София и Скопие - каквото повикало, такова се обадило
Коментарът е препубликуван от
В какво се състоеше националният ни интерес? Надявам се, ще се съгласите - в това да преодолеем разделянето посред ни, реализирано за един век целенасочена политика на Белград. Да поведем комшиите към Европейския съюз, да станем първи вложители там, да обменяме просвета, медии, академични стратегии. А какво постигнахме с нелепото си опълчване Република Северна Македония да стартира присъединителни договаряния? Истерична ненавист, стигаща до палежи и побоища.
Това ли искахме?
Вярно, че нашето Вътрешна македонска революционна организация по този начин се опита да оправдае присъединяване си в обединението с ГЕРБ; правилно, че в този момент други мераклии като " ИТН " се мъчат да яхнат омразата, с цел да могат да се закрепят на политическия небосвод. Но гласоподавателят май взе да схваща, че го занасят.
От другата страна на границата ситуацията е още по-лошо. Като стартираме от президента, който също е професионален популист като нашия, тъй като не носи отговорност за ръководството и основно прави кухи изявления. Ние най-малко успяхме с огромна тъга да прехвърлим казуса на Европа, само че в Скопие самоизяждането е в разгара си. Какво пречи на тяхното Вътрешна македонска революционна организация да гласоподава българите да влязат в конституцията като държавотворен народ наред с хървати, словенци, египтяни, черногорци и евреи? Всъщност нищо, с изключение на тежката символика: ще са отстъпили пред " бугарскиот диктат ". И още веднъж отсрочват гласуването, и тласкат страната си все по-дълбоко в блатото, само че пък се надяват националната горделивост да им помогне на идващите избори.
Има и едно по-рационално пояснение за ината и то е в неналичието на симетричност. В България няма македонско малцинство, повтарят медийните представители в Скопие - тогава за какво ние да признаваме бугарското? Една причина е явна, а точно, че у нас малко хора се афишират за македонци и това наименование има по-скоро районен смисъл. Истината обаче е, че у нас и доста по-големи групи не са приети за малцинства, каквито са да вземем за пример турците или ромите. И става по този начин, че ние постановяваме на македонците принцип, който сами не съблюдаваме.
Мануел Сарацин: Германия признава македонския език, само че това не е антибългарска позиция
В македонските медии можете да срещнете опасения, че страна, формирана от доста равноправни народности, рискува да се разпадне - по този начин се случило да вземем за пример с Югославия. Само че за какво таман няколкото хиляди оповестили се за българи да са казусът, а не едната трета албанци, осемте % турци и така нататък?
Национализмът е един и същи
Тук има един по-дълбок проблем, който би трябвало да се опитаме да разберем. Република Северна Македония може да ни се стори една радостна многонационална страна, еманация на балканската пъстрота, която отлично се вписва в европейския принцип " единни в многообразието ". Колко добре би ѝ паснала иронична еднаквост като белгийската да вземем за пример - страна, съединена от три разнообразни народа след Наполеоновите войни, където главният народен воин е Тентен от комиксите им, а национална горделивост са основно бирата и шоколадите.
Но не, македонското национално строителство потегли по мъчителния път на национализмите от 19-ти век, с трагичните предшественици, помпозната ритуалистика и най-много - с неспирната параноя за това, че съседи разбойници (българи, сърби, гърци, албанци) ще им завлечен територии. И надлежно - с нескриваната упоритост те на собствен ред да си завлечен някоя прилежаща такава. Постепенно физическата територия поотстъпи в интерес на всякакви идеални неща като просвета и еднаквост, само че борбата за това кой какво може да отмъкне не е по-малко яростна.
Ние сме същите, да не приказваме за гърците, от чийто шовинизъм сме се учили всички: войнствено надуваме личното аз, с цел да получим утвърждението на някой огромен геополитически спонсор. Бундестагът признал македонския език и еднаквост. Аз не разбирам какво тъкмо значи това, само че в Република Северна Македония избухна бурна наслада, а България потъна във отвращение и политически заявления.
Културни подиуми на политическото С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Френското предложение взело поради българските претенции Путин споделил нещо за кирилицата - реакция, контра-реакция. И по този начин се поддържа огънят: националисти против европеисти, либерали против консерватори, българофили против сърбомани и каквото още се сетите. Вместо да свършат някаква действителна работа за превъзмогването на безумната раздробеност на нашия район, политиците не престават да черпят легитимност, насъсквайки жителите едни против други и то за напълно безумни неща. Кой може да ти открадне идентитетот, по какъв начин по този начин в актуалния отворен свят се пренаписва история? Върви, че разбери! Символ на този националистически парадокс неотдавна ни сервира планът за стълб на Рожен - освен нездравословен за природата, безценен и неправилен, само че и излишно настройващ жителите едни против други.
Разделението единствено се задълбочава
Мисля, че в тази наша специфичност има и един нов миг: борбата против така наречен политическа уместност. Традиционно казано, връзките ни минаха в режим " право, куме, та в очи ". Колкото по-брутално се изкажеш, толкоз по-автентичен изглеждаш. Вярно е, че дипломацията всъщност е двуличие, само че нали тя съществува, с цел да се предотвратяват спорове? Със сигурност двамата пребити македонци с българско съзнание са сериозна провокация, каквато са прочее и неприемливите в Република Северна Македония имена на българските културните клубове. Но какво печелим за националните си дела, като раздухваме сходни епизоди?
Безпомощните ни политици от двете страни на границата театралничат героично пред медиите, обиждайки съседите: те ни назовават фашисти, татари, ние им се надсмиваме за измислената еднаквост. И вместо да вървим напред, от ден дневно разделянето се задълбочава. Кога ли ще се научим да оценяваме политиците си съгласно това какви проблеми вземат решение, а не какви основават?
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
В какво се състоеше националният ни интерес? Надявам се, ще се съгласите - в това да преодолеем разделянето посред ни, реализирано за един век целенасочена политика на Белград. Да поведем комшиите към Европейския съюз, да станем първи вложители там, да обменяме просвета, медии, академични стратегии. А какво постигнахме с нелепото си опълчване Република Северна Македония да стартира присъединителни договаряния? Истерична ненавист, стигаща до палежи и побоища.
Това ли искахме?
Вярно, че нашето Вътрешна македонска революционна организация по този начин се опита да оправдае присъединяване си в обединението с ГЕРБ; правилно, че в този момент други мераклии като " ИТН " се мъчат да яхнат омразата, с цел да могат да се закрепят на политическия небосвод. Но гласоподавателят май взе да схваща, че го занасят.
От другата страна на границата ситуацията е още по-лошо. Като стартираме от президента, който също е професионален популист като нашия, тъй като не носи отговорност за ръководството и основно прави кухи изявления. Ние най-малко успяхме с огромна тъга да прехвърлим казуса на Европа, само че в Скопие самоизяждането е в разгара си. Какво пречи на тяхното Вътрешна македонска революционна организация да гласоподава българите да влязат в конституцията като държавотворен народ наред с хървати, словенци, египтяни, черногорци и евреи? Всъщност нищо, с изключение на тежката символика: ще са отстъпили пред " бугарскиот диктат ". И още веднъж отсрочват гласуването, и тласкат страната си все по-дълбоко в блатото, само че пък се надяват националната горделивост да им помогне на идващите избори.
Има и едно по-рационално пояснение за ината и то е в неналичието на симетричност. В България няма македонско малцинство, повтарят медийните представители в Скопие - тогава за какво ние да признаваме бугарското? Една причина е явна, а точно, че у нас малко хора се афишират за македонци и това наименование има по-скоро районен смисъл. Истината обаче е, че у нас и доста по-големи групи не са приети за малцинства, каквито са да вземем за пример турците или ромите. И става по този начин, че ние постановяваме на македонците принцип, който сами не съблюдаваме.
Мануел Сарацин: Германия признава македонския език, само че това не е антибългарска позиция В македонските медии можете да срещнете опасения, че страна, формирана от доста равноправни народности, рискува да се разпадне - по този начин се случило да вземем за пример с Югославия. Само че за какво таман няколкото хиляди оповестили се за българи да са казусът, а не едната трета албанци, осемте % турци и така нататък?
Национализмът е един и същи
Тук има един по-дълбок проблем, който би трябвало да се опитаме да разберем. Република Северна Македония може да ни се стори една радостна многонационална страна, еманация на балканската пъстрота, която отлично се вписва в европейския принцип " единни в многообразието ". Колко добре би ѝ паснала иронична еднаквост като белгийската да вземем за пример - страна, съединена от три разнообразни народа след Наполеоновите войни, където главният народен воин е Тентен от комиксите им, а национална горделивост са основно бирата и шоколадите.
Но не, македонското национално строителство потегли по мъчителния път на национализмите от 19-ти век, с трагичните предшественици, помпозната ритуалистика и най-много - с неспирната параноя за това, че съседи разбойници (българи, сърби, гърци, албанци) ще им завлечен територии. И надлежно - с нескриваната упоритост те на собствен ред да си завлечен някоя прилежаща такава. Постепенно физическата територия поотстъпи в интерес на всякакви идеални неща като просвета и еднаквост, само че борбата за това кой какво може да отмъкне не е по-малко яростна.
Ние сме същите, да не приказваме за гърците, от чийто шовинизъм сме се учили всички: войнствено надуваме личното аз, с цел да получим утвърждението на някой огромен геополитически спонсор. Бундестагът признал македонския език и еднаквост. Аз не разбирам какво тъкмо значи това, само че в Република Северна Македония избухна бурна наслада, а България потъна във отвращение и политически заявления.
Френското предложение взело поради българските претенции Путин споделил нещо за кирилицата - реакция, контра-реакция. И по този начин се поддържа огънят: националисти против европеисти, либерали против консерватори, българофили против сърбомани и каквото още се сетите. Вместо да свършат някаква действителна работа за превъзмогването на безумната раздробеност на нашия район, политиците не престават да черпят легитимност, насъсквайки жителите едни против други и то за напълно безумни неща. Кой може да ти открадне идентитетот, по какъв начин по този начин в актуалния отворен свят се пренаписва история? Върви, че разбери! Символ на този националистически парадокс неотдавна ни сервира планът за стълб на Рожен - освен нездравословен за природата, безценен и неправилен, само че и излишно настройващ жителите едни против други.
Разделението единствено се задълбочава
Мисля, че в тази наша специфичност има и един нов миг: борбата против така наречен политическа уместност. Традиционно казано, връзките ни минаха в режим " право, куме, та в очи ". Колкото по-брутално се изкажеш, толкоз по-автентичен изглеждаш. Вярно е, че дипломацията всъщност е двуличие, само че нали тя съществува, с цел да се предотвратяват спорове? Със сигурност двамата пребити македонци с българско съзнание са сериозна провокация, каквато са прочее и неприемливите в Република Северна Македония имена на българските културните клубове. Но какво печелим за националните си дела, като раздухваме сходни епизоди?
Безпомощните ни политици от двете страни на границата театралничат героично пред медиите, обиждайки съседите: те ни назовават фашисти, татари, ние им се надсмиваме за измислената еднаквост. И вместо да вървим напред, от ден дневно разделянето се задълбочава. Кога ли ще се научим да оценяваме политиците си съгласно това какви проблеми вземат решение, а не какви основават?
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ