Коматинските скали – мястото, което дарява с рожби бездетните жени
Коматинските скали съставляват хубав скален венец, условно разграничен на три елементи. Не са високи – доближават едвам 100 метра над морското ниво и са ситуирани съвсем на границата с Македония – на 4 км. от нея, северно от с. Брестово и на 10 км. от Симитли.
Геолозите настояват, че тези приказни конгломерати, са формирани преди към 35-40 млн. години. Основата на венеца е обрасла с гора, а в източната му част растителността е завзела и скатовете. Условно разграниченият на три скален венец, стартира от р. Вранещица, северно от с. Сухострел и приключва последователно северно от с. Брестово.
Освен каменно огледало, Коматинските скали си имат и други чудеса, като най-видни измежду тях са многочислените облици, обрисувани в тях. Едни се виждат ясно и формата им се признава от наблюдателните туристи и неуморни откриватели на тайните и чудесата на България. Други каменни лица са по-прикрити и се виждат единствено от избрани позиции. Огромният „ надзирател ” на мястото се обрисува най-ясно – той е застанал гордо по средата на една от редиците. Смята се, че най-внушителната част от скалния масив прилича голяма уста на праисторическо животно.
Масивна фигура наподобява на бременната Богиня Майка с големи гърди.
В съседство с каменната скулптура на Богинята Майка се намира едно неизмеримо дряново дърво. За него има легенда, че то може да подари с рожба дамите, които дълго време са останали бездетни.
Славата му от дълго време се носи из цялата страна, в прилежащите Гърция и Македония. След като един път са се проврели през сплелите се във върха два дрянови ствола, дамите се снабдяват с чеда. Като на всички места, с цел да стане това, на дряна се оставя дреха, носена от бездетната жена.
В подножието на скалите се намира и скално светилище, при което са изсечени жертвеници, споделя Кристиян Ковачев. Издълбан е кръст, което свидетелства за това, че паметното от древността място е траяло да работи като свещено и след приемането на християнството по тези места. В подножието на Коматинските скали се намира параклисът „ Св. Илия ”. Свети Илия е считан за правоприемник на тракийския фетиш към Сина Слънце, който посредством изсечените жертвеници е обвързван със скалното светилище на Коматинските скали. В междинните епохи покрай скалния венец е имало цитадела с кула, от която през днешния ден няма следи.
Хората в Брестово, а и в Симитли имат разнообразни отзиви за произхода на името на красивите каменно-пясъчни конгломерати. Едни настояват, че наименованието идва от „ резен ”, пай самун. Други са безапелационни, че името Коматиница произлиза от това, че в региона са се крили комити. С тях се свързва и легендата за скритото им богатство, което те оставили в някаква мистериозна пещера, която до ден-днешен не е открита във венеца на Коматинските скали. Историците, изследвали местността, считат, че сходни разкази са единствено празни очаквания за търсачите на съкровища, които в никакъв случай не стопират да ровят земята – изключително в сходни региони като Коматинските скали. Дори да е имало богатство, то отдава е намерено, тъй като иманярството е остаряло съвсем колкото човечеството. Истински обаче са разказите, че в региона на Коматинските скали е стрелял по вълци някогашният президент Георги Първанов.
Инфо: Уикенд
Тагове: Коматинските скали бездетни жени деца комити съкровища скални образувания
