Сделката ЧЕЗ-Инерком в административен лабиринт
Комисията за защита на конкуренцията стартира нова оценка на договорката за активите на ЧЕЗ в България. Тя се реализира след решението на Върховния административен съд от 21 ноември.
Всъщност историята към този момент стана много комплицирана и като цяло договорката се лута в един правно-административен лабиринт. Първата оценка за централизация, осъществена от Комисия за защита на конкуренцията преди няколко месеца, завърши с блокиране на покупко-продажбата сред "Инерком " на Гинка Върбакова и ЧЕЗ. Тогава антимонополната комисия откри, че Върбакова ще има господстващо състояние на пазара на фотоволтаици, в случай че придобие активите на чешкото сдружение у нас. И двете страни апелираха това решение пред Върховен административен съд. Делото по тези тъжби бе планувано за май 2019 година.
Последва официално преструктуриране във компаниите на Върбакова. Дружествата производители на електрическа сила от фотоволтаични централи бяха отстранени от портфолиото на "Инерком ". Самата тя напусна ръководството на сдруженията "Евро бетон ", "Улер 2009 ", "Еко-строй инженеринг ", "Диана хънт ", "Риал Стейтс " и "Солар грийн енерджи ". Това й се стори задоволително съображение да изиска нова оценка от страна на антимонополистите. Първоначално те отхвърлиха с аргумента, че към този момент са били известени за същата договорка сред същите страни, със същите предмет и цел. И са се произнесли. Решението им обаче не е влезнало в действие тъкмо тъй като по него има обжалвания пред съда. "Наличието на висящо административно произвеждане със същия предмет и с присъединяване на същата страна - във етапа на правосъдно оборване, е безспорна негативна процесуална причина за формиране на ново произвеждане пред административния орган ", безапелационна бе Комисия за защита на конкуренцията.
Само че тези причини не минаха пред Върховния административен съд и в този момент ще има нова инспекция. Хипотетично, в случай че антимонополната комисия този път утвърди договорката, ЧЕЗ и "Инерком " може да отдръпват жалбите си по първото произвеждане и делото по този начин и да не стартира. В подобен случай ще се чака реакцията на Комисията по енергийно и водно контролиране. В края на април Народното събрание одобри промени в Закона за енергетиката. Текстовете разшириха пълномощията на КЕВР, тъй че тя да може да се произнася при случаи, в които има прекачване на над 20% от акциите на енергийни сдружения. Дали тези нарочни ремонти се отнасят до съответната "операция " сред ЧЕЗ и "Инерком ", към този момент над половин година никой не се наема да каже. Част от специалистите настояват, че това е допустимо, тъй като договорката не е завършила, само че останалите са на мнение, че към този момент има подписан контракт сред двете страни и КЕВР може да упражни пълномощията си единствено в бъдеще.
В края на септември последваха нови промени в секторния закон. Народното събрание реши, че Комисията за енергийно и водно контролиране ще се произнася последна по покупко-продажби с дялове на сдружения, осъществяващи транспорт и систематизиране на електрическа сила и газ. Тогава пък депутати обърнаха внимание върху неналичието на съответната поднормативна рамка, позволяваща на регулатора да се намеси при продажбата на активите на ЧЕЗ у нас. Показателно бе, че ръководителят на парламентарната Комисия по енергетика и народен представител от ГЕРБ Делян Добрев трансферира "горещия картоф " към юристите на КЕВР. Но към този момент информация и по това направление няма.
Съвсем обособен въпрос е самото финансиране на покупката от страна на "Инерком ". В продължение на близо година по този начин и не стана ясно от кое място ще дойдат парите за договорката в размер на 320 млн. евро. Сътрудниците на Гинка Върбакова от време на време оповестяват за "подкрепа от световни капиталови банки ", само че нито една финансова институция не е удостоверила това. Всеки път аргументът е "търговска загадка ". Така или другояче, заплащането още не е направено. Тази е и повода чешките продавачи да откажат регистриране на Върбакова и нейни доближени в надзорните препоръки на "ЧЕЗ Електро " и "ЧЕЗ Разпределение ".
Не се ли подреди "пасиансът ", централата в Прага показва подготвеност да стартира договаряния за продажбата на "ЧЕЗ България ", "ЧЕЗ Разпределение България ", "ЧЕЗ Електро България ", "ЧЕЗ Трейд ", "Фри Енерджи Проджект Орешец " и "Бара Груп " с втория класиран кандидат - India Power. "Инерком " и Върбакова пък могат да се простят с 5 млн. евро банкова гаранция.
Всъщност историята към този момент стана много комплицирана и като цяло договорката се лута в един правно-административен лабиринт. Първата оценка за централизация, осъществена от Комисия за защита на конкуренцията преди няколко месеца, завърши с блокиране на покупко-продажбата сред "Инерком " на Гинка Върбакова и ЧЕЗ. Тогава антимонополната комисия откри, че Върбакова ще има господстващо състояние на пазара на фотоволтаици, в случай че придобие активите на чешкото сдружение у нас. И двете страни апелираха това решение пред Върховен административен съд. Делото по тези тъжби бе планувано за май 2019 година.
Последва официално преструктуриране във компаниите на Върбакова. Дружествата производители на електрическа сила от фотоволтаични централи бяха отстранени от портфолиото на "Инерком ". Самата тя напусна ръководството на сдруженията "Евро бетон ", "Улер 2009 ", "Еко-строй инженеринг ", "Диана хънт ", "Риал Стейтс " и "Солар грийн енерджи ". Това й се стори задоволително съображение да изиска нова оценка от страна на антимонополистите. Първоначално те отхвърлиха с аргумента, че към този момент са били известени за същата договорка сред същите страни, със същите предмет и цел. И са се произнесли. Решението им обаче не е влезнало в действие тъкмо тъй като по него има обжалвания пред съда. "Наличието на висящо административно произвеждане със същия предмет и с присъединяване на същата страна - във етапа на правосъдно оборване, е безспорна негативна процесуална причина за формиране на ново произвеждане пред административния орган ", безапелационна бе Комисия за защита на конкуренцията.
Само че тези причини не минаха пред Върховния административен съд и в този момент ще има нова инспекция. Хипотетично, в случай че антимонополната комисия този път утвърди договорката, ЧЕЗ и "Инерком " може да отдръпват жалбите си по първото произвеждане и делото по този начин и да не стартира. В подобен случай ще се чака реакцията на Комисията по енергийно и водно контролиране. В края на април Народното събрание одобри промени в Закона за енергетиката. Текстовете разшириха пълномощията на КЕВР, тъй че тя да може да се произнася при случаи, в които има прекачване на над 20% от акциите на енергийни сдружения. Дали тези нарочни ремонти се отнасят до съответната "операция " сред ЧЕЗ и "Инерком ", към този момент над половин година никой не се наема да каже. Част от специалистите настояват, че това е допустимо, тъй като договорката не е завършила, само че останалите са на мнение, че към този момент има подписан контракт сред двете страни и КЕВР може да упражни пълномощията си единствено в бъдеще.
В края на септември последваха нови промени в секторния закон. Народното събрание реши, че Комисията за енергийно и водно контролиране ще се произнася последна по покупко-продажби с дялове на сдружения, осъществяващи транспорт и систематизиране на електрическа сила и газ. Тогава пък депутати обърнаха внимание върху неналичието на съответната поднормативна рамка, позволяваща на регулатора да се намеси при продажбата на активите на ЧЕЗ у нас. Показателно бе, че ръководителят на парламентарната Комисия по енергетика и народен представител от ГЕРБ Делян Добрев трансферира "горещия картоф " към юристите на КЕВР. Но към този момент информация и по това направление няма.
Съвсем обособен въпрос е самото финансиране на покупката от страна на "Инерком ". В продължение на близо година по този начин и не стана ясно от кое място ще дойдат парите за договорката в размер на 320 млн. евро. Сътрудниците на Гинка Върбакова от време на време оповестяват за "подкрепа от световни капиталови банки ", само че нито една финансова институция не е удостоверила това. Всеки път аргументът е "търговска загадка ". Така или другояче, заплащането още не е направено. Тази е и повода чешките продавачи да откажат регистриране на Върбакова и нейни доближени в надзорните препоръки на "ЧЕЗ Електро " и "ЧЕЗ Разпределение ".
Не се ли подреди "пасиансът ", централата в Прага показва подготвеност да стартира договаряния за продажбата на "ЧЕЗ България ", "ЧЕЗ Разпределение България ", "ЧЕЗ Електро България ", "ЧЕЗ Трейд ", "Фри Енерджи Проджект Орешец " и "Бара Груп " с втория класиран кандидат - India Power. "Инерком " и Върбакова пък могат да се простят с 5 млн. евро банкова гаранция.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ