Колко родилки умират в България? Некомпетентност или укриване на данни
Колко родилки умират годишно в България? Трудно е да се каже. През 2020 година Българският хелзинкски комитет открива, че страната не регистрира правилно майчината смъртност, и от този момент предизвестява здравните управляващи. Вместо да решат казуса, те стопират да дават информацията.
Тази история стартира със гибелта на млада родилка в края на 2019 година Случаят е гръмък, напоително отразен в медиите и е значим, тъй като основава социална памет за събития, за които по-късно държавната статистика ще твърди, че не са се случили.
В този подтекст, при започване на 2020 година, правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК) желае от НЗОК информация за това какъв брой дами са умряли в интервала на бременността, раждането и 42 дни след него съгласно данните на осигурителния фонд. Отговорът по Закона за достъп до социална информация гласи седем. Данните са нужни за годишния отчет на БХК, в който обичайно се отделя място и на правата на раждащата жена.
През пролетта на 2020 година обаче Националният статистически институт разгласява формалните данни за умиранията по аргументи през 2019 година В тези данни, които се одобряват за представителни и се употребяват при правене на политики, разнообразни институционални и даже интернационалните отчети, е
оповестена нулева майчина смъртност.
Неправителствената организация задълбочава изследването си и открива, че през 2019 година Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ е проверявала шест случая на умряли родилки, а до медиите са достигнали най-малко четири. Накрая обаче страната регистрира публично нулева майчина смъртност и даже се хвали с това достижение в публични документи.
БХК алармира обществено за този проблем и подава сигнали до Националния статистически институт (НСИ), Изпълнителната организация „ Медицински контрол “ и Министерството на здравеопазването.
Тогава Национален статистически институт дава отговор, че в „ сходство с условията на СЗО, статистическите таблици за умиранията по аргументи се създават въз основа на първичната (основна) причина за гибелта “, а инспекцията им е открила, че тези данни са събрани правилно.
Тогавашният екип на Министерството на здравеопазването изпраща отговор, „ че бременна или раждаща жена може да почине вследствие на друго заболяване, което е довело до гибел, и в този случай в смъртния акт като причина за гибелта ще бъде разказано другото заболяване “.
„ Майчина смъртност “ или къде изчезват мъртвите родилки
Смъртта на бременна или родилка обаче би следвало да се регистрира като майчина смъртност, без значение какво е „ другото заболяване “.
Според Световната здравна организация (СЗО) майчината смъртност се дефинира като „ Смърт на жена по време на бременност или в границите на 42 дни след спиране на бременността, без значение от продължителността и мястото на бременността – от каквато и да е причина, обвързвана или влошена от бременността, само че не и от инцидентни аргументи “.
Същата логичност е приложена и в интернационалната подредба на заболяванията (МКБ Х), чиито кодове се употребяват в българската здравна документи. Инструкцията по какъв начин се прави шифроване на аргументите за гибел е обособена в обособена разпоредба. Според нея кодовете, свързани с бременността и раждането, се вписват в известието за гибел като „ съществена причина “ за гибелта (на първо място), а кодовете на съответното заболяване или затруднение – като „ непосредствена причина “ (на второ място). Ако бъдат вписани наопаки,
Национален статистически институт ще регистрира погрешно
непосредствената причина за гибел като съществена, защото по директива борави единствено с първия код. Така статуса на умрялата (бременна, раждаща или родилка), ще остане незабележим за националната ни здравна статистика.
Невярното изказване на здравното ведомство не е резултат от несъзнателно комплициране, излиза наяве от кореспонденцията по проблема, водена сред тогавашния шеф на Националния център по публично здраве и разбори доцент Христо Хинков и тогавашния заместник-министър на опазването на здравето доктор Бойко Пенков.
В писмо на Хинков до Пенков във връзка сигнала на БХК е разказано, че разминаването в данните се дължи на неточно шифроване на аргументите за гибел. Хинков разказва два стадия, на които може да се допусне тази неточност – при попълване на здравното удостоверение за гибел от лекаря, открил гибелта, или при
погрешно шифроване на повода за гибелта
от лекарите в Регионалната здравна ревизия (РЗИ). Пенков обаче прикрива тази преписка.
Писмата излизат нескрито година по-късно, още веднъж след искане по Закона за достъп до социална информация към екипа на идващия здравен министър – Асена Сербезова. В резултат отрасловият заместник-министър доктор Петър Грибнев разпорежда на НЦОЗА да изготви отчет какви са аргументите за допускането на тези неточности и по какъв начин биха могли да бъдат предотвратени. Краткият политически живот на този кабинет предава проблема в ръцете на служебното държавно управление със здравен министър доктор Асен Меджидиев.
Вместо решение – да помълчим
През април 2023 година с следващо искане по ЗДОИ, отправено този път от Националната мрежа за децата, от Министерството на здравеопазването е изтънчен отчетът, предоставен от зам. министър Петър Грибнев повече от година по-рано. Министерството обаче насочва заявката към НЦОЗА, а центърът дава отговор сбито, че – да, подобен отчет е направен, без обаче да приложи самия документ.
От НЗОК пък са поискани данни за умрелите бременни и родилки през 2021 и 2022 година Осигурителят дава отговор, че не разполага с такива данни. Нищо че към този момент е дал част от тях на БХК. Те сочат, че за първите девет месеца на 2021 година
по данни на НЗОК са умряли общо 12 родилки –
седем дами с коронавирусна зараза и други пет без открита такава в интервала на тяхната бременност, раждане и послеродов интервал.
Свободна Европа попита пресцентровете на двете институции какви са аргументите тази информация да се отхвърля. От НЗОК дадоха отговор, че не са я отказали на медията, само че не и за какво е отказана на друга организация. От Министерството на здравеопазването въобще не дадоха отговор на поставените въпроси.
Въпросът има ли излаз от безнадеждното неглижиране на тази тематика въпреки всичко има позитивен отговор. През 2022 година НЗОК разпорежда на специалисти да извършат
изследване на смъртността на родилките
в България за интервала 2010 – 2020 година. Проучването събира данни от лечебните заведения и открива, че в проучвания интервал майчината смъртност е междинна към висока, данните са непълни и нерядко се регистрират неточно.
В рекомендациите към документа са начертани главните стъпки за възстановяване качеството на родилната грижа, само че и възстановяване качеството на данните, които страната употребява, с цел да основава политиките си в тази сфера.
Макар да не са изчерпателни и детайлни, те биха дали чудесна основа за публичен спор и институционални дейности.
Стига да има общество и институции, които да ги е грижа.
Заглавието е на Дебати.бг
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Тази история стартира със гибелта на млада родилка в края на 2019 година Случаят е гръмък, напоително отразен в медиите и е значим, тъй като основава социална памет за събития, за които по-късно държавната статистика ще твърди, че не са се случили.
В този подтекст, при започване на 2020 година, правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК) желае от НЗОК информация за това какъв брой дами са умряли в интервала на бременността, раждането и 42 дни след него съгласно данните на осигурителния фонд. Отговорът по Закона за достъп до социална информация гласи седем. Данните са нужни за годишния отчет на БХК, в който обичайно се отделя място и на правата на раждащата жена.
През пролетта на 2020 година обаче Националният статистически институт разгласява формалните данни за умиранията по аргументи през 2019 година В тези данни, които се одобряват за представителни и се употребяват при правене на политики, разнообразни институционални и даже интернационалните отчети, е
оповестена нулева майчина смъртност.
Неправителствената организация задълбочава изследването си и открива, че през 2019 година Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ е проверявала шест случая на умряли родилки, а до медиите са достигнали най-малко четири. Накрая обаче страната регистрира публично нулева майчина смъртност и даже се хвали с това достижение в публични документи.
БХК алармира обществено за този проблем и подава сигнали до Националния статистически институт (НСИ), Изпълнителната организация „ Медицински контрол “ и Министерството на здравеопазването.
Тогава Национален статистически институт дава отговор, че в „ сходство с условията на СЗО, статистическите таблици за умиранията по аргументи се създават въз основа на първичната (основна) причина за гибелта “, а инспекцията им е открила, че тези данни са събрани правилно.
Тогавашният екип на Министерството на здравеопазването изпраща отговор, „ че бременна или раждаща жена може да почине вследствие на друго заболяване, което е довело до гибел, и в този случай в смъртния акт като причина за гибелта ще бъде разказано другото заболяване “.
„ Майчина смъртност “ или къде изчезват мъртвите родилки
Смъртта на бременна или родилка обаче би следвало да се регистрира като майчина смъртност, без значение какво е „ другото заболяване “.
Според Световната здравна организация (СЗО) майчината смъртност се дефинира като „ Смърт на жена по време на бременност или в границите на 42 дни след спиране на бременността, без значение от продължителността и мястото на бременността – от каквато и да е причина, обвързвана или влошена от бременността, само че не и от инцидентни аргументи “.
Същата логичност е приложена и в интернационалната подредба на заболяванията (МКБ Х), чиито кодове се употребяват в българската здравна документи. Инструкцията по какъв начин се прави шифроване на аргументите за гибел е обособена в обособена разпоредба. Според нея кодовете, свързани с бременността и раждането, се вписват в известието за гибел като „ съществена причина “ за гибелта (на първо място), а кодовете на съответното заболяване или затруднение – като „ непосредствена причина “ (на второ място). Ако бъдат вписани наопаки,
Национален статистически институт ще регистрира погрешно
непосредствената причина за гибел като съществена, защото по директива борави единствено с първия код. Така статуса на умрялата (бременна, раждаща или родилка), ще остане незабележим за националната ни здравна статистика.
Невярното изказване на здравното ведомство не е резултат от несъзнателно комплициране, излиза наяве от кореспонденцията по проблема, водена сред тогавашния шеф на Националния център по публично здраве и разбори доцент Христо Хинков и тогавашния заместник-министър на опазването на здравето доктор Бойко Пенков.
В писмо на Хинков до Пенков във връзка сигнала на БХК е разказано, че разминаването в данните се дължи на неточно шифроване на аргументите за гибел. Хинков разказва два стадия, на които може да се допусне тази неточност – при попълване на здравното удостоверение за гибел от лекаря, открил гибелта, или при
погрешно шифроване на повода за гибелта
от лекарите в Регионалната здравна ревизия (РЗИ). Пенков обаче прикрива тази преписка.
Писмата излизат нескрито година по-късно, още веднъж след искане по Закона за достъп до социална информация към екипа на идващия здравен министър – Асена Сербезова. В резултат отрасловият заместник-министър доктор Петър Грибнев разпорежда на НЦОЗА да изготви отчет какви са аргументите за допускането на тези неточности и по какъв начин биха могли да бъдат предотвратени. Краткият политически живот на този кабинет предава проблема в ръцете на служебното държавно управление със здравен министър доктор Асен Меджидиев.
Вместо решение – да помълчим
През април 2023 година с следващо искане по ЗДОИ, отправено този път от Националната мрежа за децата, от Министерството на здравеопазването е изтънчен отчетът, предоставен от зам. министър Петър Грибнев повече от година по-рано. Министерството обаче насочва заявката към НЦОЗА, а центърът дава отговор сбито, че – да, подобен отчет е направен, без обаче да приложи самия документ.
От НЗОК пък са поискани данни за умрелите бременни и родилки през 2021 и 2022 година Осигурителят дава отговор, че не разполага с такива данни. Нищо че към този момент е дал част от тях на БХК. Те сочат, че за първите девет месеца на 2021 година
по данни на НЗОК са умряли общо 12 родилки –
седем дами с коронавирусна зараза и други пет без открита такава в интервала на тяхната бременност, раждане и послеродов интервал.
Свободна Европа попита пресцентровете на двете институции какви са аргументите тази информация да се отхвърля. От НЗОК дадоха отговор, че не са я отказали на медията, само че не и за какво е отказана на друга организация. От Министерството на здравеопазването въобще не дадоха отговор на поставените въпроси.
Въпросът има ли излаз от безнадеждното неглижиране на тази тематика въпреки всичко има позитивен отговор. През 2022 година НЗОК разпорежда на специалисти да извършат
изследване на смъртността на родилките
в България за интервала 2010 – 2020 година. Проучването събира данни от лечебните заведения и открива, че в проучвания интервал майчината смъртност е междинна към висока, данните са непълни и нерядко се регистрират неточно.
В рекомендациите към документа са начертани главните стъпки за възстановяване качеството на родилната грижа, само че и възстановяване качеството на данните, които страната употребява, с цел да основава политиките си в тази сфера.
Макар да не са изчерпателни и детайлни, те биха дали чудесна основа за публичен спор и институционални дейности.
Стига да има общество и институции, които да ги е грижа.
Заглавието е на Дебати.бг
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ