Русия поиска капитулация от Казахстан
Коментар на Виталий Портников пред " Радио Свобода " - за упоритостите и възможностите/ превод: " Бесарабски фронт "
Повече от пет месеца война на Русия против Украйна ненадейно помогнаха да се очертае същинската роля, която някогашният президент Дмитрий Медведев играе в Кремъл. Имиджът на възхищаващият се на смарт телефони „ либерал “, който основа Сколково, от дълго време е липсващ, само че Медведев съумя да резервира този облик даже откакто официално точно той стартира войната против Грузия. В предишното са и диалозите за загубата на политическа тежест от някогашния президент след оставката му от поста министър-председател на Русия и прекосяването към поста заместник-председател на Съвета за сигурност. Кой е министър-председателят на Русия в актуалната политическа и още повече икономическа обстановка? А заместник-председателя на Съветът по сигурността е значим човек в страната, защото Съветът по сигурността към този момент е съвсем като Политбюро. Именно заместник-председателят на Съвета за сигурност организира заседания на силите за сигурност в окупирания Луганск и дава инструкции на “силовите” министри. И точно той, а не някой си Михаил Мишустин, изяснява на западните водачи по какъв начин в действителност се отнасят към тях в Кремъл. “Тьотки “, „ клоуни “, „ наследници на нацистите “ – новата пресслужба на Медведев не сортира думи.
И по този начин, кой е Медведев? Не единствено някогашният правоприемник, само че и бъдещият правоприемник на Владимир Путин? Да речем, че кой ще стане правоприемник на президента - да не приказваме за обстоятелството, че той няма желание да се разделя с властта - никой не знае. Когато Владимир Ленин умря, тихият Алексей Риков официално стана негов правоприемник, от който просто се изискваше старателно да продължи курса на " НЕП " (Новата икономическа политика) и да обезпечи групово управление. Е, след това пристигна на власт Йосиф Сталин и се завъртя едно кърваво колело. Когато Сталин умря, негов правоприемник беше сивият Георгий Маленков, от който се изискваше да „ изглади ъглите “ на сталинското безумство от последните години и да обезпечи групово управление. Е, тогава пристигна Хрушчов и стартира " размразяването ". И никой няма да ви каже кой ще бъде същинският правоприемник на Путин – новият Сталин или новият Хрушчов.
Следователно въпросът не е, че Медведев е правоприемник на Путин. Факт е, че той е огледалото на Путин. Неговите изявления в Съвета за сигурност и през 2014 година, както споделиха знаещи, бяха доста по-радикални от изявленията на “силоваците”. Медведев просто може да си разреши да приказва по този начин, както Путин не желае да приказва. Путин е цар, на който не му приляга да се разсейва от суетност, той мисли в исторически категории или заплашва с небесна кара, както в нощта на 24 февруари. А Медведев приказва за политически проекти и показва същинското отношение на Путин към съперниците, даже не съперниците – към враговете. Когато Медведев написа сензационната си публикация за Украйна, по някаква причина, с този текст най-вече се подиграваха в Киев. Представители на украинското управление обясниха, че Медведев е просто смешник, който се пробва да угоди на Путин, а тезите му са просто агитация. И нали не Медведев ще взема решение дали Путин ще се срещне с Владимир Зеленски или не!
А Медведев и не взема решение нищо сходно. Той просто споделя на света това, което Путин към този момент е решил. И той не се угажда на никого, той просто изрича това, което Путин би трябвало да изрече, само че не самичък и не посредством личния си прессекретар. Думите на прессекретаря са позицията на Путин. А думите на Медведев са сигнал на Путин. Ясен, изразителен и корав сигнал. " Ще те унищожа " - единствено че в елементи.
Затова, в случай че бях водач на Грузия или на Казахстан, щях да съм доста обезпокоен след изтрития пост на Медведев във “ВКонтакте”. Такива текстове не се появяват инцидентно и сигурно самият Медведев не седи на клавиатурата на компютър или телефон и не написа " доста букви ". Обещанието за „ очистване “ на Грузия и „ наказване “ на Казахстан е това, което те към този момент са решили между тях и което ще изпълнят без значение от това по какъв начин и по кое време ще спрат войната против Украйна. Защото упоритостите им не се изчерпват единствено с Украйна. Техните упоритости са лимитирани единствено от техните благоприятни условия.
Защо Медведев въобще написа всичко това, в случай че Кремъл е надъхан за война? Ами просто е: сигналът на Кремъл постоянно е покана за капитулация. И по тази причина е разумно някогашният президент на страната да изпрати такава покана, а не някой елементарен служител. Кремъл очакваше след публикацията на Медведев, че в Киев - добре, в случай че не водачите на страната, то тогава военните или силите за сигурност - те ще схванат, че Путин няма да поддържа връзка със Зеленски, " чакайки идващия ", и ще оказват помощ да се отърве на законния президент, с цел да може " идващият " да стартира договаряния за капитулация и да предотврати нахлуване от Москва. Не разбирате - добре, тогава ще ви покажем декомунизация. По същия метод в Кремъл чакат, че след унизителните думи на Медведев за Грузия и Казахстан, там ще стартират да „ работят върху грешките си “, ще си напомнят, че преди не е имало Грузия и Казахстан, а постоянно е имало една единствена Русия „ от Лисабон до Владивосток “. Или до Аляска?
Бихме могли да иронизираме със всичките тези лудории на огледалото на Путин, в случай че осъществяването на проектите на Кремъл не водеше по-късно до гибелта на десетки хиляди хора, прогонването на милиони, унищожаването на градовете, до боязън и гибел. Но тъкмо това е възгледът на Путин за политиката, мироглед, който Дмитрий Медведев отразява тъкмо и без непотребни церемонии.
Виталий Портников е киевски публицист и политически журналист, създател и водещ на предаването „ Пътища към свободата “ на радио „ Свобода “
Повече от пет месеца война на Русия против Украйна ненадейно помогнаха да се очертае същинската роля, която някогашният президент Дмитрий Медведев играе в Кремъл. Имиджът на възхищаващият се на смарт телефони „ либерал “, който основа Сколково, от дълго време е липсващ, само че Медведев съумя да резервира този облик даже откакто официално точно той стартира войната против Грузия. В предишното са и диалозите за загубата на политическа тежест от някогашния президент след оставката му от поста министър-председател на Русия и прекосяването към поста заместник-председател на Съвета за сигурност. Кой е министър-председателят на Русия в актуалната политическа и още повече икономическа обстановка? А заместник-председателя на Съветът по сигурността е значим човек в страната, защото Съветът по сигурността към този момент е съвсем като Политбюро. Именно заместник-председателят на Съвета за сигурност организира заседания на силите за сигурност в окупирания Луганск и дава инструкции на “силовите” министри. И точно той, а не някой си Михаил Мишустин, изяснява на западните водачи по какъв начин в действителност се отнасят към тях в Кремъл. “Тьотки “, „ клоуни “, „ наследници на нацистите “ – новата пресслужба на Медведев не сортира думи.
И по този начин, кой е Медведев? Не единствено някогашният правоприемник, само че и бъдещият правоприемник на Владимир Путин? Да речем, че кой ще стане правоприемник на президента - да не приказваме за обстоятелството, че той няма желание да се разделя с властта - никой не знае. Когато Владимир Ленин умря, тихият Алексей Риков официално стана негов правоприемник, от който просто се изискваше старателно да продължи курса на " НЕП " (Новата икономическа политика) и да обезпечи групово управление. Е, след това пристигна на власт Йосиф Сталин и се завъртя едно кърваво колело. Когато Сталин умря, негов правоприемник беше сивият Георгий Маленков, от който се изискваше да „ изглади ъглите “ на сталинското безумство от последните години и да обезпечи групово управление. Е, тогава пристигна Хрушчов и стартира " размразяването ". И никой няма да ви каже кой ще бъде същинският правоприемник на Путин – новият Сталин или новият Хрушчов.
Следователно въпросът не е, че Медведев е правоприемник на Путин. Факт е, че той е огледалото на Путин. Неговите изявления в Съвета за сигурност и през 2014 година, както споделиха знаещи, бяха доста по-радикални от изявленията на “силоваците”. Медведев просто може да си разреши да приказва по този начин, както Путин не желае да приказва. Путин е цар, на който не му приляга да се разсейва от суетност, той мисли в исторически категории или заплашва с небесна кара, както в нощта на 24 февруари. А Медведев приказва за политически проекти и показва същинското отношение на Путин към съперниците, даже не съперниците – към враговете. Когато Медведев написа сензационната си публикация за Украйна, по някаква причина, с този текст най-вече се подиграваха в Киев. Представители на украинското управление обясниха, че Медведев е просто смешник, който се пробва да угоди на Путин, а тезите му са просто агитация. И нали не Медведев ще взема решение дали Путин ще се срещне с Владимир Зеленски или не!
А Медведев и не взема решение нищо сходно. Той просто споделя на света това, което Путин към този момент е решил. И той не се угажда на никого, той просто изрича това, което Путин би трябвало да изрече, само че не самичък и не посредством личния си прессекретар. Думите на прессекретаря са позицията на Путин. А думите на Медведев са сигнал на Путин. Ясен, изразителен и корав сигнал. " Ще те унищожа " - единствено че в елементи.
Затова, в случай че бях водач на Грузия или на Казахстан, щях да съм доста обезпокоен след изтрития пост на Медведев във “ВКонтакте”. Такива текстове не се появяват инцидентно и сигурно самият Медведев не седи на клавиатурата на компютър или телефон и не написа " доста букви ". Обещанието за „ очистване “ на Грузия и „ наказване “ на Казахстан е това, което те към този момент са решили между тях и което ще изпълнят без значение от това по какъв начин и по кое време ще спрат войната против Украйна. Защото упоритостите им не се изчерпват единствено с Украйна. Техните упоритости са лимитирани единствено от техните благоприятни условия.
Защо Медведев въобще написа всичко това, в случай че Кремъл е надъхан за война? Ами просто е: сигналът на Кремъл постоянно е покана за капитулация. И по тази причина е разумно някогашният президент на страната да изпрати такава покана, а не някой елементарен служител. Кремъл очакваше след публикацията на Медведев, че в Киев - добре, в случай че не водачите на страната, то тогава военните или силите за сигурност - те ще схванат, че Путин няма да поддържа връзка със Зеленски, " чакайки идващия ", и ще оказват помощ да се отърве на законния президент, с цел да може " идващият " да стартира договаряния за капитулация и да предотврати нахлуване от Москва. Не разбирате - добре, тогава ще ви покажем декомунизация. По същия метод в Кремъл чакат, че след унизителните думи на Медведев за Грузия и Казахстан, там ще стартират да „ работят върху грешките си “, ще си напомнят, че преди не е имало Грузия и Казахстан, а постоянно е имало една единствена Русия „ от Лисабон до Владивосток “. Или до Аляска?
Бихме могли да иронизираме със всичките тези лудории на огледалото на Путин, в случай че осъществяването на проектите на Кремъл не водеше по-късно до гибелта на десетки хиляди хора, прогонването на милиони, унищожаването на градовете, до боязън и гибел. Но тъкмо това е възгледът на Путин за политиката, мироглед, който Дмитрий Медведев отразява тъкмо и без непотребни церемонии.
Виталий Портников е киевски публицист и политически журналист, създател и водещ на предаването „ Пътища към свободата “ на радио „ Свобода “
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ