Контрол над ума Склонността да се тревожим за дребни неща,

Контрол над мозъка

Склонността да се тревожим за дребни неща, да не можем да стоим на едно място, да се опасяваме, да сме комплицирани, да вършим нещо без някаква причина, да приказваме напразно, да сме тъжни без мотив – всичко това е резултат от неналичието на надзор над мозъка. Такова държание има ли и различен резултат с изключение на следствията върху личността? Да. Всички недостатъци и неточности, които човек прави не по свое предпочитание, идват от неналичието на надзор върху мозъка. И в случай че има ключ към триумфа, той е точно в контрола над мозъка. Резултатът от него е проявлението на интуицията, вдъхновението и откровението. А всички паники, терзания, страхове и подозрения идват от неналичието му.

Какво е мозъкът? Една част от човечеството го счита за нещо необяснимо, а за друга той е деяние на мозъка. Това е доста лимитирана визия за мозъка. Чрез радиото гласът стига на хиляди километри разстояние, а мозъкът е доста по-фин от гласа. Той не може да бъде стеснен единствено с мозъка, въпреки че мозъкът е средството за оформяне на мислите. Според мистиците мозъкът е същинският човек, а тялото е единствено дреха, която носим. Тази дума произлиза от санскритската дума мана, а от нея произлиза ману, което е съвсем същото като британската дума за човек, man. С други думи, „ човек ” (man) значи „ разум ” (mind). Виждаме верността на това, когато назовем някого печален или посърнал, или съдбоносен и въодушевен, или добре уравновесен, тъй като всички тези качества принадлежат на мозъка. Човекът не е своето тяло, а своят разум. Има сентенция, че това, което си, приказва по-ясно от това, което казваш. С други думи гласът на мозъка стига по-далеч от казаното на глас и има по-силно влияние.

Умът е този, който основава атмосфера. Често се чудим за какво в наличието на някого се усещаме неприятно, без той да ни е сторил нещо неприятно. С него се усещаме смутени, изтощени, комплицирани, до момента в който наличието на различен ни зарежда с сила. Защо става по този начин? Това е резултатът на мозъка на индивида. Кипящият от сила разум зарежда атмосферата с сила, с огън, който възпламенява всички присъстващи. Спокойният и умиротворен разум поражда същите чувства у тези, които попаднат в неговата атмосфера. Веднъж попитах моя нравствен преподавател по какъв начин можем да познаем божия човек. Той ми отговори: „ Не по това, което споделя или което наподобява, че е, а по атмосферата, която основава наличието му. Това е критерият. Човек не може да сътвори атмосфера, която да не подхожда на неговия дух. ”

В Библията се споделя, че първо била основана земята, а след това небесата – което значи, че първо е било приключено тялото, по-късно – мозъкът. Детето се ражда, по този начин да се каже, с визия на мозъка, със скелет на мозъка, върху който след това са надянати плътта и кожата. Няма разум без тяло, което значи, че преди да бъде направено тялото, мозъкът е бил единствено акаша (Санскритската дума акаша подхожда на „ етер ”). Опитът, който той е натрупал посредством тялото, е станал негово знание. Именно познанието прави мозъка. Акаша, който след раждането на физическото тяло става разум, към този момент е събрал неразбираеми знания от мозъците, които е срещнал по пътя си към земята. Може от един разум да е взел повече, в сравнение с от други. В този случай той е събрал основно характерности от един субект, който е живял преди този момент на земята. Освен това посредством родителите акаша се снабдява с познанията и с метода на мислене на техните предшественици, на нацията, расата и степента на еволюция на цялото човечество в дадения миг.

Първото, което можем да научим за мозъка, е, че що се отнася до неговото битие, той е самостоятелен от тялото. Умът обаче се обогатява от претърпяното посредством сетивата. Няма подозрение, че мозъкът е в тялото, само че той е и отвън него, както светлината, която е по едно и също време и във фенера, и отвън него. Тялото е фенерът, в който се намира светлината, само че фенерът не пречи на светлината. Светлината е самостоятелна от фенера. Тя свети на открито и същото важи и за мозъка. Мозъкът не е мозъкът, както физическият сърдечен орган не е сърцето. Просто възприятието се усеща по-силно в гърдите, а мисълта се прояснява в мозъка. С други думи, очилата не са очите, те единствено оказват помощ да виждаме по-ясно. Но зрението е без значение от очилата, до момента в който очилата зависят от зрението. Така и тялото зависи от мозъка, само че мозъкът не зависи от тялото. Тялото не може да съществува без мозъка, само че мозъкът може да съществува без тялото. Умът е невидимата същина на тялото. Той има собствен център във физическата същина и този център е мозъкът, както центърът на възприятията е сърцето.

Всичко, което сетивата могат да доловят, е външно, само че всичко, което мозъкът може да улови, е вътрешно. Това значи, че въображението идва от мозъка и мозъкът го възприема. Чувствата, спомените, концентрацията, разсъдъкът, всички те са усещания на мозъка. Можем да кажем, че мозъкът е доста повече, в сравнение с тялото, същността на индивида. В това отношение тялото е като палтото, което обличаме.

От: „ Лечението. Ментално филтриране и светът на мозъка “, Хазрат Инаят Хан, ИК „ Шамбала “, 2012 година
Снимка: The Sufi-teacher and founder of the International Sufo-Order Hazrat Inayat Khan, bg.wikipedia.org