Гарванлиев: Велик македонец или просто човек с български паспорт
Коментар на Катерина Блажевска
Две онлайн петиции, две разграничени Македонии, две послания в друга тоналност както към обществото, по този начин и към самия Васил Гарванлиев: едните не желаят той да съставлява Северна Македония на тазгодишната Евровизия, тъй като имал и български паспорт. Другите пък събират подписи в негова поддръжка. Ако четете горните редове, значи сте се събудили в Македония: в своята татковина, където вместо с „ положително утро “ ви посрещат със описи за нови разделения сред хората.
Институциите все по този начин не престават да ни се подиграват, само че пък в последно време не сме имали митинги и контрапротести, пленуми и контра пленуми, ритници заради недоумение и противоречие. И с цел да не се проточи прекомерно доста паузата на помирение, ние направихме нова крачка – към дъното. Не беше елементарно, само че когато човек желае – всичко е допустимо. И таман когато апологетите на националната ни тактика „ Ние сме неповторими само в своите разделения “ към този момент обезпокоително се провикнаха „ Леле, хора, останахме без работа! ", на сцената излезе нашата съседка в ролята на изконен противник.
Патриотизъм и от двете страни на границата
И вцепенението внезапно завърши, а патриотизмът разцъфна и от двете страни на границата. И всички не помниха Гоце-Делчевото: „ Разбирам света само като поле за културно състезание сред нациите “. Днес лоялността и патриотизмът се мерят съгласно това какъв брой и какви паспорти имаш. На гърба си го изпитаха десетки македонски политически и партийни функционери, подведени от лесния достъп до провокативната процедура, въведена от българския вицепремиер Красимир Каракачанов. Независимо от това, през днешния ден уредът за премерване на патриотизма се включи на наша земя, а констатациите му на собствен тил изпита и Васил Гарванлиев – македонец, само че и световен човек, като се има поради какъв брой време е прекарал в чужбина. На пръв взор в това комбиниране няма несъгласие: нали животът му минава под знака на музиката, на песните, на изявите и турнетата?
Но строгият арбитражен съд на лицензираните патриоти не мисли по този начин. Фактът, че има и български паспорт (на който предходната година никой не обръщаше никакво внимание) и „ откритието “, че в клипа му „ Here I Stand " за момент се появява знаме с цветове като българското провокираха подобен писък, че Гарванлиев се видя заставен да дава пояснение кой е и какъв е. Неговото видео послание беше честен и даже героичен ход – само че все пак неправилен. Каквото и да каже Гарванлиев, неговите съперници няма да престанат да му броят алените кръвни телца и да му ровят в ДНК-то, тъй като по този начин им изнася. Ако в действителност е направил и промени във видеото си, с цел да ни убеди в желанията и възприятията си – това също е неточност. Та нали това е произведение на изкуството? Защо би трябвало да се оправдава, че не било българското знаме? За да излезе от тази обстановка, в този момент той би трябвало да мине в нахлуване, а не да циментира тези настройки с многочислени оправдания.
Разделителната линия
Васил още не е осъзнал, че хлъзгавият терен, на който попадна, е друг от света на музиката. Че в случай че завоюва състезанието на Евровизията, незабавно ще бъде разгласен за ВЕЛИК македонец. Но в случай че не завоюва – внезапно ще се окаже просто човек с български паспорт. Защото това е разграничителната линия тук и в този момент. „ Времето лекува рани, само че не и телешки глави, " пееше Дино Дворник в своята ария „ Върви и не се обръщай обратно, сине “. Върви напред и не се обръщай, Василе! Пей, надпей ги, дано гласът ти заглуши шумотевицата, която се пробва да ти държи лекции поради твоята ария, да те поучава за свободата на персоналния избор, на правото ти бъдеш себе си и да браниш избора си.
Пей и не се обръщай обратно!
Две онлайн петиции, две разграничени Македонии, две послания в друга тоналност както към обществото, по този начин и към самия Васил Гарванлиев: едните не желаят той да съставлява Северна Македония на тазгодишната Евровизия, тъй като имал и български паспорт. Другите пък събират подписи в негова поддръжка. Ако четете горните редове, значи сте се събудили в Македония: в своята татковина, където вместо с „ положително утро “ ви посрещат със описи за нови разделения сред хората.
Институциите все по този начин не престават да ни се подиграват, само че пък в последно време не сме имали митинги и контрапротести, пленуми и контра пленуми, ритници заради недоумение и противоречие. И с цел да не се проточи прекомерно доста паузата на помирение, ние направихме нова крачка – към дъното. Не беше елементарно, само че когато човек желае – всичко е допустимо. И таман когато апологетите на националната ни тактика „ Ние сме неповторими само в своите разделения “ към този момент обезпокоително се провикнаха „ Леле, хора, останахме без работа! ", на сцената излезе нашата съседка в ролята на изконен противник.
Патриотизъм и от двете страни на границата
И вцепенението внезапно завърши, а патриотизмът разцъфна и от двете страни на границата. И всички не помниха Гоце-Делчевото: „ Разбирам света само като поле за културно състезание сред нациите “. Днес лоялността и патриотизмът се мерят съгласно това какъв брой и какви паспорти имаш. На гърба си го изпитаха десетки македонски политически и партийни функционери, подведени от лесния достъп до провокативната процедура, въведена от българския вицепремиер Красимир Каракачанов. Независимо от това, през днешния ден уредът за премерване на патриотизма се включи на наша земя, а констатациите му на собствен тил изпита и Васил Гарванлиев – македонец, само че и световен човек, като се има поради какъв брой време е прекарал в чужбина. На пръв взор в това комбиниране няма несъгласие: нали животът му минава под знака на музиката, на песните, на изявите и турнетата?
Но строгият арбитражен съд на лицензираните патриоти не мисли по този начин. Фактът, че има и български паспорт (на който предходната година никой не обръщаше никакво внимание) и „ откритието “, че в клипа му „ Here I Stand " за момент се появява знаме с цветове като българското провокираха подобен писък, че Гарванлиев се видя заставен да дава пояснение кой е и какъв е. Неговото видео послание беше честен и даже героичен ход – само че все пак неправилен. Каквото и да каже Гарванлиев, неговите съперници няма да престанат да му броят алените кръвни телца и да му ровят в ДНК-то, тъй като по този начин им изнася. Ако в действителност е направил и промени във видеото си, с цел да ни убеди в желанията и възприятията си – това също е неточност. Та нали това е произведение на изкуството? Защо би трябвало да се оправдава, че не било българското знаме? За да излезе от тази обстановка, в този момент той би трябвало да мине в нахлуване, а не да циментира тези настройки с многочислени оправдания.
Разделителната линия
Васил още не е осъзнал, че хлъзгавият терен, на който попадна, е друг от света на музиката. Че в случай че завоюва състезанието на Евровизията, незабавно ще бъде разгласен за ВЕЛИК македонец. Но в случай че не завоюва – внезапно ще се окаже просто човек с български паспорт. Защото това е разграничителната линия тук и в този момент. „ Времето лекува рани, само че не и телешки глави, " пееше Дино Дворник в своята ария „ Върви и не се обръщай обратно, сине “. Върви напред и не се обръщай, Василе! Пей, надпей ги, дано гласът ти заглуши шумотевицата, която се пробва да ти държи лекции поради твоята ария, да те поучава за свободата на персоналния избор, на правото ти бъдеш себе си и да браниш избора си.
Пей и не се обръщай обратно!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ