Колкото са успешни романите на Стивън Кинг, толкова и трудни

Колкото са сполучливи романите на Стивън Кинг, толкоз и сложни за " превод " на киноезик. Това не спира Холивуд да експлоатира богатото литературно завещание на Краля на ужаса - той остава един от най-често екранизираните създатели в историята на киното. Наред с жалоните  " Сиянието ", " Кери "  и " Изкуплението Шоушенк "  и няколко прилични опита, продуктивният автор се е сдобил в последните пет десетилетия с безчет слаби и обречени на забвение акомодации. Сред тях се подрежда и първият филм " Подпалвачката ", заснет скоро след излизането на романа с детето звезда от " Извънземното " Дрю Баримор. 

Книгата, преведена и у нас в края на 80-те под заглавието " Живата факла ", бе първата творба на Кинг, с която се срещнах - на възраст малко по-голяма от основната героиня Чарли, чиито свръхестествени качества да възпламенява всичко към себе си са резултат от любовта на двама подложени на лабораторен опит младежи. Зловещата атмосфера в текста мъчно се не помни. Тя обаче съвсем изцяло липсва в новия " Подпалвачката ", продуциран от Blumhouse.

В последните 10 години студиото се трансформира в икона на нискобюджетния хорър с шлагери като " Бягай ", " Честита гибел ", " Чистката " и мн. др. (паралелно с ужасите Джейсън Блум продуцира и сполучливи трагични филми като " Камшичен удар " и " Черен в клана " ). Работата на Blumhouse обаче от ден на ден се приближава до конвейера и доказателство за това е " Подпалвачката ". Сценарият на Скот Тиймс съблича целия демодиран, пораждащ тръпки ужас от паранормалния трилър на Кинг и оставя единствено обособени детайли от него - размествайки последователността на събития, променяйки дарбите на Чарли, пробвайки се да го придвижи в цифровата епоха. Зак Ефрон като бащата е единственото по-запомнящо се наличие.