Концесията в Добричко е огледало на държавата
Концесия за 254 кв. км в Добруджа - находище на газ "Спасово " с сектори "Рогозина ", "Чернооково ", "Калина " и "Рогозина-изток ". Начало на плана е в далечната 2003-а, само че с кулминационна точка през тези дни - всеобщи митинги против възможен рандеман.
В началото на седмицата се разбра, че компанията - притежател на разрешението "Русгеоком ", към този момент предлага на притежателите на земя контракти за продажба или прилагане на парцела им дружно с "екстра " - обслужване на потребностите им от природен газ на преференциални цени. От другата страна на барикадата обаче са застанали хиляди хора и разнообразни организации - те упорстват концесията да се спре поради заплахата от замърсяване на подпочвените води в региона. И ще продължат да стачкуват - включително и посредством блокади на пътища и инфраструктура.
Така властта у нас се изправи пред алтернативата на избора сред икономическата целенасоченост и публичната логичност. И Сцилата и Харибдата на политическият избор, тъй като "Русгеоком ", въпреки и българска компания на фамилията на Сашо Дончев, наподобява много обвързвана с Русия. Тоест монополът на Москва в обезпечаването на синьо гориво за България ще се затвърди за следващ път - с капацитета за едни най-малко 2.5 милиарда куб. метра газ.
На такива мисли навежда историята на концесията. Навремето позволение за изследване в региона получава съветската "Башкиргеология ", единствено че четири години по-късно продава плана на "Русгеоком " - особено формирана за тази цел компания. До наскоро едноличен притежател на нейния капитал бе "Хадли Тайд Лимитед ". Дружеството е учредено по законодателството на офшорната зона Британски Вирджински острови, фирмен номер 1551653, със седалище и адрес на ръководство: Трайдент концерн къмпани лимитед, ПК 146, Роуд Таун, Тортола. "Тръстът” е това, което основава офшорките – организация, представляваща притежателите. В регистъра пък е записано, че става дума "за икономическа група, чието сдружение майка "Ди Ди Мениджмънт " АД, ЕИК 130677105, седалище и адрес на ръководство: гр. София 1407, Район "Лозенец ", бул.”Джеймс Баучер” №114, е българско локално лице и неговите действителни притежатели - физически лица, са известни (декларират се съгласно чл.4 т.3 от Закон за икономическите и финансовите връзки с сдруженията, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, обвързваните с тях лица и техните действителни собственици), а точно: Сашо Георгиев Дончев, Ева Мария Дончева, Даниел Михал Дончев...”
Няколко обяснения - главната част от "Овергаз холдинг " е благосъстоятелност на Сашо Дончев посредством DDI holding LTD, който е с номер 03735879 в службата за вписвания (регистъра) на Англия и Уелс и адрес 4 Hill Street, London, W1J 5NE. На този адрес са регистрирани голям брой компании, тъй като там е офисът на профилирана за задачата адвокатска адвокатска фирма. Корените на този DDI holding водят до същата офшорна зона - Британските Вирджински острови. В България компанията е посочена като добита от "Ди Ди мениджмънт " АД против покупката на 18.36 млн. броя акции по 1 $ номинал всяка. Факт е, че тази интервенция е била заявена в регистъра на Companien House със "закъснение " от над две години - през 2009-а.
Именно от получателите на тази конструкция на собствеността поражда първият проблем – политическия. Навремето американската "Шеврон ", а и други бяха спрени от изследвания в Добруджа. Дори се стигна до мораториум върху техния газ - шистовия. Но изредилите се до момента държавни управления си мълчат за какво мярката е друга за другите по генезис вложители.
Всъщност и до момента не е напълно ясно по какъв начин ще се добива русгеокомският газ. Според експертите от групата на "Овъргаз " - по класическия прийом от към 2000-2700 м дълбочина. А съгласно протестиращите жители - по метода за рандеман на газ от шисти. Защото в този регион ги има – на дълбочина към 5000 м, те също са проучени и посочили съществуване на повече от задоволително количество синьо гориво. Същевременно в надълбоко корумпирана страна като нашата няма нито орган, нито власт, която да пожелае фактически да проконтролира какво и по какъв начин се добива.
Съмнения подухва и непрецизната и разтеглива аргументация на отчета за влияние върху околната среда. В него няма нито думичка за способа на рандеман. Посочването на типа на технологията за сондиране - наклонено сондиране (стр.18) и фрази от вида "Използва се пластовата сила посредством обичайни методи” (стр. 126), засягат н е метода на извличане на газ, а метода надостигане до избрана дълбочина на рандеман! Освен това компанията обосновава капиталовото си предложение посредством пресмятане на евентуални ресурси на природен газ (стр. 17, стр. 35 - "Участъците "Рогозина-Изток ", "Чернооково " и "Калина " са сектори с евентуални запаси от природен газ и се нуждаят от спомагателни проучвателни работи за превръщането им в потвърдени ресурси "), условно създаване на площадки и сондажи (стр. 30 - "Всички сондажни площадки, с изключение на П 1-1 на сектор "Рогозина ", не са избрани и са условно посочени), неустановеност в желанията и даже нулева опция, при която рандеман няма да има. Инвестиционно желание и предложение обаче не може да борави с догатки и без съответни параметри и планове, на правилото "дайте, пък ще забележим! ".
От другата страна на зародилия обществено-политическо-икономически проблем е икономическата целенасоченост. Добивът не се интересува каква компания го прави - съветска, западна, българска или в случай че щете - марсианска. На процедура произходът на компанията няма значение, стига тя да съблюдава законите и разпоредбите. Така или другояче, облагите й ще се таксуват у нас, у нас ще се заплаща ДДС-то, у нас ще се осъществя добитото гориво. Но икономическата целенасоченост слага и различен въпрос – за концесията. И освен за тази. Ако митингите съумеят, те ще девалвират очакванията за присъединяване на какъвто и да е капитал в такива процедури. Никой не влага десетки милиони в изследвания, с цел да разбере най-после, че не може да направи нищо, тъй като по този начин е решила обществеността. Подобна неточност към този момент беше сторена от Народното събрание с измененията в концесионните режими, ограничавайки периода им на 35 години. А за такова времетраене на използването надали някой ще се наеме да построи язовир, да създаде рудно, газово или нефтено находище. Защото с изключение на да си възвърне вложените пари, което в тези сфери става мъчно и постепенно, ще би трябвало и да завоюва задоволително, с цел да е податлив да рискува. Депутатите сякаш се усетиха и преди окончателното приемане на норматива "поправиха " грешката си. Но по този начин сътвориха нов гаф – по изключение можело да се даде подобен режим и за по-дълъг период. При все че точно изключенията и субективната преценка на властта и държавните управления вършат и основават корупцията.
В последна сметка разногласието към концесията в Добруджа сред жители и частни компании автоматизирано създаде статуса на страната България. Той е лика-прилика на лъжливата игра "тука има- тука нема " - концесия, благосъстоятелност, цивилен права, грижа за природата, привличане на капитал и вложители.
Григор Лилов
В началото на седмицата се разбра, че компанията - притежател на разрешението "Русгеоком ", към този момент предлага на притежателите на земя контракти за продажба или прилагане на парцела им дружно с "екстра " - обслужване на потребностите им от природен газ на преференциални цени. От другата страна на барикадата обаче са застанали хиляди хора и разнообразни организации - те упорстват концесията да се спре поради заплахата от замърсяване на подпочвените води в региона. И ще продължат да стачкуват - включително и посредством блокади на пътища и инфраструктура.
Така властта у нас се изправи пред алтернативата на избора сред икономическата целенасоченост и публичната логичност. И Сцилата и Харибдата на политическият избор, тъй като "Русгеоком ", въпреки и българска компания на фамилията на Сашо Дончев, наподобява много обвързвана с Русия. Тоест монополът на Москва в обезпечаването на синьо гориво за България ще се затвърди за следващ път - с капацитета за едни най-малко 2.5 милиарда куб. метра газ.
На такива мисли навежда историята на концесията. Навремето позволение за изследване в региона получава съветската "Башкиргеология ", единствено че четири години по-късно продава плана на "Русгеоком " - особено формирана за тази цел компания. До наскоро едноличен притежател на нейния капитал бе "Хадли Тайд Лимитед ". Дружеството е учредено по законодателството на офшорната зона Британски Вирджински острови, фирмен номер 1551653, със седалище и адрес на ръководство: Трайдент концерн къмпани лимитед, ПК 146, Роуд Таун, Тортола. "Тръстът” е това, което основава офшорките – организация, представляваща притежателите. В регистъра пък е записано, че става дума "за икономическа група, чието сдружение майка "Ди Ди Мениджмънт " АД, ЕИК 130677105, седалище и адрес на ръководство: гр. София 1407, Район "Лозенец ", бул.”Джеймс Баучер” №114, е българско локално лице и неговите действителни притежатели - физически лица, са известни (декларират се съгласно чл.4 т.3 от Закон за икономическите и финансовите връзки с сдруженията, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, обвързваните с тях лица и техните действителни собственици), а точно: Сашо Георгиев Дончев, Ева Мария Дончева, Даниел Михал Дончев...”
Няколко обяснения - главната част от "Овергаз холдинг " е благосъстоятелност на Сашо Дончев посредством DDI holding LTD, който е с номер 03735879 в службата за вписвания (регистъра) на Англия и Уелс и адрес 4 Hill Street, London, W1J 5NE. На този адрес са регистрирани голям брой компании, тъй като там е офисът на профилирана за задачата адвокатска адвокатска фирма. Корените на този DDI holding водят до същата офшорна зона - Британските Вирджински острови. В България компанията е посочена като добита от "Ди Ди мениджмънт " АД против покупката на 18.36 млн. броя акции по 1 $ номинал всяка. Факт е, че тази интервенция е била заявена в регистъра на Companien House със "закъснение " от над две години - през 2009-а.
Именно от получателите на тази конструкция на собствеността поражда първият проблем – политическия. Навремето американската "Шеврон ", а и други бяха спрени от изследвания в Добруджа. Дори се стигна до мораториум върху техния газ - шистовия. Но изредилите се до момента държавни управления си мълчат за какво мярката е друга за другите по генезис вложители.
Всъщност и до момента не е напълно ясно по какъв начин ще се добива русгеокомският газ. Според експертите от групата на "Овъргаз " - по класическия прийом от към 2000-2700 м дълбочина. А съгласно протестиращите жители - по метода за рандеман на газ от шисти. Защото в този регион ги има – на дълбочина към 5000 м, те също са проучени и посочили съществуване на повече от задоволително количество синьо гориво. Същевременно в надълбоко корумпирана страна като нашата няма нито орган, нито власт, която да пожелае фактически да проконтролира какво и по какъв начин се добива.
Съмнения подухва и непрецизната и разтеглива аргументация на отчета за влияние върху околната среда. В него няма нито думичка за способа на рандеман. Посочването на типа на технологията за сондиране - наклонено сондиране (стр.18) и фрази от вида "Използва се пластовата сила посредством обичайни методи” (стр. 126), засягат н е метода на извличане на газ, а метода надостигане до избрана дълбочина на рандеман! Освен това компанията обосновава капиталовото си предложение посредством пресмятане на евентуални ресурси на природен газ (стр. 17, стр. 35 - "Участъците "Рогозина-Изток ", "Чернооково " и "Калина " са сектори с евентуални запаси от природен газ и се нуждаят от спомагателни проучвателни работи за превръщането им в потвърдени ресурси "), условно създаване на площадки и сондажи (стр. 30 - "Всички сондажни площадки, с изключение на П 1-1 на сектор "Рогозина ", не са избрани и са условно посочени), неустановеност в желанията и даже нулева опция, при която рандеман няма да има. Инвестиционно желание и предложение обаче не може да борави с догатки и без съответни параметри и планове, на правилото "дайте, пък ще забележим! ".
От другата страна на зародилия обществено-политическо-икономически проблем е икономическата целенасоченост. Добивът не се интересува каква компания го прави - съветска, западна, българска или в случай че щете - марсианска. На процедура произходът на компанията няма значение, стига тя да съблюдава законите и разпоредбите. Така или другояче, облагите й ще се таксуват у нас, у нас ще се заплаща ДДС-то, у нас ще се осъществя добитото гориво. Но икономическата целенасоченост слага и различен въпрос – за концесията. И освен за тази. Ако митингите съумеят, те ще девалвират очакванията за присъединяване на какъвто и да е капитал в такива процедури. Никой не влага десетки милиони в изследвания, с цел да разбере най-после, че не може да направи нищо, тъй като по този начин е решила обществеността. Подобна неточност към този момент беше сторена от Народното събрание с измененията в концесионните режими, ограничавайки периода им на 35 години. А за такова времетраене на използването надали някой ще се наеме да построи язовир, да създаде рудно, газово или нефтено находище. Защото с изключение на да си възвърне вложените пари, което в тези сфери става мъчно и постепенно, ще би трябвало и да завоюва задоволително, с цел да е податлив да рискува. Депутатите сякаш се усетиха и преди окончателното приемане на норматива "поправиха " грешката си. Но по този начин сътвориха нов гаф – по изключение можело да се даде подобен режим и за по-дълъг период. При все че точно изключенията и субективната преценка на властта и държавните управления вършат и основават корупцията.
В последна сметка разногласието към концесията в Добруджа сред жители и частни компании автоматизирано създаде статуса на страната България. Той е лика-прилика на лъжливата игра "тука има- тука нема " - концесия, благосъстоятелност, цивилен права, грижа за природата, привличане на капитал и вложители.
Григор Лилов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ