Лавракът изби рибата
- Консумацията на риба в България пораства. - Търсенето става по-разнообразно, като на респект са гръцките ципура и лаврак и екзотичните морски блага. - Трендът на растеж дава огромен капацитет за развиване на рибарството и аквакултурите.
Мятам два лаврака на скарата и вечерята е подготвена. Само допреди няколко години това звучеше като екзотика, а през днешния ден е повече от обикновено. Гръцки риби като лаврака и ципурата, а в последно време и фагри, сьомга, звук, океански деликатесни риби, към този момент са елементарно наличните българския пазар. Има ги даже в дребни рибни магазинчета в градчета като Трявна, където превозът постоянно е усложняват доставките на морски деликатеси.
" Купуваме от производители, от кораби, които ловят риба, имаме лични сътрудници в Шри Ланка и Сенегал. Внасяме със самолети, с кораби, със лични камиони. Използваме катарските авиолинии, а от Европа доставяме със лични тирове. Доставяме живи стриди от Франция да вземем за пример ", изяснява пред " Капитал " Христо Спасов от един от огромните вносители " Алекс фиш ". Снабдяват се магазини, заведения за хранене, хотели в цяла България, както и супермаркетите на комерсиалните вериги, които с зареждат с риба със период на валидност 10 дни.
" Няма ресторант от междинния и високия клас, който да не зарежда от нас. Ресторантите на " Хепи " и на " Виктория " да вземем за пример купуват от нас единствено охладена риба, за тях внасяме по специфична сертификация ", споделя той. Компанията е и вносител и производител на суши артикули. Има и три магазина и следва отварянето на нов в " Драгалевци ".
Новият пазар
Промяната на рибния пазар в действителност е забележителна. Вносът на охладени гръцки риби се е нараснал в пъти по отношение на 2010 година Новите технологии в съхранението пък обезпечават опция тези риби да стигнат до по-отдалечени места на добра цена. Роля имат и огромните търговски вериги с тяхната ефикасна логистика.
Капитал - брой 35
В резултат на това България, която обичайно е на едно от последните места в Европейския съюз по консумация на риба, отбелязва сериозен прогрес. Ако през 2014 година приблизително на човек се падат едвам по 5.4 кг годишно, по данни на сектора към този момент е 10 кг на човек. Освен това преди рибата влизаше в новините главно на Никулден, а в този момент е целогодишно на фокус. Или казано с други думи, рибата, и то морската, се връща в менюто на българина.
Обяснението на търговците за смяната в настройките на потребителите е в растящите приходи и все по-големият блян към здравословния метод на живот. Расте освен потреблението като безспорна стойност, само че и ползата към по-нетрадиционни за българския пазар типове - морските блага като миди, скариди, раци. Гръцките ципура и лаврак пък към този момент изпреварат обичайните за България скумрия, пъстърва и шаран.
В цялата тази рибна фиеста обаче има един огромен изчезнал - черноморският улов. Все още е извънредно мъчно да се откри чернокоп, паламуд или български сафрид в комерсиалната мрежа в страната. Отглеждането на морски риби във ферми в Черно море пък е изключителна необичайност.
Мятам два лаврака на скарата и вечерята е подготвена. Само допреди няколко години това звучеше като екзотика, а през днешния ден е повече от обикновено. Гръцки риби като лаврака и ципурата, а в последно време и фагри, сьомга, звук, океански деликатесни риби, към този момент са елементарно наличните българския пазар. Има ги даже в дребни рибни магазинчета в градчета като Трявна, където превозът постоянно е усложняват доставките на морски деликатеси.
" Купуваме от производители, от кораби, които ловят риба, имаме лични сътрудници в Шри Ланка и Сенегал. Внасяме със самолети, с кораби, със лични камиони. Използваме катарските авиолинии, а от Европа доставяме със лични тирове. Доставяме живи стриди от Франция да вземем за пример ", изяснява пред " Капитал " Христо Спасов от един от огромните вносители " Алекс фиш ". Снабдяват се магазини, заведения за хранене, хотели в цяла България, както и супермаркетите на комерсиалните вериги, които с зареждат с риба със период на валидност 10 дни.
" Няма ресторант от междинния и високия клас, който да не зарежда от нас. Ресторантите на " Хепи " и на " Виктория " да вземем за пример купуват от нас единствено охладена риба, за тях внасяме по специфична сертификация ", споделя той. Компанията е и вносител и производител на суши артикули. Има и три магазина и следва отварянето на нов в " Драгалевци ".
Новият пазар
Промяната на рибния пазар в действителност е забележителна. Вносът на охладени гръцки риби се е нараснал в пъти по отношение на 2010 година Новите технологии в съхранението пък обезпечават опция тези риби да стигнат до по-отдалечени места на добра цена. Роля имат и огромните търговски вериги с тяхната ефикасна логистика.
Капитал - брой 35
В резултат на това България, която обичайно е на едно от последните места в Европейския съюз по консумация на риба, отбелязва сериозен прогрес. Ако през 2014 година приблизително на човек се падат едвам по 5.4 кг годишно, по данни на сектора към този момент е 10 кг на човек. Освен това преди рибата влизаше в новините главно на Никулден, а в този момент е целогодишно на фокус. Или казано с други думи, рибата, и то морската, се връща в менюто на българина.
Обяснението на търговците за смяната в настройките на потребителите е в растящите приходи и все по-големият блян към здравословния метод на живот. Расте освен потреблението като безспорна стойност, само че и ползата към по-нетрадиционни за българския пазар типове - морските блага като миди, скариди, раци. Гръцките ципура и лаврак пък към този момент изпреварат обичайните за България скумрия, пъстърва и шаран.
В цялата тази рибна фиеста обаче има един огромен изчезнал - черноморският улов. Все още е извънредно мъчно да се откри чернокоп, паламуд или български сафрид в комерсиалната мрежа в страната. Отглеждането на морски риби във ферми в Черно море пък е изключителна необичайност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ