ГЕРБ се възстановява, отстъпление при БСП
Концепцията на Дончев за икономическа промяна заслужава да е в центъра на огромен спор Пасивната акция изигра неприятна смешка на социалистите, споделя социологът Боряна Димитрова, шеф на " Алфа Рисърч "
* Борисов печели, тъй като самичък реализира проектите си - в акцията той бе на всички места
* Агресивното „ Не-Европа “ в езика и на най-яростно популистките партии, отстъпи място на „ Да-Европа “
* Разнобоят сред към този момент разединените „ патриоти “ се задълбочава
* Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ, Демократична България имаш късмет за евродепутат, само че мандатът им не е сигурен
- Г-жо Димитрова, какъв е вашият разбор на изборната акция? С какво се отличаваше тя от други предизборни акции?
- Започнала под знака на „ Апартаментгейт “, акцията за Евроизбори 2019 претърпя няколко трансформации и в последна сметка, най-малко до през днешния ден, броени дни преди вота на 26 май, се отличава с три характерности: активност, внезапни амплитуди, нападателно опълчване – както сред политически съперници, по този начин и сред идеологически съидейници. В акцията несъмнено преобладаваха националните тематики и проблеми. Европа продължаваше да се преглежда като донор на средства и правдивост, само че не и като място, където България би трябвало да образува обединения и да усилва шанса да отстоява интелигентно, само че твърдо своите позиции. Въпреки превесът на националното измерение, направи усещане и това, че агресивното „ Не-Европа “ в езика на дори най-яростно популистките партии, отстъпи място на „ Да-Европа “. И това напълно не е инцидентно. Дори и те си дадоха сметка, че въпреки и българите да имат рецензии към Европейски Съюз, не виждат друга опция за себе и за страната, отвън европейската вероятност.
- Как се разместиха пластовете в партиите?
- В резултат от преплитането на битово-националната проблематика с европейските упования, следим разбъркване на пластовете на най-малко три нива. Възстановяване на ГЕРБ и оттегляне на Българска социалистическа партия, задълбочаващ се разнобой сред към този момент разединените „ патриоти “, разширяващ се периметър на политико-корпоративната реклама, претендираща да дава евтини хапчета за тежките обществени проблеми.
- Кой води на финалната права?
- С ангажимента, че при възможна ниска изборна интензивност, която няма да е изключение на изборите за Европейски парламент, или при пораждане ненадейно събитие, промени са вероятни до последния миг, на финалната права ГЕРБ очевидно се откъсва пред съперниците.
- Кои партии виждате в европейския парламент и с какъв брой депутати?
- Три партии сигурно ще имат депутати в Европейския парламент. ГЕРБ, с евентуално 6-7 депутати, Българска социалистическа партия – с 5-6, Движение за права и свободи – с 3-4. В взаимозависимост от динамичността през последните дни преди вота, мандат могат да получат още Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ, Демократична България. За нито една от тях обаче той не е изцяло сигурен. Ако тези политически сили не съумеят да прескочат бариерата от 5.88, то тогава първите три партии ще изпратят по още един народен представител в Европейския парламент.
- Как се отрази „ Апартаментгейт “ и къщите за посетители върху предизборната акция?
- Преди, а и в самото начало на акцията, ГЕРБ понесе тежки вреди от тези кавги – ерозия на имидж, ерозия на доверие, ерозия на поддръжка. В следствие обаче, препоръките на леви политолози и социолози към Българска социалистическа партия, чисто и просто да остави ГЕРБ да „ употребява “ вредите от абсурда, без тя самата да разгърне и отбрани свои тематики и решения, изиграха неприятна смешка на левицата.
Българска социалистическа партия не съумя да завоюва от акцията си, не съумя да наложи безапелационни за обществото тези, да се допре до чувствителни за разсъдъка и страстта на българина струни. Така, макар позиционното преимущество, което „ апартаментгейт “ и къщите за посетители й дадоха на старта, Българска социалистическа партия отстъпи пред извънредно дейната акция на ГЕРБ, с която Борисов персонално се ангажира.
Без мощно наличие, без безапелационни тези, които могат да бъдат развити в хода на акцията и без персони, които да пазят позиции, избори не се печелят. Това демонстрират и трендовете от края на акцията.
- Лидера на ГЕРБ Бойко Борисов заръча на своите да желаят амнистия от гласоподавателите и да пропагандират хората да се върнат в точния момент от ваканцията си и да гласоподават? Ще го послушат ли те?
- У Борисов има нещо, което мощно го отличава като водач. Не разчита някой да извършва препоръките му, а нормално самичък се заема да реализира замисъла си. В тази акция това пролича изключително ясно. Борисов е на всички места. Лично той желае амнистия, персонално той демонстрира смисъла на европейските вложения за живота на елементарния българин, персонално той пази държавното управление. И последните изследвания сочат, че напъните му дават резултат.
- Борисов заприказва, че след края на мандата ще се отдръпна от партията. Даже е подготвен с вид за правоприемник. Кой от ГЕРБ може да го замести в ръководството и в партията, съгласно вас?
- Не обичам спекулативното спрягане на имена, това не е особено и за организацията, която съставлявам, Алфа Рисърч. Ако приказваме по принцип, един предстоящ водач би трябвало да е освен назован, би трябвало да е и предназначен. Не е задоволително да бъде „ посочен “, би трябвало и самичък да се е наложил, да има личен престиж – и измежду симпатизантите, и измежду жителите, и на интернационалната сцена. Ако България си слага за цел да върви ускорено към рационализация и към ядрото на Европа, такива водачи могат да бъдат образовани и будещи доверие хора от идващото потомство в ГЕРБ като Томислав Дончев, или сполучливи кметове на партията.
- Гафовете и грешките ще решат ли вота?
- Не, няма да го решат. Гафовете и грешките се простят. Пороците, операциите, злоупотребите – не.
- Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ сподели че на в края на месеца ще изискат нова формула за ръководство на България. Очаквате ли предварителни парламентарни избори? Кога и при какви условия?
- И различен път съм споделяла, че Евроизборите са своего рода тест за стабилността на държавното управление. Хипотетична загуба на ГЕРБ би трансформирала политическата обстановка и катализирала един предварителен избор. Победа на ГЕРБ отваря пътя на партията за цялостен мандат. Което не значи, че безусловно ще се резервира сегашната управническа формула. Напротив, прекомерно допустимо е да има остра конкуренция за ролята на съдружен сътрудник на ГЕРБ – от страна на патриотите, на Марешки, на самия Карадайъ.
- Кой ще завоюва и кой ще загуби от ниската изборна интензивност?
- От ниска изборна интензивност губи постоянно демокрацията и жителите. Защото тя намалява легитимността на избранниците, които и да са те. А оттова до ерозия на доверието в институциите е дори не една, а половин крачка. Ако приказваме по-тясно, единствено за гласовете в урните – печели най-вече партията с най-твърд електорат, Движение за права и свободи. Да напомним, в случай че читателите са не запомнили, че през 2007г., когато до урните отидоха малко под 2 милиона гласоподаватели, Движение за права и свободи (с 20% от гласовете) за малко да стане първа политическа мощ, като съвсем се изравни по тежест с ГЕРБ (21.7%) ) и Българска социалистическа партия (21.4%).
- Очаквате ли изненади с преференциите?
- Радикално пренадреждане на листите надали ще се случи. Няколко души да излязат обаче по-напред за сметка на други, е изцяло реалистично. Не бих го нарекла изненада. Друго би ме шокирало същински - в случай че макар напъните да се избегне феномена 15/15, още веднъж се случат „ служебни “ победи. Доста тъжни заключения ще би трябвало да си създадем тогава.
- Вицепремиерът Томислав Дончев излезе с идея за икономическа промяна: от произвеждане на ишлеме към произвеждане на артикули с висока добавена стойност. Възможно ли е тази концепция да събере партиите на една маса, с цел да дискутират повишение благосъстоянието на хората?
- Идеята и още повече – извеждането на цели и тласъци за ускорено развиване – са повече от нужни. Познавам общите параметри на концепцията и мисля, че тя заслужава да бъде доразработена и сложена в центъра на спор – освен на партии, само че и на откриватели, бизнес, специалисти. България би трябвало да гледа не в предишното, а в бъдещето. Трябва да концентрира старания в няколко основни посоки, които да са в положение да издърпат останалите стопански браншове. Опитът на сполучливите страни демонстрира, че е нужен консенсус за целите и ограниченията, който да бъде следван от най-малко няколко следващи държавни управления. Добре е и България да се поучи от тях.
* Борисов печели, тъй като самичък реализира проектите си - в акцията той бе на всички места
* Агресивното „ Не-Европа “ в езика и на най-яростно популистките партии, отстъпи място на „ Да-Европа “
* Разнобоят сред към този момент разединените „ патриоти “ се задълбочава
* Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ, Демократична България имаш късмет за евродепутат, само че мандатът им не е сигурен
- Г-жо Димитрова, какъв е вашият разбор на изборната акция? С какво се отличаваше тя от други предизборни акции?
- Започнала под знака на „ Апартаментгейт “, акцията за Евроизбори 2019 претърпя няколко трансформации и в последна сметка, най-малко до през днешния ден, броени дни преди вота на 26 май, се отличава с три характерности: активност, внезапни амплитуди, нападателно опълчване – както сред политически съперници, по този начин и сред идеологически съидейници. В акцията несъмнено преобладаваха националните тематики и проблеми. Европа продължаваше да се преглежда като донор на средства и правдивост, само че не и като място, където България би трябвало да образува обединения и да усилва шанса да отстоява интелигентно, само че твърдо своите позиции. Въпреки превесът на националното измерение, направи усещане и това, че агресивното „ Не-Европа “ в езика на дори най-яростно популистките партии, отстъпи място на „ Да-Европа “. И това напълно не е инцидентно. Дори и те си дадоха сметка, че въпреки и българите да имат рецензии към Европейски Съюз, не виждат друга опция за себе и за страната, отвън европейската вероятност.
- Как се разместиха пластовете в партиите?
- В резултат от преплитането на битово-националната проблематика с европейските упования, следим разбъркване на пластовете на най-малко три нива. Възстановяване на ГЕРБ и оттегляне на Българска социалистическа партия, задълбочаващ се разнобой сред към този момент разединените „ патриоти “, разширяващ се периметър на политико-корпоративната реклама, претендираща да дава евтини хапчета за тежките обществени проблеми.
- Кой води на финалната права?
- С ангажимента, че при възможна ниска изборна интензивност, която няма да е изключение на изборите за Европейски парламент, или при пораждане ненадейно събитие, промени са вероятни до последния миг, на финалната права ГЕРБ очевидно се откъсва пред съперниците.
- Кои партии виждате в европейския парламент и с какъв брой депутати?
- Три партии сигурно ще имат депутати в Европейския парламент. ГЕРБ, с евентуално 6-7 депутати, Българска социалистическа партия – с 5-6, Движение за права и свободи – с 3-4. В взаимозависимост от динамичността през последните дни преди вота, мандат могат да получат още Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ, Демократична България. За нито една от тях обаче той не е изцяло сигурен. Ако тези политически сили не съумеят да прескочат бариерата от 5.88, то тогава първите три партии ще изпратят по още един народен представител в Европейския парламент.
- Как се отрази „ Апартаментгейт “ и къщите за посетители върху предизборната акция?
- Преди, а и в самото начало на акцията, ГЕРБ понесе тежки вреди от тези кавги – ерозия на имидж, ерозия на доверие, ерозия на поддръжка. В следствие обаче, препоръките на леви политолози и социолози към Българска социалистическа партия, чисто и просто да остави ГЕРБ да „ употребява “ вредите от абсурда, без тя самата да разгърне и отбрани свои тематики и решения, изиграха неприятна смешка на левицата.
Българска социалистическа партия не съумя да завоюва от акцията си, не съумя да наложи безапелационни за обществото тези, да се допре до чувствителни за разсъдъка и страстта на българина струни. Така, макар позиционното преимущество, което „ апартаментгейт “ и къщите за посетители й дадоха на старта, Българска социалистическа партия отстъпи пред извънредно дейната акция на ГЕРБ, с която Борисов персонално се ангажира.
Без мощно наличие, без безапелационни тези, които могат да бъдат развити в хода на акцията и без персони, които да пазят позиции, избори не се печелят. Това демонстрират и трендовете от края на акцията.
- Лидера на ГЕРБ Бойко Борисов заръча на своите да желаят амнистия от гласоподавателите и да пропагандират хората да се върнат в точния момент от ваканцията си и да гласоподават? Ще го послушат ли те?
- У Борисов има нещо, което мощно го отличава като водач. Не разчита някой да извършва препоръките му, а нормално самичък се заема да реализира замисъла си. В тази акция това пролича изключително ясно. Борисов е на всички места. Лично той желае амнистия, персонално той демонстрира смисъла на европейските вложения за живота на елементарния българин, персонално той пази държавното управление. И последните изследвания сочат, че напъните му дават резултат.
- Борисов заприказва, че след края на мандата ще се отдръпна от партията. Даже е подготвен с вид за правоприемник. Кой от ГЕРБ може да го замести в ръководството и в партията, съгласно вас?
- Не обичам спекулативното спрягане на имена, това не е особено и за организацията, която съставлявам, Алфа Рисърч. Ако приказваме по принцип, един предстоящ водач би трябвало да е освен назован, би трябвало да е и предназначен. Не е задоволително да бъде „ посочен “, би трябвало и самичък да се е наложил, да има личен престиж – и измежду симпатизантите, и измежду жителите, и на интернационалната сцена. Ако България си слага за цел да върви ускорено към рационализация и към ядрото на Европа, такива водачи могат да бъдат образовани и будещи доверие хора от идващото потомство в ГЕРБ като Томислав Дончев, или сполучливи кметове на партията.
- Гафовете и грешките ще решат ли вота?
- Не, няма да го решат. Гафовете и грешките се простят. Пороците, операциите, злоупотребите – не.
- Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ сподели че на в края на месеца ще изискат нова формула за ръководство на България. Очаквате ли предварителни парламентарни избори? Кога и при какви условия?
- И различен път съм споделяла, че Евроизборите са своего рода тест за стабилността на държавното управление. Хипотетична загуба на ГЕРБ би трансформирала политическата обстановка и катализирала един предварителен избор. Победа на ГЕРБ отваря пътя на партията за цялостен мандат. Което не значи, че безусловно ще се резервира сегашната управническа формула. Напротив, прекомерно допустимо е да има остра конкуренция за ролята на съдружен сътрудник на ГЕРБ – от страна на патриотите, на Марешки, на самия Карадайъ.
- Кой ще завоюва и кой ще загуби от ниската изборна интензивност?
- От ниска изборна интензивност губи постоянно демокрацията и жителите. Защото тя намалява легитимността на избранниците, които и да са те. А оттова до ерозия на доверието в институциите е дори не една, а половин крачка. Ако приказваме по-тясно, единствено за гласовете в урните – печели най-вече партията с най-твърд електорат, Движение за права и свободи. Да напомним, в случай че читателите са не запомнили, че през 2007г., когато до урните отидоха малко под 2 милиона гласоподаватели, Движение за права и свободи (с 20% от гласовете) за малко да стане първа политическа мощ, като съвсем се изравни по тежест с ГЕРБ (21.7%) ) и Българска социалистическа партия (21.4%).
- Очаквате ли изненади с преференциите?
- Радикално пренадреждане на листите надали ще се случи. Няколко души да излязат обаче по-напред за сметка на други, е изцяло реалистично. Не бих го нарекла изненада. Друго би ме шокирало същински - в случай че макар напъните да се избегне феномена 15/15, още веднъж се случат „ служебни “ победи. Доста тъжни заключения ще би трябвало да си създадем тогава.
- Вицепремиерът Томислав Дончев излезе с идея за икономическа промяна: от произвеждане на ишлеме към произвеждане на артикули с висока добавена стойност. Възможно ли е тази концепция да събере партиите на една маса, с цел да дискутират повишение благосъстоянието на хората?
- Идеята и още повече – извеждането на цели и тласъци за ускорено развиване – са повече от нужни. Познавам общите параметри на концепцията и мисля, че тя заслужава да бъде доразработена и сложена в центъра на спор – освен на партии, само че и на откриватели, бизнес, специалисти. България би трябвало да гледа не в предишното, а в бъдещето. Трябва да концентрира старания в няколко основни посоки, които да са в положение да издърпат останалите стопански браншове. Опитът на сполучливите страни демонстрира, че е нужен консенсус за целите и ограниченията, който да бъде следван от най-малко няколко следващи държавни управления. Добре е и България да се поучи от тях.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ