Конфликт на интереси в Сатирата. Що така бе, Мило?
Конкурсът за нов шеф на Храма на усмивките следва до дни Трима души от комисията, избрала Сърменов за шеф, с богатства работа в театъра
Нали знаете - класическата драма е издигната върху спора сред позитивния воин, негативния воин и героинята. В сатиричния й вид обаче - и на сцената, и в живота, позитивният воин не всеки път е положителният, негативният не всеки път е неприятният. А в ролята на героинята постоянно влиза не тъкмо дамата...
- Сатиричния спектакъл " Алеко Константинов ". Сцена, вълнувала с осъществяванията на колоси като Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, милиони българи.
След броени дни Сатирата става административен терен. Предстои състезанието за избор на нов шеф. Нищо ужасно, или пък извънредно. Мандатът на Калин Сърменов, завладял не едно женско сърце с ролята на мафиота Милото в сериала " Седем часа разлика ", изтича. Министерството на културата, принципал на театъра, към този момент разгласи процедурата.
Надпреварата започва още преди Нова година, когато служебният министър проф. Велислав Минеков пусна състезанията за шефове на всички културни институции в страната, чиито мандати изтичат или към този момент са изтекли. Така рулетката се завъртя. Предстои привикване на комисиите за избор на шефове, които ще проведат събеседване с претендентите.
За първия пост в обичания на народа спектакъл играят досегашният началник Сърменов, звездата на Сатирата Мариан Бачев и Валентин Гиясбейли, който е
През 2020 година искаше да оглави Българския културен институт в Москва, само че не изкласи до присъединяване. Наскоро се опитва и за кино студио " Време ". Сега най-малко, съгласно формалното известие на уеб страницата на културното ведомство, е позволен до състезанието. Гилдията обаче е безапелационна - възможностите му са оскъдни, изключително на фона на Сърменов и Бачев.
Първият се разписа като шефа, нараснал заплатите на артисти и личен състав с 50%, вторият - като звездата, вдигнала двойно рейтинга на Сатирата с брилянтното си осъществяване в " Да, господин министър председател! ", където с Кръстю Лафазанов вършат възторг повече от 4 години, с над 60 пъти на сцената.
И двамата съществени кандидати за Сатирата имат своите почитатели и критици. Сърменов събира плюсове основно откъм личния състав по тази причина, че съумя относително добре да се оправи по време на пандемията.
Бачев обаче владее сърцето на публиката с дългия лист с хитови постановки и с мениджърските си триумфи. Неговата Театрална работилница пленява към сцената стотици деца и юноши, откривайки млади гении.
Концепциите им за бъдещето на най-вълнуващия спектакъл у нас - господарят на смеха до сълзи, който на тази година става на 65, ще се срещнат в конкурсната комисия.
Защото в действителност Сърменов и Бачев към този момент един път са взели участие в тази пиеса. Преди съвсем 5 години.И тогава са основни съперници, макар че претендентите са петима. Освен тях за поста играят още шефът до този миг проф. Здравко Митков, режисьорът Венцислав Асенов и синът на Калата - артистът Ивайло Калоянчев.
Сърменов получава толкоз точки, че всички останали комфортно са под чертата, позволяваща оборване на резултата. Джентълменски споделят: По-добрият да победи. Но към момента не знаят, че някои членове на комисията ще имат любопитно бъдеще в Сатирата.
Шеф на конкурсната комисия през 2017 година е Христо Мутафчиев. Институционално – ръководител е на Съюза на българските актьори. Но инцидентно или не по време на мандата си Сърменов назначава сина му Асен Мутафчиев като щатен артист в Сатирата. Съпругата на Христо Мутафчиев – Елица Мутафчиева, пък става асистент режисьор в театъра. Ако в този миг някой си споделя: какво пък, несъмнено имат качества и заслуги, един факт оставя горчив усет в устата.
Тя печели първо място в състезанието за написване на язвителен текст - „ Трима мъже и една Маргарита “ и правото да режисира постановката, в която 2 от четирите функции се извършват точно от Асен Мутафчиев и Христо Мутафчиев.
Със сигурност почитателите на Милото биха споделили: гений. Въпреки, че думата за божествения подарък произлиза от онази жълтица, с която в антична Гърция плащали на актьорите.Никой не оспорва гениите на фамилия Мутафчиеви. Но любопитните обстоятелства към онази комисия на свършват дотук. Член в нея е и режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски. Няколко месеца след избирането на Калин Сърменов, Ламбрев-Михайловски получава покана за режисура – " Как се обира банка? " от Сами Файяд, изиграна 23 пъти. И в нея - каква изненада, играе...Христо Мутафчиев.Година по-късно Ламбрев-Михайловски получава задача да осъществя " Енергични хора “ на Василий Шукшин. Но за разлика от банковия, този театър е игран едвам 7 пъти на огромна сцена и е свален от афиша. Справката за представленията на Сатирата, както и на останалите театри, е съответно регистрирана в Министерство на културата.
Преди няколко месеца Ламбрев-Михайловски режисира и моноспектакъла за стендъп сцената Хепи Сатира - „ Шоуто на Сюзън “ от Питър Куилтър. Три постановки за 4 години - неоспорим режисьорски триумф.Член на комисията през 2017 година е и театроведът Богдана Костуркова. Само няколко месеца след състезанието и тя е назначена в Сатирата. Става основен драматург, макар че е пенсионирана от Театър „ София “ няколко месеца преди този момент.
Има и още едно забавно деяние от пиесата с състезанието през 2017 година Тогава Сърменов подчертава пред комисията на репертоара на театъра и на младите гении в трупата. Бачев - на мениджърското развиване на Сатирата. Казва, че в случай че стане шеф, няма да играе в постановки, тъй като счита, че не е редно. И декларира, че брачната половинка му Милена Видер, която също е актриса, ще влиза в Сатирата единствено като фен.
Но шефът Сърменов не мисли по този начин.Само няколко месеца по-късно, Сатирата осъществя „ остаряла фантазия “, както самичък споделя в едно свое изявление Калин Сърменов, да изиграе Дон Кихот и в средата на декември същата година се появява " За какво ви е Дон Кихот! " по Сервантес в театрална версия на Юрий Дачев. Спектакълът се играе 21 пъти. След това, година по-късно, се слага " Телевизионна мрежа " още веднъж с Калин Сърменов в централната роля.
Идва 2019 – времето на пандемията и ограничаващите ограничения. Г-н Сърменов стартира да работи като режисьор, поставяйки моноспектаклите: " Тъп оптимист " на Явор Борисов, " Извънземни пристрастености “ на Борислав Захариев (на който е и автор), " Наздраве на живота " на Иван Панев (на който е и съавтор). Сърменов слага камерната режисура “Кой-кого " на Момо Капор, а на огромната сцена - " Сатирично кабаре " на който е създател и постановчик.
И единствено месец преди да изтече мандатът му през ноември 2021 година се саморазпределя в централната роля на пиесата " Всички обичат Гари " от Ноел Кауард. Разбира се, за тези действия получава възнаграждения над заплатата.
Обясненията за всичко това могат да бъдат най-различни. От случайност, колкото и необикновено да звучи, през това за което се шушука зад кулисите - непосредственост с тогавашните ръководещи, до възприятието за комизъм на Калин Сърменов. Но даже той знае, че шегата е като солта, не трябва да се прекалява с нея, тъй като с изключение на, че нагарча, може и да разболее.
Всъщност, както и да се огледа, историята отпреди 4 и недостатък години си има едно име - спор на ползи. И то фрапантен. И защото новият дубъл следва, е значимо да не се повтаря.
Нали знаете - класическата драма е издигната върху спора сред позитивния воин, негативния воин и героинята. В сатиричния й вид обаче - и на сцената, и в живота, позитивният воин не всеки път е положителният, негативният не всеки път е неприятният. А в ролята на героинята постоянно влиза не тъкмо дамата...
- Сатиричния спектакъл " Алеко Константинов ". Сцена, вълнувала с осъществяванията на колоси като Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, милиони българи.
След броени дни Сатирата става административен терен. Предстои състезанието за избор на нов шеф. Нищо ужасно, или пък извънредно. Мандатът на Калин Сърменов, завладял не едно женско сърце с ролята на мафиота Милото в сериала " Седем часа разлика ", изтича. Министерството на културата, принципал на театъра, към този момент разгласи процедурата.
Надпреварата започва още преди Нова година, когато служебният министър проф. Велислав Минеков пусна състезанията за шефове на всички културни институции в страната, чиито мандати изтичат или към този момент са изтекли. Така рулетката се завъртя. Предстои привикване на комисиите за избор на шефове, които ще проведат събеседване с претендентите.
За първия пост в обичания на народа спектакъл играят досегашният началник Сърменов, звездата на Сатирата Мариан Бачев и Валентин Гиясбейли, който е
През 2020 година искаше да оглави Българския културен институт в Москва, само че не изкласи до присъединяване. Наскоро се опитва и за кино студио " Време ". Сега най-малко, съгласно формалното известие на уеб страницата на културното ведомство, е позволен до състезанието. Гилдията обаче е безапелационна - възможностите му са оскъдни, изключително на фона на Сърменов и Бачев.
Първият се разписа като шефа, нараснал заплатите на артисти и личен състав с 50%, вторият - като звездата, вдигнала двойно рейтинга на Сатирата с брилянтното си осъществяване в " Да, господин министър председател! ", където с Кръстю Лафазанов вършат възторг повече от 4 години, с над 60 пъти на сцената.
И двамата съществени кандидати за Сатирата имат своите почитатели и критици. Сърменов събира плюсове основно откъм личния състав по тази причина, че съумя относително добре да се оправи по време на пандемията.
Бачев обаче владее сърцето на публиката с дългия лист с хитови постановки и с мениджърските си триумфи. Неговата Театрална работилница пленява към сцената стотици деца и юноши, откривайки млади гении.
Концепциите им за бъдещето на най-вълнуващия спектакъл у нас - господарят на смеха до сълзи, който на тази година става на 65, ще се срещнат в конкурсната комисия.
Защото в действителност Сърменов и Бачев към този момент един път са взели участие в тази пиеса. Преди съвсем 5 години.И тогава са основни съперници, макар че претендентите са петима. Освен тях за поста играят още шефът до този миг проф. Здравко Митков, режисьорът Венцислав Асенов и синът на Калата - артистът Ивайло Калоянчев.
Сърменов получава толкоз точки, че всички останали комфортно са под чертата, позволяваща оборване на резултата. Джентълменски споделят: По-добрият да победи. Но към момента не знаят, че някои членове на комисията ще имат любопитно бъдеще в Сатирата.
Шеф на конкурсната комисия през 2017 година е Христо Мутафчиев. Институционално – ръководител е на Съюза на българските актьори. Но инцидентно или не по време на мандата си Сърменов назначава сина му Асен Мутафчиев като щатен артист в Сатирата. Съпругата на Христо Мутафчиев – Елица Мутафчиева, пък става асистент режисьор в театъра. Ако в този миг някой си споделя: какво пък, несъмнено имат качества и заслуги, един факт оставя горчив усет в устата.
Тя печели първо място в състезанието за написване на язвителен текст - „ Трима мъже и една Маргарита “ и правото да режисира постановката, в която 2 от четирите функции се извършват точно от Асен Мутафчиев и Христо Мутафчиев.
Със сигурност почитателите на Милото биха споделили: гений. Въпреки, че думата за божествения подарък произлиза от онази жълтица, с която в антична Гърция плащали на актьорите.Никой не оспорва гениите на фамилия Мутафчиеви. Но любопитните обстоятелства към онази комисия на свършват дотук. Член в нея е и режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски. Няколко месеца след избирането на Калин Сърменов, Ламбрев-Михайловски получава покана за режисура – " Как се обира банка? " от Сами Файяд, изиграна 23 пъти. И в нея - каква изненада, играе...Христо Мутафчиев.Година по-късно Ламбрев-Михайловски получава задача да осъществя " Енергични хора “ на Василий Шукшин. Но за разлика от банковия, този театър е игран едвам 7 пъти на огромна сцена и е свален от афиша. Справката за представленията на Сатирата, както и на останалите театри, е съответно регистрирана в Министерство на културата.
Преди няколко месеца Ламбрев-Михайловски режисира и моноспектакъла за стендъп сцената Хепи Сатира - „ Шоуто на Сюзън “ от Питър Куилтър. Три постановки за 4 години - неоспорим режисьорски триумф.Член на комисията през 2017 година е и театроведът Богдана Костуркова. Само няколко месеца след състезанието и тя е назначена в Сатирата. Става основен драматург, макар че е пенсионирана от Театър „ София “ няколко месеца преди този момент.
Има и още едно забавно деяние от пиесата с състезанието през 2017 година Тогава Сърменов подчертава пред комисията на репертоара на театъра и на младите гении в трупата. Бачев - на мениджърското развиване на Сатирата. Казва, че в случай че стане шеф, няма да играе в постановки, тъй като счита, че не е редно. И декларира, че брачната половинка му Милена Видер, която също е актриса, ще влиза в Сатирата единствено като фен.
Но шефът Сърменов не мисли по този начин.Само няколко месеца по-късно, Сатирата осъществя „ остаряла фантазия “, както самичък споделя в едно свое изявление Калин Сърменов, да изиграе Дон Кихот и в средата на декември същата година се появява " За какво ви е Дон Кихот! " по Сервантес в театрална версия на Юрий Дачев. Спектакълът се играе 21 пъти. След това, година по-късно, се слага " Телевизионна мрежа " още веднъж с Калин Сърменов в централната роля.
Идва 2019 – времето на пандемията и ограничаващите ограничения. Г-н Сърменов стартира да работи като режисьор, поставяйки моноспектаклите: " Тъп оптимист " на Явор Борисов, " Извънземни пристрастености “ на Борислав Захариев (на който е и автор), " Наздраве на живота " на Иван Панев (на който е и съавтор). Сърменов слага камерната режисура “Кой-кого " на Момо Капор, а на огромната сцена - " Сатирично кабаре " на който е създател и постановчик.
И единствено месец преди да изтече мандатът му през ноември 2021 година се саморазпределя в централната роля на пиесата " Всички обичат Гари " от Ноел Кауард. Разбира се, за тези действия получава възнаграждения над заплатата.
Обясненията за всичко това могат да бъдат най-различни. От случайност, колкото и необикновено да звучи, през това за което се шушука зад кулисите - непосредственост с тогавашните ръководещи, до възприятието за комизъм на Калин Сърменов. Но даже той знае, че шегата е като солта, не трябва да се прекалява с нея, тъй като с изключение на, че нагарча, може и да разболее.
Всъщност, както и да се огледа, историята отпреди 4 и недостатък години си има едно име - спор на ползи. И то фрапантен. И защото новият дубъл следва, е значимо да не се повтаря.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ