Крадат земя
Комасацията на земеделска земя по този начин и не съумя да се случи през последните 30 години. Към днешна дата тя е раздробена на 900 000 части и е с разнообразни притежатели. Това стана ясно по време на форума „ Състояние, проблеми и вероятности пред селското стопанство през призмата на поземлените връзки “, проведен от Асоциацията на притежателите на аграрни земи в България.
Напояването наред с раздробеността е друга спънка пред ефикасното култивиране на земеделска земя и затрудняват на сходна инвестиция да се гледа дълготрайно, а това, от своя страна, пречи на развиването на интензивно земеделие и въздействат отрицателно върху почвеното запазване.
Не са редки случаите на кражба на земя и нейното нелегално прилагане. „ Недостатъчна отбрана на неприкосновената частна благосъстоятелност. Продължават опитите, въпреки и в по-малък мащаб за кражба на аграрни парцели. Свидетели сме на случаи, в които умишлено се заобикаля сключването на контракти за прилагане – наем или аренда на земеделска земя от страна на ползвателите “, сподели ръководителят на Асоциацията на притежателите на аграрни земи в България Стайко Стайков.
Комасацията продължава да е воденичен камък на врата на притежателите на обработваеми земи или така наречен „ бели петна “ (бел. ред. притежатели които не обработват земята си и не са сключили контракт за наем или аренда). Подобна картина не се следи в никоя друга страна, обявиха участниците във форума. „ Ако преди време годишно на това съображение се обработваха близо 2 млн. декара, то все още реалистично цифрата е не повече от 1.2 млн. декара и заради това считам, че казусът може да бъде решен “, разяснява Стайков.
Според него, основно за решение на проблемите в бранша е сливане на земеделците в Камара, чиято съществена задача е да сътвори напълно ново поземлено законодателство. „ Когато сме обединени, може да създадем нов закон за земята и с него ще излезем със мнение пред министерство на земеделието и няма да се връща след това този закон и да се разяснява в коридорите на Народното събрание, че „ те земеделците не могат да се схвана. Искат от нас да им създадем закон “. Смятам, че е наложително да се обединим в Камара и да няма няколкостотин браншови организации “.
Правоохранителните органи обаче също би трябвало да наблюдават за неприкосновеността на частната благосъстоятелност. „ Белите петна понижават, само че подправените контракти „ на коляно “ се усилват. Аз персонално повеждам доста каузи, без резултат, тъй като избрани хора си разрешават да подписват и да вършат подправени контракти. Този въпрос би трябвало да бъде решен, тъй като дали ще го кажем „ бяло леке “ или „ контракт на коляно “ или „ подправен контракт “, това пречи на младежите, които желаят да се върнат в България, да имат мощна законодателна уредба “, споделя Стайков.
Напояването наред с раздробеността е друга спънка пред ефикасното култивиране на земеделска земя и затрудняват на сходна инвестиция да се гледа дълготрайно, а това, от своя страна, пречи на развиването на интензивно земеделие и въздействат отрицателно върху почвеното запазване.
Не са редки случаите на кражба на земя и нейното нелегално прилагане. „ Недостатъчна отбрана на неприкосновената частна благосъстоятелност. Продължават опитите, въпреки и в по-малък мащаб за кражба на аграрни парцели. Свидетели сме на случаи, в които умишлено се заобикаля сключването на контракти за прилагане – наем или аренда на земеделска земя от страна на ползвателите “, сподели ръководителят на Асоциацията на притежателите на аграрни земи в България Стайко Стайков.
Комасацията продължава да е воденичен камък на врата на притежателите на обработваеми земи или така наречен „ бели петна “ (бел. ред. притежатели които не обработват земята си и не са сключили контракт за наем или аренда). Подобна картина не се следи в никоя друга страна, обявиха участниците във форума. „ Ако преди време годишно на това съображение се обработваха близо 2 млн. декара, то все още реалистично цифрата е не повече от 1.2 млн. декара и заради това считам, че казусът може да бъде решен “, разяснява Стайков.
Според него, основно за решение на проблемите в бранша е сливане на земеделците в Камара, чиято съществена задача е да сътвори напълно ново поземлено законодателство. „ Когато сме обединени, може да създадем нов закон за земята и с него ще излезем със мнение пред министерство на земеделието и няма да се връща след това този закон и да се разяснява в коридорите на Народното събрание, че „ те земеделците не могат да се схвана. Искат от нас да им създадем закон “. Смятам, че е наложително да се обединим в Камара и да няма няколкостотин браншови организации “.
Правоохранителните органи обаче също би трябвало да наблюдават за неприкосновеността на частната благосъстоятелност. „ Белите петна понижават, само че подправените контракти „ на коляно “ се усилват. Аз персонално повеждам доста каузи, без резултат, тъй като избрани хора си разрешават да подписват и да вършат подправени контракти. Този въпрос би трябвало да бъде решен, тъй като дали ще го кажем „ бяло леке “ или „ контракт на коляно “ или „ подправен контракт “, това пречи на младежите, които желаят да се върнат в България, да имат мощна законодателна уредба “, споделя Стайков.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ