Коментар от Даниел Смилов:Скандалите с излишъка на руски шпиони и

Коментар от Даниел Смилов:

Скандалите с остатъка на съветски шпиони и лотарийни билетчета на всички места в България и с дефицита на питейна вода в Перник и на други места имат нещо общо: всички те са признак на сериозен проблем със отбраната на националната ни сигурност. Проблем, който произлиза от желанието на частни субекти да пожертват националните ползи, с цел да наложат своите лични - било то стопански или партийни.

Изчезналата вода

Освен основна облага още от римско време, течащата питейна вода е и значим детайл на националната сигурност на всяка страна. Целият проблем с проблема “Перник ” е, че дефицитът на вода в този град беше недогледан и даже съзнателно крит месеци наред, най-много от ръководещите страната и града. Опозицията и медиите също имат виновност, само че главната е на ръководещите, които би трябвало да имат визия за цялостната картина.

Криенето на драмата се случи заради две аргументи. Първо, партийните ползи на ръководещите партии диктуваха разкриването на казуса да стане след локалните избори през 2019. Второ, водата на Перник и на други градове се е употребила за частни цели от фабрики, ВЕЦ-ове и така нататък За държавните управления техните ползи явно са с приоритет пред ползите на жителите, които в следствие от тази политика в този момент би трябвало да стоят на воден режим.

Накратко: става дума за съществено сбъркана политика на национално равнище, а главните виновни лица са в държавното управление и парламентарното му болшинство.

Новичок

Водата изчезна, само че за сметка на това се появи новичок. Или нещо сходно, което е било импортирано в страната от същата секретна част на съветските служби, виновна и за отравянето на Скрипал във Англия. В България покушението е осъществено преди аферата “Скрипал ”, само че без нея и без опитите на британците да стигнат до истината ние даже нямаше да разберем за химическите опити на братска Русия на наша територия.

Куриозното беше, че по проблема “Скрипал ” България отбрани Русия и публично поддържа нейната (несъстоятелна) позиция. А точно, че няма задоволително доказателства за съзнателно отравяне.

Как може страна-членка на НАТО и Европейски Съюз да изпадне в такава комична обстановка? Първо, да не знае за активността на непознати служби или да крие проблема години наред. Второ, да си направи оглушки, когато доста подобен проблем се случва на територията на съдружник от НАТО и Европейски Съюз. И трето, публично да поддържа позицията на Русия, а не тази на съдружника си.

Историята има и продължение. Четири години след отравянето на наша територия към този момент имаме три обвинени съветски лица. Странно е обаче, че въпреки Гебрев неведнъж да загатва за български помагачи или даже поръчители на покушението против него, нашите служби и проверяващи органи изрично отхвърлят тази теза и не е ясно дали въобще са свършили нещо по нея.

Ако не бяха непознати посолства и служби, историята с отравянето на Гебрев и до момента щеше да се бистри единствено през призмата на битките за собствеността върху “Дунарит ” и вторичното асимилиране на наследството на КТБ. По тези въпроси политическото разделяне не е сред ляво и дясно, а сред тези, които ги пази юрист, и тези, които ги пази прокурор. Гебрев все още е от първите и оттова наподобява идват доста от проблемите му.

Но изводът, който се постанова, е обезпокоителен. Службите и държавните органи са толкоз ангажирани да се месят в разногласия сред бизнеси, че или “проспиват ” тежки пробиви на националната сигурност (което е доста лошо), или пък жертват националната сигурност, с цел да пазят избрани частни ползи (което е още по-лошо). Тук отговорността още веднъж е систематична и касае висшето управление на страната.

Цената на газа. И " Белене ".

Без да е взето дефинитивно политическо решение за градеж на АЕЦ “Белене ”, към този момент имаме купени два реактора. Как и за какво се е случило - не знаем. И това в случай че не е пробив в националната сигурност…

Тази история към този момент е забравена и заметена. Поуки не са извадени. А когато няма поучения, нещата се повтарят. Повторението може да се случи под формата не на атом, а на газ. Кой какво е обещавал на Русия - още веднъж не е ясно, само че към този момент се съгласихме да построим успореден на съществуващия газопровод, с който Русия да избира дали да пуска газ през Украйна или през Турция. Може и да сме на загуба, само че сме на газовата карта на Европа.

Това добре, само че сметката ни може да излезе много крива. Ако Съединени американски щати наложат наказания на „ Турски поток " и не виждат разликата сред него и нашия “Балкански поток ”, ние можем да се окажем в странна обстановка. От една страна, в случай че осъществим градежа, ще влезем в санкционен режим с тежки последствия. А в случай че не го приключим, ще би трябвало да плащаме неустойки на Русия. И в двата случая ще сме обратно с един-два милиарда.

Голям е натискът тези планове да се случат. Натиск от страна на енергийни лобита и частни ползи. Тези лобита ще завоюват доста и от нов АЕЦ, и от полагането на тръби. Но когато страната слага такива частни ползи постоянно на най-първо място, страда и публичният интерес, и националната сигурност.

Лотарийните билетчета

Борбата против бедността е съществена задача на всяка съвременна страна. Това е въпрос и на национална сигурност, тъй като бедността води до обществени напрежения и сложна управляемост.

лотарията " " class= " headline " > " В нашата страна единственото същинско нещо е лотарията "

От последните кавги в хазарта научихме, че българите дават над 1 милиард лв. годишно за лотарии и други сходни. От обществена позиция това е преразпределение на към 1% от Брутният вътрешен продукт главно от по-бедните към по-богатите. Прав е Валери Симеонов да повдигне въпроса за целесъобразността на тази политика. От нея печелят избрани бизнеси и медии, а част от парите отиват в бюджета. Но по този начин или другояче става дума за взимане на запас от най-нуждаещите се в интерес на други групи.

Обикновено с данъчна политика страната би трябвало да обезкуражава подобен вид бизнес “инициативи ”. Въпреки разгорелия се скандал обаче, министърът на финансите Горанов съумя да предложи (за кратко) облекчение на данъка/таксата за хазарта. След това се стигна и до концепцията да се вкара държавен монопол върху лотариите.

Проблемът с всичко това е, че въпросът стартира да се разнищва едвам когато стана ясно, че сред главните частни играчи в този бранш има сериозен спор. В бизнеса с лотариите главният разход на уредниците е за медийна реклама. Вероятно притежателите на медии са решили да затворят бизнес кръга: имат лотария, популяризират си я в личната телевизия и регистрират разхода пред Горанов, който им вади този разход от налога. Хубава концепция, както се споделя. Пък и осъществима. Особено в случай че те съставлява не юрист, а прокурор. Макар че в случай че съперникът ти е прочут с антропоморфни прякори, може да се окаже, че въпросът отива към извънсъдебно решение.

И до момента в който полицията ловеше въоръжени грузинци в ролсройси, страната реши да се задейства за хазарта. И тук обаче не е напълно ясно какъв е водещият претекст: публичният интерес, националната сигурност или поддръжката за един предприемач против различен.