Няколко интересни загадки в историята на изкуството
Колкото повече неща разбираме за огромното изкуство и неговите основатели, толкоз повече загадки се разкриват пред нас. Днес ще представим единствено някои от най-интересните такива.
1. „ Момичето с перлената обеца “ (горе)
Въпреки всички теории и спекулации, самоличността на момичето от известната картина на Вермеер „ Момичето с перлената обеца “ е безусловно неразбираема.
Момичето е обърнато към фена, а мека светлина пада върху младото й лице и огромната перлена обеца, закачена на ухото й. Тя като че ли желае да каже нещо, само че ние нямаме никаква визия каква е в действителност историята. Дали е била щерка на Вермеер или пък негова държанка? Възможно е дори изобщо да не е съществувала в действителния живот. Въпреки всичко, и до през днешния ден картината притегля големи тълпи от гости. Тюрбанът на главата на момичето припомня за Изтока, а огромният размер на перлената обеца възпламенява въображението и укрепва мистерията в изображението. Не единствено тази картина, а и самият Вермеер е загадка. За него се знае, че е живял в Делфт и е имал 15 деца. Само 36 картини свидетелстват за неговото творчество, само че всички те са шедьоври. Мистериите основани към картините му са в резултат на голям брой въпроси, останали без отговор. „ Момичето с перлената обеца “ е безконечен образец за това. Трейси Шавалие, която написа известен разказ за картината споделя: „ Картината се радва на голям триумф, тъй като е неразгадана. Ние даже не можем да кажем какво мисли или усеща момичето. Ако всичко това беше известно, щяхме просто да продължим към идващото произведение на изкуството. Но това не е по този начин и по тази причина към момента се опитваме да разбираем мистерията към нея. Това се случва с всички шедьоври – копнеем да ги разбираем, само че това в никакъв случай няма да се случи. “
2. „ Любовта и измяната на Уоли Нойзъл “
В началото на 1900-та година, Уалбурга „ Уоли “ Нойзъл е мистериозната муза на австрийския художник Егон Шиле. Тя се появява в няколко негови картини (включително и няколко еротични) и за нея е известно, че е била държанка на художника и също така се е грижила за огромна част от комерсиалната активност в неговите каузи. През 1912 година тя се появява в шедьовъра на Шиле „ Портрет на Уоли “, който бил именуван „ Виенската Мона Лиза “, поради мистериозната усмивка на модела.
Уоли била от оскъдно семейство от Тейтендорф, Австрия и среща Шиле, когато е единствено на 16 години. За нея се знаело, че е продавачка, а не модел на художник, което постоянно значи двойнствен живот на продажница. С течение на времето, от картините на Шиле почнало да излиза наяве, че връзките му с Нойзъл били повече от професионални. Изкуствоведите споделят, че това ясно си проличава по метода по който го гледа от портретите. Тя била и извънредно лоялна към него. През 1915 година обаче, Шиле внезапно изоставя Уоли, с цел да се ожени за по-почтена жена. Двамата любовници не се видели в никакъв случай повече. Или са? „ През 1913 година Уоли и Шиле, дружно с Артър Розлер, който също бил модел на художника, отиват на почивка в Траунзее, езеро покрай Залцбург. Намерихме персонален фотоалбум, който потвърждава, че след раздялата на Уоли и Шиле тя към момента поддържала връзка с колекционерите му и имала някои негови произведения. Може би е била по-добре призната, в сравнение с до момента сме считали “, това споделя Диетард Леополд, наследник на богат колекционер на виенски картини.
3. Тайното оръжие на Давид
Съществуват доста несъгласия за това, дали скулптурата Давид на Микеланджело държи скрито оръжие (фустибал) в извънредно огромната си дясна ръка. Фустибалът е тип прашка, която хвърля камъни на разстояние до повече от 180 метра, който бил необятно публикуван през Средновековието и епохата на античен Рим. Според „ Библията “, по време на битката си с Голиат, Давид бил въоръжен с фустибал и овчарска сопа. Първоначално скулптурата е трябвало да бъде сложена на върха на катедралата във Флоренция, където оръжието нямало да се вижда. Фустибал се забелязвал в творби на други художници по това време. Експерти считат, че Микеланджело бил повлиян от тях, изработвайки статуята и че тоягата не е инсталирана на дръжката на фустибала по политически аргументи. Според историка Серджо Рисалити: „ Овчарска сопа не се вписва в политическия смисъл на скулптурата, която се трансформира в първия обществен монумент в Италия. “ Не всички специалисти са съгласни с тази доктрина, по тази причина мистерията за обекта в ръката на Давид остава неразгадана.
4. Мъжът под „ Гладеща жена “
Щета, в резултат на опит за обир, наложила потреблението на инфрачервена камера върху картината от 1904 година „ Гладеща жена “ на Пабло Пикасо. Под изображението на дамата било намерено друго изображение на мъж с мустаци. Учените си задават въпроса кой е този човек и дали Пикасо не е нарисувал себе си. По-късно този вид бил изключен. Когато основава шедьовъра „ Гладеща жена “, художникът живеел в Париж и бил единствено на 22 години. Картината е от синия му интервал, в който доминират трагични тематики в сини нюанси. По това време той не разполагал с никакви финансови средства и постоянно се случвало да рисува нови изображения върху остарели платна. Съществува сериозен спор чий е портретът под картината. Изглежда, че това е портрет на различен художник. Има възможност това да е скулпторът Матю Фернандез де Сото или художникът Рикард Каналс.
Още един скришен портрет бил открит под различен шедьовър на Пикасо – „ Синята стая “. Също както при „ Гладеща жена “ и тази картина е от ранния му наследник интервал в Париж. Инфрачервена технология разкрива мъж с брада, носещ папионка и яке. Необичайните удари на четката на върха на картината карат учени и арт специалисти да стигнат по-далеч в разкритията си. Отново не наподобява откритието да е автопортрет, само че самоличността на мъжа и връзките му с Пикасо остават мистерия. Дороти Косински, шеф на сбирката „ Филипс “ споделя за случая: „ Публиката обича сходни неща. Това е тип детективска работа и разрешава на феновете да бъдат част от подреждането на пъзела. “
5. Изчезналата балерина
Никой не знае дали картината на Едгар Дега „ Танцьорка бележи точки “ е отдадена, изхвърлена или открадната от богатата наследница Югет Кларк. Но когато картината се появява още веднъж в дома на Хенри Блок, колекционер и съосновател на „ H&R Block ”, Югет Кларк се опитава да спре следствието на ФБР, казвайки че би трябвало да почитат персоналното й пространство. Тя в никакъв случай не афишира картината за изчезнала и по този начин стартира дълга правна борба сред Кларк и Блок. В последна сметка Блок връща картината на Кларк, чийто юрист незабавно я подарява на музея „ Нелсън-Аткинс “, в който Блок има дял. Блок разрешава на Кларк да задържи картината в дома си до гибелта й, след което незабавно да бъде експонирана в музея. По време на съглашението музеят упорства за клетвена декларация за психическа непоклатимост от лекаря на Кларк. 102-годишната жена, обаче подписва две разнообразни завети – едното през 2005 година, а другото през 2008 година, което включва като наследници и членовете на фамилията й. Във второто наследство, лекар Сингман бил посочен като бенефициент. Ако фамилията й опровергае в съда второто наследство, както и се пробвало да направи, декларацията сред Блок и Кларк щяла да бъде невалидна. Взела ли е решението сама или някой е повлиял на волята й, поради парична облага? Това е един сериозен случай с доста въпроси, останали без отговор. Кларк умира през 2011 година на 104-годишна възраст.
