чакат италианската вечер. Отново избираме по менюто обичайни за Италия изкушения. За предястие си поръчвам солени бисквити с хайвер. Интересен усет, който не бях срещал до в този момент. Като второ ядене вземам решение да заложа на типичните талиатели карбонара. Оказаха се в действителност върховен пилотаж - сосът подготвен тъкмо както го обичам. С десерта въобще не сгреших. Избирам италиански каноли. Това е най-вкусното нещо, което съм ял за трите вечери! Реших да проуча малко повече за това ядене, което е нещо като торта с банани, сирене рикота и мед:
За първи път италианските канали стартират да го подготвят в град в Южна Италия, наименуван Калтанисета - провинция в Сицилия с огромно арабско въздействие. В града имало доста хареми. Най-големият от тях е наименуван " замъкът на дамите ". Там са били препоръчани за пръв път каноли на господаря на харема.
За приготвянето на тортата не са нужни доста артикули, само че комбинацията е изключителна на усет.
* Именно поради десерта давам 10 от 10 точки на италианската вечер, която в действителност ме впечатли. С този резултат тя печели надпреварата сред трите национални кухни, които пробвах в Египет.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ