Защо животът на възрастните отблъсква децата?*
Коментар на. Тя е психолог, психотерапевт и посредник и работи в Брюксел като информационен специалист на свободна процедура. Завършила е българска лингвистика и магистратура по логика на психиката в Лондон и продължава да се усъвършенства посредством образование.
Днес ще Ви опиша за какво съм срещу напъните на всевъзможни организации и родители, които се натискат да получат въздействие в МОН, с цел да създадат промяна в образованието, по този начин, че "в учебно заведение на децата да им е забавно ".
Последните 2 години родителите най-накрая видяха, че децата им не учат. Те си мислеха, че тъй като излизат от у дома, отиват на учебно заведение, седят в часовете, те учат. Ми... не.
И като видяха тази неприятна истина, започнаха когнитивните изкривявания - те не желаят да учат поради онлайн образованието.
Концепцията на родителите, че децата им не желаят да учат поради формата на образование е неуместна. Децата им имат спад в мотивацията, по няколко групи аргументи, онлайн образованието не е една от тях.
1. Защото могат и да не учат и никой няма да разбере - няма го външншя физически надзор. Всички знаем, че наличието в час по физика не подсигурява учене по физика, само че елементарно се самозаблуждаваме, че с външния надзор прилагаме и вътрешен. Илюзии.
2. Защото у дома има други изкушения, доста по-приятни - игри, филми, нищоправене, ястие.
3. Защото зрелостта, кариерното развиване и животът на възрастен не са привлекателни за децата ни. Имам възприятието, че поколението, което обичаше и се гордееше с живота си на възрастен и с работата си, си отиде от дълго време. От 30 години няма такова потомство. Когато не се гордееш с труда си, а единствено скимтиш и се оплакваш пред децата си какъв брой е мъчно, кофти, неприятно, тежко да се върви на работа, за какво очакваш децата ти да пожелаят да станат като теб - хора, които се трудят. Няма да стане. Ти си антирекламно лице на порастването и труда. То е гадно и ти им го демонстрираш всекидневно. Те ти имат вяра. Напълно.
Децата у нас всеобщо са отглеждани по този начин, че всяко неприятно изпитание ги отблъсква. Животът на възрастен ги отблъсква. И ученето е първата жертва на това образование. (Ще) има и други. Сега ще Ви кажа за какво и по какъв начин.
Образованието в 1965-та година не е било по-интересно или прелестно, само че децата са били възпитавани в труд и ангажираност. Училището не може да преодолее дефицитите на възпитанието във връзка с волята.
Да направиш учебното заведение "интересно " е дефиниция, зад която доста постоянно се крие желанието на родителите - на децата да не им се постанова да ползват воля, а да желаят да учат.... Няма такова общо обучение. Такова е единствено ученето по дисциплини, в които имаш заложба. За децата, които нямат дарования в съответна дисциплинираност, ученето по нея ще е обвързвано с воля и превъзмогване на неприятни чувства. Дори часовете по изобразяване в 1-4 клас, може да са ти тъга, в случай че не обичаш рисуването. Може да не Ви се има вяра, само че приказвам за нещо, което съм виждала: Моето дете е готово да смени часовете по изобразяване с часове по всяко друго нещо. Той НАИСТИНА ненавижда рисуването. Дайте му математика, химия...всякакви други аналитични дисциплини. История също....но това рисуването "трябва да го забранят в Министерството " - завършек на цитата. Тона си го представете сами.
Тази просветителна тъга би трябвало да можеш да я надмогваш с воля. Не с интерес. Където има интерес, там няма чиста воля. Там Сизиф не търкаля камъка.
И тъкмо това скучно и жалко, "никому излишно обучение ", всъшност е най-хубавата подготовка за същинския живот. Животът в офиса или на градежа, в рейса на градския превоз, в крана на следващия градеж, след привършване на учебно заведение рядко е забавен. Ти там работиш - нищо забавно няма. И би трябвало да можеш да си вършиш неинтересната работа съзнателно и качествено. Винаги има детайл на досада във всяка специалност, във всеки поминък. С годините все по-голям. Предизвикателствата понижават, рутината се усилва. Малко са специалностите, като моята, в която можеш да сменяш полето с лекост, с цел да ти е забавно. Но и там има ограничавания. Повечето реализират рутина за 10-15 години. От психична гл.т. рутината и скуката са сходни прочувствени прекарвания.
Заради това съм срещу да вършим образованието забавно. Защото след това в офисите няма да има кой да работи, всички ще си потеглят, тъй като не им е забавно да вършат всеки месец счетоводни доклади, да стоят на касите в магазините или да шият ципове през целия ден. Скучно е. Всеки ден едно и също по 100 пъти. Представяте ли си доктор, който Ви споделя, ми не ми е забавно да Ви церя язвата. Вече 1000 язви съм излекувал, скучно ми е от тия язви. Искам някоя нова болест да церя, нещо по-така.... намерете някой млад сътрудник, дето язви още не е лекувал и ще му е забавно.
Не желая забавно обучение, което поизвежда възрастни без никаква воля да работят старателно, качествено и съзнателно, когато не им е забавно. Защото имам банални кариеси, които желая тривиално и скучно да бъдат пломбирани със усърдие и отговорно отношение. Не желая да стигам до забавни от професионална гл.т. пулпити и гангрени, с цел да може на някой доста отегчен от скучни кариеси ортодонт, най-накрая да му стане забавно и най-накрая да си свърши работата с готовност и висок професионализъм.
А Вие по какъв начин си вършите скучната рутинна работа и научихте ли децата си на това умеене от скучния соц- Воля му викат?
*Заглавието е на редакцията
Днес ще Ви опиша за какво съм срещу напъните на всевъзможни организации и родители, които се натискат да получат въздействие в МОН, с цел да създадат промяна в образованието, по този начин, че "в учебно заведение на децата да им е забавно ".
Последните 2 години родителите най-накрая видяха, че децата им не учат. Те си мислеха, че тъй като излизат от у дома, отиват на учебно заведение, седят в часовете, те учат. Ми... не.
И като видяха тази неприятна истина, започнаха когнитивните изкривявания - те не желаят да учат поради онлайн образованието.
Концепцията на родителите, че децата им не желаят да учат поради формата на образование е неуместна. Децата им имат спад в мотивацията, по няколко групи аргументи, онлайн образованието не е една от тях.
1. Защото могат и да не учат и никой няма да разбере - няма го външншя физически надзор. Всички знаем, че наличието в час по физика не подсигурява учене по физика, само че елементарно се самозаблуждаваме, че с външния надзор прилагаме и вътрешен. Илюзии.
2. Защото у дома има други изкушения, доста по-приятни - игри, филми, нищоправене, ястие.
3. Защото зрелостта, кариерното развиване и животът на възрастен не са привлекателни за децата ни. Имам възприятието, че поколението, което обичаше и се гордееше с живота си на възрастен и с работата си, си отиде от дълго време. От 30 години няма такова потомство. Когато не се гордееш с труда си, а единствено скимтиш и се оплакваш пред децата си какъв брой е мъчно, кофти, неприятно, тежко да се върви на работа, за какво очакваш децата ти да пожелаят да станат като теб - хора, които се трудят. Няма да стане. Ти си антирекламно лице на порастването и труда. То е гадно и ти им го демонстрираш всекидневно. Те ти имат вяра. Напълно.
Децата у нас всеобщо са отглеждани по този начин, че всяко неприятно изпитание ги отблъсква. Животът на възрастен ги отблъсква. И ученето е първата жертва на това образование. (Ще) има и други. Сега ще Ви кажа за какво и по какъв начин.
Образованието в 1965-та година не е било по-интересно или прелестно, само че децата са били възпитавани в труд и ангажираност. Училището не може да преодолее дефицитите на възпитанието във връзка с волята.
Да направиш учебното заведение "интересно " е дефиниция, зад която доста постоянно се крие желанието на родителите - на децата да не им се постанова да ползват воля, а да желаят да учат.... Няма такова общо обучение. Такова е единствено ученето по дисциплини, в които имаш заложба. За децата, които нямат дарования в съответна дисциплинираност, ученето по нея ще е обвързвано с воля и превъзмогване на неприятни чувства. Дори часовете по изобразяване в 1-4 клас, може да са ти тъга, в случай че не обичаш рисуването. Може да не Ви се има вяра, само че приказвам за нещо, което съм виждала: Моето дете е готово да смени часовете по изобразяване с часове по всяко друго нещо. Той НАИСТИНА ненавижда рисуването. Дайте му математика, химия...всякакви други аналитични дисциплини. История също....но това рисуването "трябва да го забранят в Министерството " - завършек на цитата. Тона си го представете сами.
Тази просветителна тъга би трябвало да можеш да я надмогваш с воля. Не с интерес. Където има интерес, там няма чиста воля. Там Сизиф не търкаля камъка.
И тъкмо това скучно и жалко, "никому излишно обучение ", всъшност е най-хубавата подготовка за същинския живот. Животът в офиса или на градежа, в рейса на градския превоз, в крана на следващия градеж, след привършване на учебно заведение рядко е забавен. Ти там работиш - нищо забавно няма. И би трябвало да можеш да си вършиш неинтересната работа съзнателно и качествено. Винаги има детайл на досада във всяка специалност, във всеки поминък. С годините все по-голям. Предизвикателствата понижават, рутината се усилва. Малко са специалностите, като моята, в която можеш да сменяш полето с лекост, с цел да ти е забавно. Но и там има ограничавания. Повечето реализират рутина за 10-15 години. От психична гл.т. рутината и скуката са сходни прочувствени прекарвания.
Заради това съм срещу да вършим образованието забавно. Защото след това в офисите няма да има кой да работи, всички ще си потеглят, тъй като не им е забавно да вършат всеки месец счетоводни доклади, да стоят на касите в магазините или да шият ципове през целия ден. Скучно е. Всеки ден едно и също по 100 пъти. Представяте ли си доктор, който Ви споделя, ми не ми е забавно да Ви церя язвата. Вече 1000 язви съм излекувал, скучно ми е от тия язви. Искам някоя нова болест да церя, нещо по-така.... намерете някой млад сътрудник, дето язви още не е лекувал и ще му е забавно.
Не желая забавно обучение, което поизвежда възрастни без никаква воля да работят старателно, качествено и съзнателно, когато не им е забавно. Защото имам банални кариеси, които желая тривиално и скучно да бъдат пломбирани със усърдие и отговорно отношение. Не желая да стигам до забавни от професионална гл.т. пулпити и гангрени, с цел да може на някой доста отегчен от скучни кариеси ортодонт, най-накрая да му стане забавно и най-накрая да си свърши работата с готовност и висок професионализъм.
А Вие по какъв начин си вършите скучната рутинна работа и научихте ли децата си на това умеене от скучния соц- Воля му викат?
*Заглавието е на редакцията
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ