Изненадващо писмо
Колко занимателно от време на време може да бъде умното дете.
Родителите на Дани несъмнено ще помнят тази история дълго време.
Синът на Виктор беше палаво дете. Всеки ден той измисляше нови лудории.
В сина си той виждаше себе си на млади години. Струваше му се, че нищо не може да попречи на идеалните им връзки.
След като Дани навърши 13 години, той за малко време откри куп нови другари. Виктор изначало беше удовлетворен, а по-късно се натъжи. Вече прекарваха по-малко време дружно. Не разговаряха толкоз доста, колкото преди. Виктор беше наясно с това, че и дилемите му са повече. Оказва се, че и бащата, и момчето са се отдалечили един от различен.
“Татко, можем ли всички дружно да отидем на кино? Ще има доста прекрасен филм ”, попита някак страхливо Дани. „ Какъв филм, Дани, виждаш, че имам да пиша доклад “, Виктор незабавно си спомни този разговор.
Наистина ли са се отдалечили толкоз? Ами, в случай че синът има съмнителни другари? Ами, в случай че нещо му се случи? Тези въпроси изтезаваха Виктор. Не можеше да работи обикновено, само че и не смееше просто да приказва с момчето.
Тази заран Виктор не можа да откри своя таблет, който съдържа цялата информация, нужна му за работата. Той към този момент беше решил, че е откраднат. Чудеше се по какъв начин може да се случи това, тъй като в никакъв случай на никое място не оставяше скъпата джаджа без контрол.
“Къде е Дани? ” — попита Виктор жена си с сърдит глас.
„ Той към този момент излезе. Каза, че с момчетата са се разбрали да тръгнат по-рано “, сподели разгорещено жена му.
Виктор не искаше да си намерения, че синът му може да е откраднал таблета му. Редовно му дава джобни. Защо му е на едно 13-годишно момче това скъпо устройство. Все отново Дани имаше собствен телефон и преносим компютър.
“Обади ли му се? ” — попита брачният партньор.
„ Той е в клас, не подвига телефона “, сподели безшумно майка му.
„ Тогава ще го потърся самичък “.
Виктор отвори вратата на стаята на сина си и незабавно видя, че е чиста и подредена. Въпреки че, преди Дани в никакъв случай не се е отличавал с особена обич към реда. На масата мъжът видя лист хартия: „ За татко ми “.
Сърцето на Виктор се сви и той внимателно стартира да чете писмото от обичания си наследник.
„ Скъпи баща, скърбя, че напуснах дома и не те предизвестих. Така или другояче нямаше да забележиш. Винаги си ангажиран. Имаш работа както в офиса, по този начин и вкъщи. Реших да избягам от къщи и да си намеря работа някъде отвън града. Момчетата и аз ще вземем палатки и ще живеем по този начин като за начало. Но не се притеснявай, взехме и топли облекла. ”
Гърлото на Виктор пресъхна и той стартира да чете още по-бързо. „ Засега имаме задоволително пари. Първите месеци ще бъдат сложни, а по-късно ще свикнем. Решихме да купим картофи и ще ги засадим някъде. Не ме търсете. Обичам теб и мама. ”
Какво прави това неуместно малко момче? Баща му искаше да му се обади незабавно. Тогава, обаче, мъжът видя написаното на втория лист, който също беше на масата. „ Всичко е смешка, баща. Взех таблета ти през вчерашния ден, с цел да ревизира размерите му и да ти поръчам нов калъф. Направих всичко в банята, с цел да не чуете с мама. Но инцидентно го изпуснах върху плочките и дисплеят се счупи. Съжалявам, ще се опитам да ти купя нов при първа опция. След учебно заведение ще съм си у дома, както нормално. ”
Вижте още: Поверих развъждането на детето си на свекървата
Виктор първо погледна калъфа на таблета си. Той в действителност не изглеждаше доста добре. После огледа счупеното стъкло. Може бързо да бъде заменено. Той погледна писмото на сина си и се засмя. Осъзна, че в действителност му липсва скъпото му момче. Работата може да изчака. Синът скоро ще порасне и ще напусне дома на татко си. Те към този момент няма да могат да прекарват толкоз време, колкото им се желае и на двамата.
В същия ден фамилията възнамерява пътешестване през уикенда до локалното езеро. Всички не помниха за счупения екран.
Виктор и Дани с възторг обсъждаха по какъв начин ще ловят риба.
