Сложната игра на Путин с Иран, вечна дружба няма
Конюнктурният съюз в Сирия и стремежът да се печели от частичното повдигане на антииранските наказания напълно не значат, че Москва е направила към този момент стратегически завой към Техеран, колкото и да им се желае на аятолах Хаменей и на московските радетели за доближаване с иранците, написа Иван Преображенски в разбор за съветското издание "Росбалт ". Той преглежда обстолятелствата към скорошната аудиенция на съветския президент Владимир Путин в Техеран.
Владимир Путин посети Техеран за присъединяване в тристранна среща сред водачите на Азербайджан, Иран и Русия. Всъщност обаче азербайджанският началник Илхам Алиев изигра там ролята на прикритие. Присъствието му не разреши да се твърди, че става дума единствено за руско-ирански договаряния на най-високо ниво.
Затова нищо чудно, че след срещата Путин открои така усърдно Каспийската тематика. По думите му в тристранните договаряния е разисквано многострадалното съглашение за делба на водоема, общ за Русия, Иран, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан.
Защо Турция се хвърли в обятията на Путин
Идва ли Голямата война на Съединени американски щати в Близкия Изток
"Надявам се в най-близко време да приключим съгласуването на всички параметри, на договореностите, които следва да се подпишат в най-близко време за каспийските проблеми, статута на Каспийско море ", съобщи оптимистично съветският водач след диалога с президентите на Иран и на Азербайджан - Хасан Рохани и Илхам Алиев.
Де факто обаче съглашението, по което се дискутира още от времето на Борис Елцин, е съвсем толкоз надалеч от сключване, колкото и в края на 90-те. Ако не и още по-далеч. Интересите на петте каспийски страни са прекомерно разнопосочни.
Тъй че
тристранната среща на върха, изключително в днешната външнополитическа обстановка, бе единствено претекст, с цел да дойде Путин персонално в Техеран .
С това Москва изрично показва здравината на своя съюз с Иран, и то напълно освен по сирийския въпрос. Сирия прочее бе тематика номер едно. Това акцентираха освен водачите на Русия и на Иран, декларирали след договарянията, че нямат нито едно различие във връзка бъдещето на тази страна. Правим извода, че същото важи и за президентското бъдеще на настоящия формален сирийски водач Башар Асад.
Значението на сирийската тематика подчертаха с изключение на тях, всеки посвоему, Съединени американски щати и Израел.жАмериканците бяха подготвили за срещата в Техеран изказване, че Русия се мъчи да спъва следствието за потребление на химически оръжия от режима на Асад против неговите съперници. Израелците, нееднократно заявявали обществено, че няма да търпят възможни военни бази на Иран в Сирия, въобще усилване на иранското въздействие в района, нанесоха въздушни удари по предградията на сирийската столица Дамаск и град Хомс. По-късно се разбра, че са обстреляли обекти, свързани с ливанската шиитска формация Хизбула, съдружник на Иран и финансирана по израелски данни от него.
Russia's Putin in Iran for talks, offers support for nuclear deal https://t.co/Hi1TZAiNdP pic.twitter.com/t4I99JZYcY
— CGTN (@CGTNOfficial) November 2, 2017
Така Израел и Съединени американски щати насочиха сигнал, че наблюдават деликатно съветската външнополитическа активност в района. Без да се стремят към спор с Москва, израелците единствено загатват, че са изрично срещу всевъзможен неин алианс с Техеран по каквито и да било въпроси с изключение на сегашната интервенция против ИД.
Съединени американски щати не крият, че към този момент считат Русия за съдружник на Иран ,
на който администрацията на Доналд Тръмп желае прочее да наложи още веднъж предходните наказания, тъй като не има вяра в така наречен нуклеарна договорка. Ще напомним, че изискванията й предвиждаха замяна: повдигане на глобите против прекъсване на иранската нуклеарна стратегия, криеща риска от основаване на атомна бомба.
Иранските управляващи на собствен ред също се мъчеха да покажат, че Русия е техен боен съдружник и през днешния ден. Показателно е, че Владимир Путин има среща с аятолах Али Хаменей, нравствен и действителен политически водач на страната. Върховният началник на Иран на часа предложи на съветския президент не какво да е, а взаимно "да изолират Съединени американски щати ", в това число минавайки към взаимни заплащания в националните валути. Това съгласно Али Хаменей ще спомогне да се преодолеят американските наказания, каквито са наложени на Русия и частично към момента работят против Иран.
Москва прочее обявява другарството си с Техеран и военното съдействие с него в Сирия, само че не се кани намерено да подписа с иранците боен или търговско-икономически съюз. Теми, вълнуващи Русия, са сирийското споразумяване и запазването на рестриктивните мерки върху петролодобива, които да предотвратят ново стремглаво поевтиняване на горивото. Тук може да прибавим тематиката за директните транспортни коридори, да вземем за пример "Север-Юг " в посока Индия и ред частни въпроси като доставките на съветски газ през Азербайджан за Северен Иран, където "синьото гориво " не доближава, при все това самите иранци са огромни експортьори на газ.
Засега Кремъл очевидно няма настройка за "вечен съюз " с Иран ,
въпреки връзките му със Запада от ден на ден да се утежняват. Конюнктурният съюз в Сирия и стремежът да се печели от частичното повдигане на антииранските наказания напълно не значат, че Москва е направила към този момент стратегически завой към Техеран, колкото и да им се желае на аятолах Хаменей и на московските радетели за доближаване с иранците.
В двустранното съдействие от последните десетилетия сме натрупали прекалено много опит, показващ, че Иран е отличен съдружник най-много единствено на думи. А в действителност постоянно гони само своите ползи и в виновни моменти елементарно не помни сътрудниците си.
Владимир Путин посети Техеран за присъединяване в тристранна среща сред водачите на Азербайджан, Иран и Русия. Всъщност обаче азербайджанският началник Илхам Алиев изигра там ролята на прикритие. Присъствието му не разреши да се твърди, че става дума единствено за руско-ирански договаряния на най-високо ниво.
Затова нищо чудно, че след срещата Путин открои така усърдно Каспийската тематика. По думите му в тристранните договаряния е разисквано многострадалното съглашение за делба на водоема, общ за Русия, Иран, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан.
Защо Турция се хвърли в обятията на Путин
Идва ли Голямата война на Съединени американски щати в Близкия Изток
"Надявам се в най-близко време да приключим съгласуването на всички параметри, на договореностите, които следва да се подпишат в най-близко време за каспийските проблеми, статута на Каспийско море ", съобщи оптимистично съветският водач след диалога с президентите на Иран и на Азербайджан - Хасан Рохани и Илхам Алиев.
Де факто обаче съглашението, по което се дискутира още от времето на Борис Елцин, е съвсем толкоз надалеч от сключване, колкото и в края на 90-те. Ако не и още по-далеч. Интересите на петте каспийски страни са прекомерно разнопосочни.
Тъй че
тристранната среща на върха, изключително в днешната външнополитическа обстановка, бе единствено претекст, с цел да дойде Путин персонално в Техеран .
С това Москва изрично показва здравината на своя съюз с Иран, и то напълно освен по сирийския въпрос. Сирия прочее бе тематика номер едно. Това акцентираха освен водачите на Русия и на Иран, декларирали след договарянията, че нямат нито едно различие във връзка бъдещето на тази страна. Правим извода, че същото важи и за президентското бъдеще на настоящия формален сирийски водач Башар Асад.
Значението на сирийската тематика подчертаха с изключение на тях, всеки посвоему, Съединени американски щати и Израел.жАмериканците бяха подготвили за срещата в Техеран изказване, че Русия се мъчи да спъва следствието за потребление на химически оръжия от режима на Асад против неговите съперници. Израелците, нееднократно заявявали обществено, че няма да търпят възможни военни бази на Иран в Сирия, въобще усилване на иранското въздействие в района, нанесоха въздушни удари по предградията на сирийската столица Дамаск и град Хомс. По-късно се разбра, че са обстреляли обекти, свързани с ливанската шиитска формация Хизбула, съдружник на Иран и финансирана по израелски данни от него.
Russia's Putin in Iran for talks, offers support for nuclear deal https://t.co/Hi1TZAiNdP pic.twitter.com/t4I99JZYcY
— CGTN (@CGTNOfficial) November 2, 2017
Така Израел и Съединени американски щати насочиха сигнал, че наблюдават деликатно съветската външнополитическа активност в района. Без да се стремят към спор с Москва, израелците единствено загатват, че са изрично срещу всевъзможен неин алианс с Техеран по каквито и да било въпроси с изключение на сегашната интервенция против ИД.
Съединени американски щати не крият, че към този момент считат Русия за съдружник на Иран ,
на който администрацията на Доналд Тръмп желае прочее да наложи още веднъж предходните наказания, тъй като не има вяра в така наречен нуклеарна договорка. Ще напомним, че изискванията й предвиждаха замяна: повдигане на глобите против прекъсване на иранската нуклеарна стратегия, криеща риска от основаване на атомна бомба.
Иранските управляващи на собствен ред също се мъчеха да покажат, че Русия е техен боен съдружник и през днешния ден. Показателно е, че Владимир Путин има среща с аятолах Али Хаменей, нравствен и действителен политически водач на страната. Върховният началник на Иран на часа предложи на съветския президент не какво да е, а взаимно "да изолират Съединени американски щати ", в това число минавайки към взаимни заплащания в националните валути. Това съгласно Али Хаменей ще спомогне да се преодолеят американските наказания, каквито са наложени на Русия и частично към момента работят против Иран.
Москва прочее обявява другарството си с Техеран и военното съдействие с него в Сирия, само че не се кани намерено да подписа с иранците боен или търговско-икономически съюз. Теми, вълнуващи Русия, са сирийското споразумяване и запазването на рестриктивните мерки върху петролодобива, които да предотвратят ново стремглаво поевтиняване на горивото. Тук може да прибавим тематиката за директните транспортни коридори, да вземем за пример "Север-Юг " в посока Индия и ред частни въпроси като доставките на съветски газ през Азербайджан за Северен Иран, където "синьото гориво " не доближава, при все това самите иранци са огромни експортьори на газ.
Засега Кремъл очевидно няма настройка за "вечен съюз " с Иран ,
въпреки връзките му със Запада от ден на ден да се утежняват. Конюнктурният съюз в Сирия и стремежът да се печели от частичното повдигане на антииранските наказания напълно не значат, че Москва е направила към този момент стратегически завой към Техеран, колкото и да им се желае на аятолах Хаменей и на московските радетели за доближаване с иранците.
В двустранното съдействие от последните десетилетия сме натрупали прекалено много опит, показващ, че Иран е отличен съдружник най-много единствено на думи. А в действителност постоянно гони само своите ползи и в виновни моменти елементарно не помни сътрудниците си.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ