Колонизирането на която и да е територия, гарантирано е обвързана

Колонизирането на която и да е територия, обезпечено е обвързана с редица зверства и заличаване на еднаквост. За образец можем да забележим викингите при опит да колонизират Исландия. Почти всеки опит за завземане на територия се трансформира в съществено човешко тестване, а доста постоянно гостите прибягват до своето оръжие, без да се преценяват с никого. И въпреки историята да пази архивите на кръвопролитията, не са и малко случаите, в които колонизирането да става спокойно и безшумно и доста бързо да докара до основаването на нова територия. Такава е историята и със Сицилия. Местните поданици по този начин и не дават име на своя остров, не и преди да се появяват гостите.

Според легендата, локалните племена, които за първи път трансформират историята са по този начин наречените Сицани. Малко след настаняването им идва и оня добре прочут безпорядък от Бронзовата епоха. Египтяните описват за отлъчено племе Шекелеш, което е изтласкано в Средиземноморието и се насочва на запад. По-късно излиза наяве, че отреденото парче земя е точно в Южна Италия. Новодошлите бързо почнали да учат новия език. Когато попадат в Сицилия, те към този момент можели да споделят свободно към 1000 година прочие Хр. Антични историци като Диодорус Сицилус споделят, че доста от тези племена пресеклки морето и се открили точно на острова.

За разлика от доста други колонизатори, племето взело едно парче земя, оформило своя първи град Сицел в центъра на острова и бързо траяли своите добре познати обичаи. Обикновено никой не посреща толкоз добре своите посетители, изключително когато идват с искания за присвояване на земя, само че тук идва и една доста значима детайлност – гостите към този момент познавали и носели своите стоманени оръжия, а това е преимущество в наставащата европейска рецесия за метал. Историците и до през днешния ден откриват доказателства, с които разказват нашествието като доста по-лек детайл от обичайния апокалипсис. Островът не бил толкоз населяван и дълго време никой не обърнал чак толкоз внимание на непознатите, които също по този начин приказват свободно с тях. Въпреки това се вижда и миграция, която демонстрира, че първичните жители са изпратени в далечните западни околности – втората най-хубава територия за обитаване.

Необходими са два века, преди новодомците да се трансфорат в доминантната раса на острова. Не инцидентно Омир дава на странстващия Одисей в своята творба точно сицелска слугиня и написа за нея, че е живеела във плантация, преди да се появи гръцкия воин от Троянската война. Тези редове потвърждават за забавна връзка сред Гърция и Сицилия. Гърците считали, че това е диво, необитаемо и доста сантиментално място, което предстоящо е част от техния свят.

В други предания се написа, че Хадес най-вероятно е съумял да отвлече Персефона точно на този остров, където да се ожени за нея. Макар и други народи да декларират, че имат съществено присъединяване в тази територия, още веднъж гръцката митология демонстрира, че някой въпреки всичко е съумял да доближи до крайбрежията на острова. покрай езерот Пергуса се намират толкоз мистичните цветя, които отвлечената събирала за своята женитба. Митологията потвърждава още един значим факт – на брега липсвали цветя, с което още веднъж се акцентира познанието на Гърция по отношение на Сицилия, освен това доста по-рано от всички останали.

За страдание не всички били толкоз доброжелателни към популацията на острова. Финикийците постоянно избирали да работят с принуждение и след Картагенската конвенция вземат решение да се населят в запдната част на острова. До този миг обаче няма информация по какъв начин е вървял живота с следващите заселници, за тяхното наличие не е написан нито един ред. За картагенците рядко се открива информация и безусловно всеки историк се пробва да открие каквато и да е достоверна информация за въпросния интервал. Проблемът за запазването на какъвто и да е списък е писменият гръцки, който локалните стартират да употребяват, когато идва време за основаването на история. Когато гърците заемат източната част на острова, те към този момент са взели образеца на египетското племе и идват с оръжие, което подсигурява безкомпромисното им престояване. Гръцките населници обаче не можели да разчувстван сицилианците, те към този момент били голямата маса на острова и въобще не се тормозили. Цицерон по-късно ще напише, че Енна е един от най-големите градове в цялото Средиземноморие.

Една друга значима причина за спестяването на кръвопролития е фактът, че гърците пристигнали с блага, а доста по-късно ще се роди и поговорката „ Боя се от гърците, даже когато идват с блага. “. Схемата за колонизиране също се оказала много добра. На първо четене гърците се настанили на остров Ортигия. След това стартират с най-различни подкупи и дарове да се заселват лека бавно, до момента в който най-сетне не получават цяла територия. Лека бавно и целият остров стартира да се урбанизира, с което да притегля и други заселници. Пристигналите последни гърци се трансформират в спънка и напрежението към тях стартира да пораства много съществено. Дълго време всички живеят в забележителна естетика, до момента в който най-сетне не се появяват добре познатите спорове. През по-голямата част от време, трите племена постоянно живеели в естетика, заради простата причина, че никой не се срещал с другия и нормално срещите били за замяна на богатства.

Снимка: By Giuseppe Emanuele Ortolani – Biografia degli uomini illustri della Sicilia, ornata de' loro rispettivi ritratti, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=61780577

С появяването на Дуцетиус стартира обединяването на сицилианците и първият опит за изгонването на гърците. Гръцкият истори Диодор Сикул споделя, че мирът бил нежен и преди него, само че точно Дицеитус се оказва искрата в нагнетяващото се буре с барут. Неговите опити да отстрани гърците и да завземе тяхната земя стартират в началото добре, до момента в който гърците не се съюзяват с последните новодошли на острова – сиракюзците. Сицилианската войска е разрушена през 450 година прочие Хр. Дицетиус за следващ път демонстрира своята ненавист към гърците и се предава точно на последното племе, като влиза в техния град на кон. Заточен е на остров Коринт с задоволително пари, с цел да живее пищно. След неговото овакантяване се усеща краткотрайно мъртвило, само че войнът по този начин или другояче съумява да избяга назад. Умира малко след идването на острова и не съумява да поведе нов протест. Основната му неточност е, че по този начин и не съумява да осъзнае тихата война сред новодошлите и заселниците.

Културната война почнала да се печели от гърците. Двете общества си приличали доста, говорили почти еднакъв език, скоро почнали да се случват и смесените бракове. В следствие същият историк споделя по какъв начин варварите на острова не запомнили остарелия си метод на живот и бързо се насочили към новите надалеч по-цивилизовани способи за връзка. Името на острова несъмнено е обещано от месните, а за малко време в Сицилия господства и крал Италус, за който се споделя, че по-късно е дал името и на страната. Сицилианците пък били изгонени от жителите в Централна Италия, които се наричали туземци. Интересен факт е, че точно те били в страната преди римляните и съгласно дословния превод на думата „ туземец “, това са по този начин наречените първи хора, които населяват дадена територия. Както се случило и години по-късно в Австралия.