Карадайъ отговори на Радев с уроци от историята /ВИДЕО/
Конфликтът сред другите форми на еднаквост ражда радикализация, споделя водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ през 2019 година Нека да не класираме и не класифицираме вътрешните идентичности – коя е била по-добра и коя е била по-лоша, коя е преди всичко и коя на второ място Всяка една еднаквост е нужна за нас. Ние не се боим от разликата. За нас разликата е благосъстояние, за нас разликата е полезност
С уроци от историята водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ отговори на президента Румен Радев, който с въпроса си за родината рани сърцето на българските турци предходната седмица.
Своя философска тирада за идентичността, другите форми на еднаквост и радикализацията, която ражда изкуствено насаденият спор сред тях, напомни във фейсбук Карадайъ. Словото му е от семинар на Младежкото Движение за права и свободи, извършен в Пловдив на 16 март 2019 година, преди европейските избори през май същата година.
Цитирайки материала „ Идентичност и интеграция ”, Карадайъ изяснява двете форми на еднаквост. Едната е вътрешната еднаквост, която включва в себе си жанр, вяра, родова памет и така нататък Другата е външната еднаквост, който включва история, идеали, легенди, митове, страната – най-много като форма и обучение. Карадайъ акцентира, че вътрешната еднаквост може да се одобри като личностна, а външната като общностна. И дава образци от историята за страшните резултати, когато има спор сред тях – от прочистването на маврите в Испания, през еврейския и ромски геноцид по време на Втората международна война, до гоненията на българските турци от комунистическия режим.
Конфликтът сред идентичностите е причина за радикализация, споделя Карадайъ. И акцентира, че тематиката за идентичностите и разговорът по нея са извънредно значими за Движение за права и свободи.
Това е нужно за нас като Движение за права и свободи, това е нужно за нас, за нашата Родина, за България, това е нужно за нас като европейски жители. Този спор е необходим и прочитът на историята, пречупена пред тази призма - на идентичностите и на интеграцията, е нужна, с цел да можем да сътворим и да произведем един по-добър свят, едно по-добро общество, в което да живеем и ние, и нашите деца, и нашите внуци, декларира Мустафа Карадайъ.
Ето цялостната тирада на Мустафа Карадайъ пред Младежкото Движение за права и свободи на 16 март 2019 година:
Бих желал да се включа в провокацията за европейската еднаквост – какво разбираме ние. Защото има ред тематики, които предислоцират към другите форми на еднаквост, другите релации на другите форми на еднаквост, другите релации на другите идентичности в една форма и потребността, примерно, от спомагателна форма за еднаквост.
В момента чета един подобен материал – „ Идентичност и интеграция ”, който несъмнено в скоро време ще бъде оповестен. Общо взето там се преглеждат две форми на еднаквост. Едната е вътрешната еднаквост, която включва в себе си жанр, вяра, родова памет и така нататък Другата е външната еднаквост, който включва история, идеали, легенди, митове, страната – най-много като форма и обучение. И, в случай че приемем вътрешната еднаквост като личностна даже еднаквост, а другата като общностна еднаквост – по този начин се построяват и общностите – главно с легенди и митове, стъпвайки на историята. Личната, стъпвайки върху рода и родовата памет – по този метод се построява.
Обаче другите спорове въобще от историята, които ги знаем по какъв начин се пораждат от тази призма пречупени, пречупени от идентичностите.
Тези две форми на идентичности от време на време пораждат едни такива положения, в които в едната форма да речем има опити за ранглиста на избрана еднаквост като по-добра от другата еднаквост. В историята сме виждали опити за налагането на тази по-добра еднаквост върху другата с друга форма на мощ.
Не съм историк, само че примерно в края на 15 век, в хиляда четиристотин деветдесет и някоя година в Испания се взима решение некатолиците или да си заминат, или да станат католици. Маври, евреи и така нататък Резултатът нали знаем какъв е? Една огромна част се изнасят от Испания, само че една част остават и сякаш одобряват католицизма, някои може би в действителност го одобряват. Обаче какво е отношението на преобладаващата по този начин да кажа еднаквост на католиците към новите католици – тотално гонене и основаване работа на инквизицията. И пречистване на новите католици.
Това се основава в тези условия, когато сътворяваме спорове на едната еднаквост с другите идентичности. Примерът с испанците е добър. Личната еднаквост е и на маври, и на евреи, и на католици, само че общата еднаквост, външната еднаквост, тя е испанската. И, когато постановяваме на болшинството идентичността, персоналната, като обща за външната еднаквост, ние сътворяваме един спор и в личността, и в обществото. Като постановяваме примерно персоналната, вътрешна еднаквост на католиците като обща външна еднаквост за испанците. И стигаме и до цивилен войни.
Сходна е обстановката и в България, сътрудници. Имаше опит за налагане на единна нация по време на комунизма от 1964 до 1989 година И то силово налагане на избрана вътрешна еднаквост на част от обществото, с цел да може да наложат една вътрешна еднаквост като равна на външната еднаквост. Само че в страната 12% са мюсюлмани, има евреи, има католици и така нататък, да не ги изреждаме.
Резултатът какъв е? Стигнахме до ръба на революция. Има и други образци, сътрудници. По време на Втората международна война едната вътрешна еднаквост като я дефинираме като преобладаваща и по-добра над другите, а другите ги оценяваме като неприятни и каква беше терминологията – незадоволителни, да речем на евреите и на ромите. Резултатът какъв е? 6 милиона евреи и 2 милиона роми да минат през концлагерите. Това бе злополука за цяла Европа и за човечеството.
Това са разнообразни образци за конфликтност в конфликтни обстановки, смесването на външната еднаквост с вътрешната еднаквост или опитите за налагането на вътрешната еднаквост като външна еднаквост или да господства едната еднаквост над другата еднаквост. Колеги, такива образци през днешния ден виждаме ли? Виждаме! В Европа. Затова се получават и тези радикализации сега, сътрудници - създавайки вътрешния спор даже в личността на база идентичности.
Всеки един от нас, присъстващите тук в тази зала, имаме една обща външна еднаквост като жители на Република България. Но ние вътре сме с доста друга вътрешна еднаквост и като етноси, и като вяра, и като география, и като родова памет. Но, когато този спор или това налагане тръгне, или тази битка вътре във формата на еднаквост и сред формите на еднаквост, това е урокът от историята – задоволителна причина за радикализация. Има ли причина за радикализация, изникват и другите националистически партии, на които сме очевидци в Европа.
Обаче тук незабавно идва и идващият въпрос. Доколко сме си научили урока от историята. Защото, в случай че през днешния ден ние споделяме, че политиката е едно такова занятие, че тя събира на едно минало, настояще и бъдеще, ние от предишното би трябвало да се научим и да си вземем поуката, с цел да си вършим днешните дейности и да си даваме сметка за резултатите, които произвеждаме в бъдеще. Ние взели ли сме си поуката от историята? Е, добре, една Италия сега се ръководи от националисти. Каква поука сме си взели?! Е, опция за Германия, само че какви са делата в Германия.
Друг е въпросът, че Германия претърпя и национални произшествия тъкмо поради тези въпроси. Във Франция за малко Марин Льо Пен да победи Макрон.
От всички тези неща се вижда, че не сме си взели задоволително урока от историята. За да стигнем до един австрийски анализатор, който неотдавна четох. Той споделя: „ Колкото повече като време се отдалечаваме от Втората международна война, толкоз повече се доближаваме до предпоставките, които сътвориха изискванията за Втората международна война. ”. Тежък въпрос сътрудници, сложен въпрос, огромен въпрос. Ние би трябвало да си даваме сметка за тези неща. И оттова към този момент идва концепцията и нуждата, която при основаването на Европейския съюз бащите на Европейски Съюз на коментирали, само че през днешния ден водачите на Европейски Съюз не разясняват този въпрос - за нуждата от нова метаидентичност, да го кажем от тази позиция. Защото всеки един от нас има вътрешна еднаквост, всеки един от нас има външната еднаквост, за какво да нямаме обща европейска метаидентичност. Но това по-скоро е метафизичен въпрос, по който в течение на времето ние като политици и хора, които се занимават с общностните процеси, би трябвало да имаме отношение и мнение.
И в случай че ние като Движение за права и свободи сме тази по-отворените, които държим да си вземем поуката от историята, скъпи другари, уважаеми сътрудници, дано да създадем по този начин, че да не смесваме в една кошница ябълки и гюлета. Външната еднаквост да не я смесваме с вътрешните идентичности.
Нека да не класираме и да не класифицираме вътрешните идентичности – коя е била по-добра и коя е била по-лоша, коя е преди всичко и коя на второ място. Точно по тази метод се основават изискванията за радикализация, за конфликтност и за проблемност. Няма потребност. Всяка една еднаквост е нужна за нас. Ние не се боим от разликата. За нас разликата е благосъстояние, на нас разликата е полезност.
Темата за идентичностите е доста значима за нас. Но ние би трябвало да разбираме идентичността като разнообразни форми на еднаквост и разнообразни идентичности в другите форми, с цел да можем да сме пълноценни и потребни в общностните процеси. Ще ви бъда доста признателен на една последваща среща главно да се занимаваме единствено с това и интензивно да се включим в този развой. Това е нужно за нас като Движение за права и свободи, това е нужно за нас, за нашата Родина, за България, това е нужно за нас като европейски жители на Европейски Съюз. Този спор е необходим и прочитът на историята, пречупена пред тази призма - на идентичностите и на интеграцията, е нужна, с цел да можем да сътворим и да произведем един по-добър свят, едно по-добро общество, в което да живеем и ние, и нашите деца, и нашите внуци.
С уроци от историята водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ отговори на президента Румен Радев, който с въпроса си за родината рани сърцето на българските турци предходната седмица.
Своя философска тирада за идентичността, другите форми на еднаквост и радикализацията, която ражда изкуствено насаденият спор сред тях, напомни във фейсбук Карадайъ. Словото му е от семинар на Младежкото Движение за права и свободи, извършен в Пловдив на 16 март 2019 година, преди европейските избори през май същата година.
Цитирайки материала „ Идентичност и интеграция ”, Карадайъ изяснява двете форми на еднаквост. Едната е вътрешната еднаквост, която включва в себе си жанр, вяра, родова памет и така нататък Другата е външната еднаквост, който включва история, идеали, легенди, митове, страната – най-много като форма и обучение. Карадайъ акцентира, че вътрешната еднаквост може да се одобри като личностна, а външната като общностна. И дава образци от историята за страшните резултати, когато има спор сред тях – от прочистването на маврите в Испания, през еврейския и ромски геноцид по време на Втората международна война, до гоненията на българските турци от комунистическия режим.
Конфликтът сред идентичностите е причина за радикализация, споделя Карадайъ. И акцентира, че тематиката за идентичностите и разговорът по нея са извънредно значими за Движение за права и свободи.
Това е нужно за нас като Движение за права и свободи, това е нужно за нас, за нашата Родина, за България, това е нужно за нас като европейски жители. Този спор е необходим и прочитът на историята, пречупена пред тази призма - на идентичностите и на интеграцията, е нужна, с цел да можем да сътворим и да произведем един по-добър свят, едно по-добро общество, в което да живеем и ние, и нашите деца, и нашите внуци, декларира Мустафа Карадайъ.
Ето цялостната тирада на Мустафа Карадайъ пред Младежкото Движение за права и свободи на 16 март 2019 година:
Бих желал да се включа в провокацията за европейската еднаквост – какво разбираме ние. Защото има ред тематики, които предислоцират към другите форми на еднаквост, другите релации на другите форми на еднаквост, другите релации на другите идентичности в една форма и потребността, примерно, от спомагателна форма за еднаквост.
В момента чета един подобен материал – „ Идентичност и интеграция ”, който несъмнено в скоро време ще бъде оповестен. Общо взето там се преглеждат две форми на еднаквост. Едната е вътрешната еднаквост, която включва в себе си жанр, вяра, родова памет и така нататък Другата е външната еднаквост, който включва история, идеали, легенди, митове, страната – най-много като форма и обучение. И, в случай че приемем вътрешната еднаквост като личностна даже еднаквост, а другата като общностна еднаквост – по този начин се построяват и общностите – главно с легенди и митове, стъпвайки на историята. Личната, стъпвайки върху рода и родовата памет – по този метод се построява.
Обаче другите спорове въобще от историята, които ги знаем по какъв начин се пораждат от тази призма пречупени, пречупени от идентичностите.
Тези две форми на идентичности от време на време пораждат едни такива положения, в които в едната форма да речем има опити за ранглиста на избрана еднаквост като по-добра от другата еднаквост. В историята сме виждали опити за налагането на тази по-добра еднаквост върху другата с друга форма на мощ.
Не съм историк, само че примерно в края на 15 век, в хиляда четиристотин деветдесет и някоя година в Испания се взима решение некатолиците или да си заминат, или да станат католици. Маври, евреи и така нататък Резултатът нали знаем какъв е? Една огромна част се изнасят от Испания, само че една част остават и сякаш одобряват католицизма, някои може би в действителност го одобряват. Обаче какво е отношението на преобладаващата по този начин да кажа еднаквост на католиците към новите католици – тотално гонене и основаване работа на инквизицията. И пречистване на новите католици.
Това се основава в тези условия, когато сътворяваме спорове на едната еднаквост с другите идентичности. Примерът с испанците е добър. Личната еднаквост е и на маври, и на евреи, и на католици, само че общата еднаквост, външната еднаквост, тя е испанската. И, когато постановяваме на болшинството идентичността, персоналната, като обща за външната еднаквост, ние сътворяваме един спор и в личността, и в обществото. Като постановяваме примерно персоналната, вътрешна еднаквост на католиците като обща външна еднаквост за испанците. И стигаме и до цивилен войни.
Сходна е обстановката и в България, сътрудници. Имаше опит за налагане на единна нация по време на комунизма от 1964 до 1989 година И то силово налагане на избрана вътрешна еднаквост на част от обществото, с цел да може да наложат една вътрешна еднаквост като равна на външната еднаквост. Само че в страната 12% са мюсюлмани, има евреи, има католици и така нататък, да не ги изреждаме.
Резултатът какъв е? Стигнахме до ръба на революция. Има и други образци, сътрудници. По време на Втората международна война едната вътрешна еднаквост като я дефинираме като преобладаваща и по-добра над другите, а другите ги оценяваме като неприятни и каква беше терминологията – незадоволителни, да речем на евреите и на ромите. Резултатът какъв е? 6 милиона евреи и 2 милиона роми да минат през концлагерите. Това бе злополука за цяла Европа и за човечеството.
Това са разнообразни образци за конфликтност в конфликтни обстановки, смесването на външната еднаквост с вътрешната еднаквост или опитите за налагането на вътрешната еднаквост като външна еднаквост или да господства едната еднаквост над другата еднаквост. Колеги, такива образци през днешния ден виждаме ли? Виждаме! В Европа. Затова се получават и тези радикализации сега, сътрудници - създавайки вътрешния спор даже в личността на база идентичности.
Всеки един от нас, присъстващите тук в тази зала, имаме една обща външна еднаквост като жители на Република България. Но ние вътре сме с доста друга вътрешна еднаквост и като етноси, и като вяра, и като география, и като родова памет. Но, когато този спор или това налагане тръгне, или тази битка вътре във формата на еднаквост и сред формите на еднаквост, това е урокът от историята – задоволителна причина за радикализация. Има ли причина за радикализация, изникват и другите националистически партии, на които сме очевидци в Европа.
Обаче тук незабавно идва и идващият въпрос. Доколко сме си научили урока от историята. Защото, в случай че през днешния ден ние споделяме, че политиката е едно такова занятие, че тя събира на едно минало, настояще и бъдеще, ние от предишното би трябвало да се научим и да си вземем поуката, с цел да си вършим днешните дейности и да си даваме сметка за резултатите, които произвеждаме в бъдеще. Ние взели ли сме си поуката от историята? Е, добре, една Италия сега се ръководи от националисти. Каква поука сме си взели?! Е, опция за Германия, само че какви са делата в Германия.
Друг е въпросът, че Германия претърпя и национални произшествия тъкмо поради тези въпроси. Във Франция за малко Марин Льо Пен да победи Макрон.
От всички тези неща се вижда, че не сме си взели задоволително урока от историята. За да стигнем до един австрийски анализатор, който неотдавна четох. Той споделя: „ Колкото повече като време се отдалечаваме от Втората международна война, толкоз повече се доближаваме до предпоставките, които сътвориха изискванията за Втората международна война. ”. Тежък въпрос сътрудници, сложен въпрос, огромен въпрос. Ние би трябвало да си даваме сметка за тези неща. И оттова към този момент идва концепцията и нуждата, която при основаването на Европейския съюз бащите на Европейски Съюз на коментирали, само че през днешния ден водачите на Европейски Съюз не разясняват този въпрос - за нуждата от нова метаидентичност, да го кажем от тази позиция. Защото всеки един от нас има вътрешна еднаквост, всеки един от нас има външната еднаквост, за какво да нямаме обща европейска метаидентичност. Но това по-скоро е метафизичен въпрос, по който в течение на времето ние като политици и хора, които се занимават с общностните процеси, би трябвало да имаме отношение и мнение.
И в случай че ние като Движение за права и свободи сме тази по-отворените, които държим да си вземем поуката от историята, скъпи другари, уважаеми сътрудници, дано да създадем по този начин, че да не смесваме в една кошница ябълки и гюлета. Външната еднаквост да не я смесваме с вътрешните идентичности.
Нека да не класираме и да не класифицираме вътрешните идентичности – коя е била по-добра и коя е била по-лоша, коя е преди всичко и коя на второ място. Точно по тази метод се основават изискванията за радикализация, за конфликтност и за проблемност. Няма потребност. Всяка една еднаквост е нужна за нас. Ние не се боим от разликата. За нас разликата е благосъстояние, на нас разликата е полезност.
Темата за идентичностите е доста значима за нас. Но ние би трябвало да разбираме идентичността като разнообразни форми на еднаквост и разнообразни идентичности в другите форми, с цел да можем да сме пълноценни и потребни в общностните процеси. Ще ви бъда доста признателен на една последваща среща главно да се занимаваме единствено с това и интензивно да се включим в този развой. Това е нужно за нас като Движение за права и свободи, това е нужно за нас, за нашата Родина, за България, това е нужно за нас като европейски жители на Европейски Съюз. Този спор е необходим и прочитът на историята, пречупена пред тази призма - на идентичностите и на интеграцията, е нужна, с цел да можем да сътворим и да произведем един по-добър свят, едно по-добро общество, в което да живеем и ние, и нашите деца, и нашите внуци.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ